Решение № 11611 от 2.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6296/2014 г.

Решение № 11611 от 2.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6296/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Иванка Делева Табакова за отмяна на решение № 132/23.01.2012 г. по адм. дело № 3848/2011 г. на Административен съд - Варна, влязло в сила с решение № 12996 от 18.10.2012 г. по адм. дело № 4357/2012 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което жалбата на Табакова против решение № 65/9.09.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Варна е отхвърлена. Молителката поддържа, че са налице нови доказателства и нови обстоятелства, които не са взети предвид при решаване на делото и излага съображения по тълкуването на събраните в хода на делото доказателства и прилагането на закона. Моли, на основание чл. 239, т. 1 от АПК, посочените по-горе решения на Върховния административен съд и на Административен съд - Варна да бъдат отменени. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на ТД на НОИ - Варна оспорва искането за отмяна и моли да бъде отхвърлено. За да се произнесе по искането за отмяна, настоящият петчленен съдебен състав взе предвид следното: С решенията, чиято отмяна се иска е отхвърлена жалбата на молителката против решение № 65/9.09.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, с което е потвърдено разпореждане от 24.06.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в Районно управление "Социално осигуряване" - Варна, с което на Табакова е отказано да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. След приключване на съдебното производство молителката подава нова жалба до административния орган против разпореждането за отказ да й бъде отпусната пенсия и молби за неговата отмяна, които прилага като нови доказателства в настоящото производство заедно с преписи от отговорите на административния орган по същите. Като прецени изложеното по-горе и искането за отмяна съобразно посоченото в нея основание, Върховният административен съд, петчленен състав, констатира следното: Искането е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая нови доказателства и нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, изяснен по-горе, не са представени и не са изложени. Всички съображения в искането са относно тълкуването на събраните в хода на делото и обсъдени от съда факти и доказателства и прилагането на закона, т. е. доводи, които сочат на незаконосъобразност и необоснованост на решенията, чиято отмяна са иска. Тези аргументи обаче не могат да бъдат взети предвид в настоящото производство, което е извънреден, извънинстанционен способ за контрол и отмяна на влезли в сила съдебни решения, когато те са неправилни поради някоя от причините, посочени в чл. 239 от АПК, но не и на основанията, предвидени в чл. 209, т. 3 от АПК. Поради изложеното съдът приема, че условията на чл. 239, т. 1 от АПК не са изпълнени, нови доказателства не са представени и нови обстоятелства по смисъла на цитираната норма не са установени, а следователно не са налице предпоставките за отмяна на оспорените решения на това основание. Искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,