Решение № 8870 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 300/2012 г.

Решение № 8870 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 300/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 175 от 16.11.2011 г., постановено по адм. д. № 203/2011 г. Административен съд гр. Кюстендил е отхвърлил жалбата на Чудомир Златков Мутавджийски от с. Яхиново, обл. Кюстендил против решение № РД-12-43 от 27.05.2011 г. на директора на РУСО гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 4910102864/12.01.2011 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при РУСО Кюстендил, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Чудомир Мутавджийски с оплакване, че са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Твърди, че следва като втора категория труд да му бъдат признати 12 г. и 7 месеца, през които е работил като шофьор на ведомствен автобус за превоз на хора в ДФС "Марек" гр. Дупница през периодите 01.09.1981 г. - 02.06.1992 г. и при ЕТ "Снежана Георгиева" от 01.01.1998 г. до 31.12.1999 г., позовава се на т. 53а от ПКТП (отм.). Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично, поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли да бъде уважена. Ответната страна - директорът на РУСО гр. Кюстендил, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок, от надлежна страна и допустима, по същество за неоснователна. Предмет на производството пред АС гр. Кюстендил е решение № РД-12-43 от 27.05.2011 г. на директора на РУСО гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 4910102864/12.01.2011 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при РУСО Кюстендил, с което на Чудомир Мутавджийски е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Административният орган е изложил мотиви, че трудът, положен при осигурителите ДФС "Марек" гр. Дупница през периодите 01.09.1981 г. - 02.06.1992 г. и при ЕТ "Снежана Георгиева" от 01.01.1998 г. до 31.12.1999 г. не следва да се зачете за втора категория. При това обстоятелство, лицето има навършени 61 години, но няма необходимия осигурителен стаж от 15 години втора категория труд, за да се ползва от разпоредбата на § 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Според цитираната норма, до 31 декември 2014 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд могат да се пенсионират, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете и са навършили възраст преди 1 януари 2012 г. 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд или 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 53а от ПКТП (отм.), според която за втора категория се признава трудът на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната. Представя фотокопие - извлечение от сборник с материали по категоризиране труда при пенсиониране, изготвен от авторски колектив, според който, от записа на цитираната норма се ползват шофьорите на ведомствен транспорт за превоз на хора. По делото съдът е изложил съображения, че длъжността на жалбоподателя и характерът на труда му в качеството на шофьор на автобус към ПФК "Марек" гр. Дупница не го определят като такъв от втора категория по чл. 53а от ПКТП за периода 01.09.1981 г. - 01.01.1987 г. Настоящата инстанция счита извода за правилен. Осигурителят ПФК "Марек" гр. Дупница не е транспортна фирма и извършваният от Мутавджийски ведомствен превоз на футболистите от клуба не може да бъде приравнен на труда на шофьорите, извършващи превоз на хора, за общо ползване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици. Трудовите функции, условията на труда и натоварването в работата на жалбоподателя не могат да покрият условията по чл. 53а от правилника, за да бъдат приравнени на втора категория труд. Що се отнася до отразения текст в сборника с материали по категоризиране труда при пенсиониране, на който се позовава Мутавджийски, той отразява мнението на авторите на сборника по отделните разпоредби от ПКТП (отм.), но не създава задължение за съда за неговото прилагане, тъй като не е с нормативен характер. В хода на процеса е допусната съдебно-счетоводна експертиза, която е оспорена от жалбоподателя в съдебно заседание, без да бъде назначена тройна такава. Вещото лице е установило, че ЕТ "Снежана Георгиева" е транспортна фирма, която за периода 01.01.1999 г. - 31.12.1999 г. е осъществявала дейност по превоз на пътници с автомобили за общо ползване по утвърдени разписания и графици, съобразно ЗДвП и подписани споразумения между общините от обхвата на маршрутите и одобрени от областен управител. За този период положеният от жалбоподателя труд може да се причисли към разпоредбата на чл. 53а от ПКТП и да бъде признат за втора категория. Но и при това условие жалбоподателят не отговаря на всички изискуеми предпоставки за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1, т. 1 от ПЗР на КСО. Правилно при тези данни съдът е приел като краен извод по спора, че атакуваните административни актове са законосъобразни, постановени в съответствие с материалния закон. Лицето може да подаде ново заявление за отпускане на пенсия, но след като бъдат изпълнени общите условия по чл. 68 от КСО. Установеният по делото период от 01.01.1999 г. - 31.12.1999 г., при който трудът на жалбоподателят се категоризира по чл. 53а от ПКТП (отм.), следва да се зачетен за втора категория от административния орган при разглеждане на ново искането за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По изложените съображения настоящият състав счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,