Решение № 225 от 11.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4184/2013 г.

Решение № 225 от 11.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4184/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молбата на М. И. П. от [населено място], общ. Полски Т. за отмяна на влязлото в сила решение № 383 от 25.10.2012 г. по гр. д. № 977/2012 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 785 от 20.11.2009 г. по гр. д. № 1045/2009 г. на Великотърновския районен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от И. Г. Т. против М. И. П. искове за заплащане на сумата от 2400 лв., само за сумата от 2000 лв., вместо което е осъдена М. И. П. да заплати на И. Г. Т. сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за вреди- пропуснати ползи от развалянето на предварителен договор от 26.05.2006 г. и лихва върху главницата за периода от 26.05.2007 г. до 27.03.2009 г. Поддържа се, че между същите страни за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът И. Г. Т. изразява становище за оставяне без уважение молбата за отмяна, като неоснователна. Излага съображения, че не е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като не са налице две влезли в сила съдебни решения между същите страни, за същото искане и на същото основание, които си противоречат. Претендира присъждане на направените разноски за настоящото производство. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Молителката твърди, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК- две влезли в сила решения на Великотърновския окръжен съд, постановени по гр. д. № 61/2009 г. и по гр. д. № 977/2012 г. на същия съд, които си противоречат, както и че е налице идентичност между страни, искане и основание по двете граждански дела. Данните по делото сочат, че по предявени от И. Г. Т. срещу М. И. П. искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 8000 лв., представляваща заплатена цена по развален предварителен договор от 26.05.2006 г. и по чл. 88 ЗЗД за сумата 2 400 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на предварителен договор от 26.05.2006 г. е образувано гр. д. № 1045/2009 г. на Великотърновския районен съд. С решение № 785 от 20.11.2009 г., постановено по същото дело исковете са отхвърлени. С решение по гр. д. № 61/2010 г. Великотърновският окръжен съд е обезсилил решението на първата инстанция по първата претенция, като е върнал делото за уточняване на правната квалификация. С решение № 259 от 25.07.2012 г. по гр. д. № 915/2010 г. на В., IV г. о. решението на въззивния съд е отменено изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд, който да се произнесе по съществото на гражданския спор. С влязлото в сила решение № 383 от 25.10.2012 г. по гр. д. № 977/2012 г. на Великотърновския окръжен съд правният спор между страните по делото е решен по същество. При тези данни се налага изводът, че не е налице друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, което да е постановено преди решение № 383 от 25.10.2012 г. по гр. д. № 977/2012 г. на В. и да му противоречи. Хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице тогава, когато съществува субективен и обективен идентитет /тъждество на страни и спорен предмет/ по две производства, по които са постановени обаче противоречиви решения. Основание за отмяна по този ред е само наличието на противоречие между две влезли в сила решения, постановени по различни дела, каквато хипотеза в случая не е налице. Това е така защото с решението по гр. д. № 915/2012 г. ВКС, IV г. о. е отменил решението на Великотърновския окръжен съд постановено по гр. д. № 61/2010 г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а с решението по гр. д. № 977/2012 г. Великотърновският окръжен съд е решил спора по същество, т. е. налице е едно влязло в сила решение и това е постановеното по гр. д. № 977/2012 г. По реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК се разглеждат искания за отмяна на влезлите в сила решения на съдилищата, при която хипотеза основание за отмяна е наличието на друго влязло в сила решение постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание, което му противоречи. В този случай се налага отмяна, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1 ГПК спор разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван и следва да се преценява налице ли е противоречие между решенията, които по силата на чл. 297 ГПК обвързват страните със сила на присъдено нещо. В случая не е налице отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като не е налице противоречиво разрешаване на спора-тъждествен по страни и предмет по който са образувани две самостоятелни производства, приключили с влязло в сила решение, а едно и също производство, по което Върховният касационен съд е отменил решението на въззивния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда, който с решение № 383 от 25.10.2012 г. по гр. д. № 977/2012 г. на В. е разрешил спора по същество. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на делото на ответникът по молбата следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 200 лв. -заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.