Решение № 10476 от 7.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3961/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София в Агенция Митници, подадена от процесуалния представител юрк. С. Конакчиева, против решение 1452/06.03.2024 г., постановено по адм. дело 500/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено Решение РЗМ-5800-1092/32-275814 от 27.08.2021 г. на директора на ТД Митница София, поправено с Решение РЗМ-5800-1822/32-628904/13.11.2023 г., потвърдено с Решение Р-680/32-672948 от 13.12.2023 г. на директора на Агенция Митници , в оспорената му част на отказано възстановяване на законна лихва върху сумата 81 723,71 лв. и преписката е върната на митническия орган за постановяване на ново решение при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е изпълнил процесуалното си задължение да обсъди аргументите на страната. Оплакванията по същество са за неприложимост на реда за възстановяване по чл. 129 ДОПК на надвзетата сума за мито в размер на 81 723,71 лв. Посочената сума е възстановена на основание чл. 116 от Регламент (ЕС) 952/2013 на ЕП и на Съвета от 09.10.2013 г., при което акцесорно задължение за лихви е недължимо. По развитите доводи в жалбата моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което решението на директора на ТД Митница София да бъде потвърдено изцяло. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Метро Кеш Енд Кери България ЕООД, чрез адв. Кискинов, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 10.04.2024 г. Отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция съгласно изготвен списък. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като се запозна с доказателствата по делото и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е решение РЗМ-5800-1092/32-275814 от 27.08.2021 г. на директора на ТД Митница София, поправено с решение РЗМ-5800-1822/32-628904/13.11.2023 г., потвърдено с решение Р-680/32-672948 от 13.12.2023 г. на директора на Агенция Митници , с което е отказано по искане peг. 32-249860/04.08.2021 г. възстановяване на претендираната лихва върху надвзетата и възстановена сума за мито в размер на 81 723,71 лв. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че с решение 3912/26.03.2021 г. по адм. дело 8849/2020 г. по описа на ВАС е оставено в сила решение 1559/04.03.2020 г. по адм. дело 12319/2013 г. по описа на АССГ. С последното по жалба на Метро Кеш Енд Кери България ЕООД е било отменено решение 9600-0337/24.09.2013 г. на началника на Митница Столична в частта на извършено увеличение на митническата стойност на стоките по проверени митнически декларации и е определено дължимо митническо задължение мито за довнасяне в размер на 97 371,57 лв., ведно със законната лихва от датата на уведомяване на длъжника, а в частта за определени задължения по ЗДДС жалбата е отхвърлена. Предвид плащането на дължимите суми, с писмо от 04.08.2021 г. от дружеството-жалбоподател е подадено заявление за възстановяване на вносно мито в размер на 81 723,71 лв., ведно със законната лихва от датата на плащането на вносното мито до окончателното му възстановяване. С решение P3M-5800-1092/32-275814/27.08.2021 г., директорът на ТД Митница София е определено да се възстановят вносни мита в претендирания размер, явяващи се надвзети по см. на чл. 116, § 1, б. а) от Регламент (ЕС) 952/2013, а по отношение на лихвите е прието, че не е налице основание за тяхното изплащане от митническите органи съгласно чл. 116, § 6 от регламента. Мотивите в решението от 27.08.2021 г. на директора на ТД Митница София не са поместени в неговия диспозитив. Пропускът е констатиран от ВАС с решение 4417/26.04.2023 г. по адм. дело 10082/2022 г., в резултат на което делото е изпратено като преписка на митническия орган за отстраняването му. От правна страна първоинстанционният съд е разгледал подробно мотивите на митническия орган по приложението на чл. 116, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 и е обосновал заключение за материална незаконосъобразност на процесния административен акт. Решаващият съд приема, че действително в ЗМ липсва уредба на хипотезите, в които недължимо платените суми за мита, определени с незаконосъобразен акт, се връщат със законна лихва, но непълнотата в закона е преодолима по реда на чл. 129, ал. 6 ДОПК за възстановяване и прихващане на недължимо платени или събрани суми за данъци, включително и мита - чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. В подкрепа на крайния извод е приведено решение на СЕС по дело С-365/15 във връзка със задължението на държавите членки да възстановят на субектите вносни сборове, в т.ч. антидъмпингови мита, събрани в нарушение на правото на Съюза и съответните лихви, считано от момента, в който възстановените мита са платени от тези правни субекти. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са развитите касационни доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се игнориране на изложените съображения за законосъобразност на процесното митническо решение. След съвкупна преценка на безспорно установените факти по делото и съображенията на страните, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Касаторът навежда идентични оплаквания с изложеното в решение Р-680/32-672948 от 13.12.2023 г. на директора на Агенция Митници . Обосновано административният съд отхвърля същите като несъвместими с правото на Съюза и натрупаната преюдициална практика на СЕС по въпроса. Предметът на правния спор в случая касае наличието на основание и реда за възстановяване на търсената законна лихва от Метро Кеш Енд Кери България ЕООД, вследствие окончателната отмяна на незаконосъобразен акт на митническата администрация решение 9600-0337/24.09.2013 г. на началника на Митница Столична (вж. решение 3912/26.03.2021 г. по адм. дело 8849/2020 г. по описа на ВАС). Първоинстанционният съд правилно е приел, че разглежданият случай не попада в нито една от хипотезите, изброени в разпоредбата на чл. 116, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно правилото, размерът на вносните или износните мита, се възстановява или опрощава на което и да е от следните основания: а) надвзети суми на вносните или износните мита; б) дефектни стоки или стоки, които не съответстват на условията на договора; в) грешка на компетентните органи; г) в интерес на справедливостта". В посочената правна норма изрично са регламентирани случаите, при които се възстановява или опрощава размерът на вносните или износните мита, като хипотезите са изчерпателно изброени и други възможности не са предвидени. Съгласно чл. 116, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи. Въпреки това, лихва се изплаща, когато решение за възстановяване не е изпълнено в срок от три месеца от датата, на която това решение е било взето, освен ако неизпълнението в определения срок е било извън контрола на митническите органи. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора за неправилно позоваване в съдебните мотиви на разпоредбата на чл. 129 ДОПК. Според чл. 129, ал. 6 ДОПК невъзстановените суми в законоустановения срок се връщат със законната лихва, начислена от деня, в който е следвало да бъдат възстановени. Към този ред препраща и разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ДОПК - посочените за възстановяване с влязъл в сила съдебен акт суми се възстановяват заедно с дължимата лихва по ал. 6. Обстоятелството, че специалният закон не съдържа изрични правила за дължимост на лихва върху недължимо внесените задължения, не препятства приложението на ДОПК. В тази насока освен цитираните от първоинстанционния съд решения на ВАС по адм. дело 9093/2020 г. и адм. дело 2226/2021 г., следва да бъдат отбелязани и решение 11271/17.11.2023 г., постановено по адм. дело 4498/2023 г. по описа на ВАС, решение 10693/23.11.2022 г., постановено по адм. дело 5341/2022 г. по описа на ВАС, решение 10705/07.11.2023 г., постановено по адм. дело 5012/2023 г. по описа на ВАС, решение 9634/31.10.2022 г., постановено по адм. дело 11179/2021 г. по описа на ВАС и др. По отношение дължимостта на лихвите следва да бъдат съобразени и мотивите, съдържащи се в т.т. 74-76 от решение на СЕС от 28.04.2022 г. по съединени дела C415/20, C419/20 и C427/20. Както по отношение на митата, разглеждани по дела C419/20 и C427/20, така и до имуществената санкция, разглеждана по дело C415/20, че от постоянната практика на Съда следва при липсата на правна уредба на Съюза във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се предвидят условията и редът за плащане на лихви в случай на възстановяване на парични суми, събрани в нарушение на правото на Съюза. Тези условия и ред обаче трябва да са съобразени с принципите на равностойност и на ефективност изискване, чието спазване предполага те да не правят прекомерно трудно или практически невъзможно упражняването на правото на лихва, гарантирано от правото на Съюза (така и т. 27 и т. 28 от решение на СЕС по дело C591/10, Littlewoods Retail и др., т. 26 и 27 от решение на СЕС по дело C69/14, Târşia). Условията и редът за плащане на лихви не трябва да лишават съответния правен субект от подходящо обезщетение за претърпяната от него загуба, което означава по-специално че трябва да му се изплатят лихви за целия период от датата, на която е платил или съответно е трябвало да му бъде платена въпросната парична сума, до датата, на която тази сума му е била възстановена или изплатена. Правото на Съюза не допуска правен механизъм, който не отговаря на това изискване и който следователно не позволява ефективното упражняване на правото на възстановяване и на правото на лихва, гарантирани от това право. Първоинстанционният съд правилно е отнесъл като релевантно за спорния въпрос решението на СЕС по дело С-365/15, чиито мотиви не следва да бъдат излагани отново на този етап от процеса. Като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и е отменил същото, Административен съд София град е постановил правилно решение, което не страда от твърдените пороци в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. С оглед изхода на спора и своевременната претенция за присъждане на разноски, на основание чл. 161 ДОПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 5 700 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските и фактура 474/11.09.2024 г. с отбелязване, че служи като разписка за получаване на сумата. Възражението на ответната страна за прекомерност на разноските е неоснователно, тъй като се оспорва размерът съобразно материалния интерес на спора, но при изчисляването съобразно правилото на чл.7,ал.2, т.4 от Наредба 1 към ЗА се установява, че заплатеното адвокатско възнаграждение е под минимално установения нормативен размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,