Решение № 14055 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9936/2013 г.

Решение № 14055 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9936/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 251, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл. 144 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ и § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по искане от "НТТ – 3" ООД, гр. Пловдив за тълкуване на Решение № 559 от 16.01.2014 г., постановено по адм. дело № 9936/2013 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение. В искането се поддържа, че с горепосоченото решение делото е частично върнато за ново разглеждане на административен съд – Пловдив, който е пропуснал да се произнесе по законосъобразността на определените с оспорения РА задължения за ДДС за д. п. м. 07. 2007 г. Излагат се доводи, че този пропуск на АС- Пловдив може да се коригира чрез разясняване на диспозитива на постановеното от ВАС решение, като подробно се уточни в кои части първоинстанционното решение е оставено в сила и в коя част и за кои данъчни периоди и задължения е върнато за ново разглеждане. Акцентира се върху довода, че от тълкуването на съдебния акт, произтича решаването на правен спор по образувано производство пред Административен съд – Пловдив по адм. дело № 2066/2019 г. във връзка с обжалване на Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № П-16001619055144-004-001/04.04.2019 г., потвърден с решение № 370 от 18.06.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив. Ответникът по искането – Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, чрез процесуален представител, с писмено становище от 8.10.2019 г. оспорва основателността му. Настоящият касационен състав, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за тълкуване е предявено от активнопроцесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес. По аргумент от чл. 215, ал. 4 ГПК вр. с чл. 144 АПК, то следва да бъде разгледано в закрито заседание, тъй като не е необходимо призоваването на страните с оглед изясняване на поставения въпрос. Разгледано по същество искането е неоснователно. По реда на чл. 251 ГПК, приложим във вр. с чл. 144 АПК, на тълкуване подлежат неясните решения – такива, от чиито мотиви и диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по разрешения правен спор. Смисълът на тълкуването на едно съдебно решение е да се обезпечи прилагането на правните му последици, включително и неговото правилно изпълнение. В случая, с решението, чието тълкуване се иска тричленният състав на Върховния административен съд, Първо отделение е оставил в сила решение № 1195 от 27.05.2013 г., постановено по адм. д. № 2833/2012 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161201389/28.05.2012 г., потвърден с Решение № 988 от 8.08.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, с който за "НТТ - 3" ООД е начислен допълнително ДДС за м. 06.2007 г. за сумата над 22 547, 15 лв., ведно с прилежащите лихви до пълния размер от 49 047, 78 лв., ведно с прилежащите лихви. Решението на първоинстанционния съд е оставено в сила и в частта, с която за дружеството са начислените лихви по ЗКПО за 2006 г., произхождащи от просрочие на авансови вноски възлизащи общо на сумата от 175. 48 лв., както и в частта, с която Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на "НТТ - 3" ООД сумата от 1213 лв. разноски. В останалата му част Решение № 1195 от 27.05.2013 г. на АС- Пловдив е отменено и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Анализът на така посочения диспозитив на решението на ВАС сочи, че липсва неяснота относно формираната и изразена от съда воля. Употребеният език е ясен и не предполага повече от един смисъл. А на тълкуване подлежи само диспозитивът, по който се формира сила на присъдено нещо. Чрез тълкуване на решението на ВАС не би могло да се постигне целеното допълване на съдебните решения, постановени от Административен съд – Пловдив по дело № 206/2014 г., нито да се възстанови срока за това. Тъй като в диспозитива на решението по дело № 9936/2013 г. по описа на ВАС ясно е формулирана волята на съда, то липсва неяснота, която да бъде отстранена по тълкувателен път. Поради това искането за тълкуване се явява е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 251 от ГПК вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение