Решение № 9788 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13494/2009 г.

Решение № 9788 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13494/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Райна Милушова Стракова, гр. Банско", ул. "Пирин" № 97 и на Катя Димитрова Маркова, гр. София, ж. к. "Белите брези", ул. "Лерин" № 57, бл. 1, вх. 1, ап. 2А срещу Решение № 277 от 21.05.2009 г. на Административен съд, гр. Благоевград, постановено по административно дело № 1577/2008 г. Касационните жалбоподатели считат обжалваното решение за недопустимо. Постановено е по недопустима жалба. Съдът неправилно е приел, че ответниците по касационната жалба имат правен интерес от оспорване на Заповед № 01-297 от 13.11.2008 г. и Заповед № 01-315 от 25.11.2008 г. на кмета на гр. Банско. Алтернативно твърдят, че решението е неправилно - нарушен е материалния закон. Съдът не е ценил правилно доказателствата за собственост на касаторите и с оглед на това е направил неправилен извод. Неправилно е приложил Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), вместо Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и съответно правилника по прилагането му, по който следва да се извърши нанасянето в кадастралните планове. Тъй като ЗКИР е неприложим, неправилно съдът е приел, че е налице нарушение на чл. 24 и 35 АПК. Решението е постановено и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК съдът не е ценил съдебното решение по административно дело № 105/2007 г. на Административен съд, гр. Благоевград. Не е обсъдил всички, събрани по делото доказателства, с което е нарушил чл. 12 и чл. 235 ГПК , във вр. с чл. 144 АПК. Като е обсъждал въпроси от значение за собствеността, съдът е излязъл извън пределите на компетентността си. Моли съда да отмени обжалваното решение и върне същото за ново разглеждане. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Банско, не взема становище. Ответниците по касационната жалба - Михаил Костадинов Страков и Георги Христов Страков, считат жалбата за неоснователна. Обжалването решение е правилно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Правилен е изводът на съда за приложимостта на ЗКИР и за качеството на заинтересовани страни, което те имат. Правилни са и изводите му относно допуснатите от административния орган нарушения на чл. 26 и 35 АПК. Съдът е анализирал доказателствата по делото правилно и в тяхната съвкупност. Правилно е приел, че по отношение на Заповед № 01-315 от 25.11.2008 г. на кмета на общината не са налице твърдяните основания по чл. 62, ал. 2 АПК. Моли съда да остави в сила решението. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Иван Милошов Страков, счита жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е правилно. Съдът правилно е отчел влязлото в сила решение на Върховния касационен съд съгласно, което процесният имот е собственост на всички наследници на Георги Благов Страков. Останалите ответници по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Неоснователни са твърденията за недопустимост и неправилност на съдебното решение. Решението е правилно, обосновано и в съответствие с доказателствата по делото. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че фактическите основания, на които се е позовал административният орган - Решения № 1352г от 05.06.2006 г. и Решение № 1352г от 07.06.2008 г. на общинска служба "Земеделие и гори" са неотносими към предмета на делото, защото визират други имоти. Неотносимо е и Решение № 136/2008 г. на Административен съд, гр. Благоевград. Приел е, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 24, чл. 26, ал. 1 и чл. 35 АПК. Не е спазен предвидения в ЗКИР изменение на кадастралния план поради непълноти и грешки. Въз основа на доказателствата по делото е направил извод, че е налице спор за материално право, с оглед на което е отменил оспорваните заповеди. Изводът на съда е правилен. Касаторите и ответниците имат общ наследодател - Георги Благов Страков. С Решение № 1443 от 20.12.1996 г., т. 12, на Поземлената комисия, гр. Банско, на наследниците на Георги Благов Страков е възстановена собствеността върху ливада, с площ от 1, 5 дка, съответна на имот № 2300 от регулационния и кадастрален план на гр. Банско от 1990 г. с площ от 950 кв. м. С влезли в сила решения на районен съд, гр. Разлог - № 429 от 12.10.1998 г., окръжен съд, гр. Благоевград - № 858 от 21.05.2002 г. и на Върховния касационен съд № 1611 от 10.10.2003 г. по отношение на наследодателя на касаторите - Димитър Благов Страков, е признато за установено, че наследодателят на ответниците Александър и Георги Стракови - Христо Георгиев Страков, и Михаил Костадинов Страков са собственици съответно на 1/9 ид. ч и на 1/27 ид. ч. от имот пл. № 2300, кв. 42 по плана на гр. Банско от 1990 г. На наследодателя на касаторите - Благо Георгиев Страков, с решения, издадени на основание чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, № 1352г от 05.06.2006 г. и № 1352г от 07.06.2006 г. на общинска служба по земеделие и гори, гр. Банско, е възстановено правото на собственост върху две ливади с площ съответно от 1, 960 и 3, 240 дка в местността Грамадето. По молба на Димитър Благоев Страктов - наследник на Благо Георгиев Страков и наследодател на касаторите, кметът на община Банско, със Заповед № 01-95 от 12.03.2007 г., издадена на основание чл. 11, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) е одобрил решението на техническата служба относно застроената част на възстановените земи. С влязло в сила на 10.04.2008 г. съдебно решение № 136 от 19.02.2008 г. Административният съд, гр. Благоевград, е отменил заповедта на кмета и е определил незастроената част от бившия имот с пл. № 2335 в кв. 42, отреден за озеленяване и отразен в кадастралния план от 1958 г., сега попадащ в имот с пл. № 2300 по плана от 1990 г., с площ от 850 кв. м. При така постановеното съдебно решение кметът на общината е издал оспорваните в настоящото съдебно производство заповеди, с които е определил отново, след влязлото в сила съдебно решение, незастроената част от имот пл. № 2300. С оглед на това в тази си част заповедта на кмета има само декларативен характер - тя преповтаря влязлото в сила съдебно решение. Тази част от заповедта не е оспорена от Михаил Страков, Александър Страков и Георги Страков, а дори и да беше, жалбата би била недопустима, тъй като не заповедта, а влязлото в сила съдебно решение определя застроената част. Стракови са обжалвали заповедите в частта, в която е разпоредено вписване в разписния лист към кадастралния план на Лазар Страков и Катя Маркова, съответно във втората заповед - на наследници на Благо Георгиев Страков. Това вписване, по своя характер, представлява изменение на кадастралния регистър поради непълнота, по смисъла на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Именно поради това и кметът се е позовал на § 4, ал. 1, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКИР. Попълването на непълноти в кадастъра става чрез провеждането на специално производство. То започва по предложение на заинтересованото лице. По делото административният орган не е представил молбата, задвижила това производство, въпреки настойчивото искане на съда. Както правилно е посочил в мотивите си съдът, Михаил, Александър и Георги Страткови имат качеството на заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР. Те се легитимират като собственици на имот пл. № 2300 с влязлото в сила решение № 1611 от 10.10.2003 г. на Върховния касационен съд. Като носители на право на собственост върху процесния имот се легитимират и касаторите в настоящото производство въз основа на нотариален акт № 34, том I, дело 53 от 1971 г. и нотариален акт № 41, том IV, дело № 1474 от 1975 г. С оглед на това, кметът на общината, щом е искал да отстрани непълнота в кадастъра, вписвайки съответните собственици на имота, е следвало да проведе предвиденото в закона производство - да установи непълнотата чрез акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите лица. Кметът не само, че не е провел такова производство, той и не би могъл да го проведе служебно, тъй като производството по чл. 53 от ЗКИР започва по молба на заинтересованото лице (с изключение на случаите по чл. 58, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, какъвто настоящият не е). С такава молба той не е бил сезиран. Следователно постановеното отстраняване на непълнота в кадастралния регистър не е направено при спазване на изискванията за провеждане на производство по ЗКИР, както правилно е констатирал и съдът. Неоснователно е твърдението на касаторите, че в случая е налице служебно попълване на кадастъра по смисъла на чл. 13а, ал. 11 от ППЗСПЗЗ. Преди всичко попълването на кадастралния план с възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот не става служебно и по някакъв специален ред. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 4 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралния регистър нанасянето на възстановените имоти става по реда на предходните алинеи. Т. е. изготвя се скица на имота, попълва се акт по образец, който се подписва от съставителя, заявителя и заинтересованите собственици, а при отказ на последния да подпише акта се издава отказ за попълване на кадастъра. Следователно редът е общият ред за попълване на непълноти и грешки. Видно от доказателствата по делото процедура, съобразно изискванията на закона, не е проведена, поради което и заповедта на кмета не е издадена при спазване на изискванията на закона. Вместо след като съдът е определил незастроената част от възстановения имот, процедурата по възстановяване на имота да продължи по реда на ППЗСПЗЗ, кметът издал заповеди за попълване на "разписната книга към кадастралния план" без да е проведено исканото от закона производство за попълване на кадастъра. Неоснователно е твърдението на касаторите, че тези заповеди са издадени в изпълнение на съдебното решение, което задължило кмета да отрази касаторите като собственици на имота. Решение № 136 от 19.02.2008 г. на Административния съд, гр. Благоевград, не определя собствеността върху имот пл. № 2300. То само определя незастроената част от имот пл. № 2300 и го определя вместо кмета, без за последния от решението да възниква задължение за вписване в кадастъра на собственици на имота. Неоснователно е и твърдението на касаторите за недопустимост на съдебното решение поради недопустимост на жалбата срещу оспорените заповеди. Доводите за недопустимост на жалбата се основават на твърдението, че ответниците по касационната жалба не са провели процедурите по земеделската реституция и административният орган няма никаква информация за техни права. Тези доводи, освен че не съответстват на доказателствата по делото, са и ирелевантни с оглед на установеното, че заповедите не са издадени в изпълнение на правомощие на кмета по ППЗСПЗЗ. Налице са административни актове, които засягат правата и законните интереси на ответниците по касационната жалба, съдебното обжалване на които не е изключено със закон, поради което жалбата срещу тях е допустима. Видно от изложеното обжалваните Заповеди № 01-297 от 13.11.2008 г. и № 01-315 от 25.11.2008 г. на кмета на гр. Банско, в частта, в която разпореждат "към имот пл. № 2300 в разписната книга към кадастралния план на гр. Банско да се допълни името на наследници на Благо Георгиев Страков" са незаконосъобразни - издадени са без органа да е провел производството по ЗКИР за попълване на кадастралния план. Съдът, като е констатирал тази незаконосъобразност, правилно е отменил оспорваните заповеди. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от оспорването, направеното от ответниците по касационната жалба - Михаил Костадинов Страков и Георги Христов Страков, искане и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 АПК , във вр. с чл. 78 ГПК касаторите следва да бъде осъден да заплатят на Михаил и Георги Стракови направените по делото разноски. Такива обаче за настоящата инстанция не са доказани, поради което не се и дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд