Решение № 13237 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5077/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, чрез процесуалния представител юриск. Цикова, срещу решение 1409 от 05.03.2024г., постановено по адм. дело 2287/2023г.по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на Д. Лазаров, в качеството му на ЕТ "Д. Лазаров" е обявена нищожността на Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент 01 - 6500/722#6 от 31.01.2022г. по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 -2020г. за кампания 2020г. В касационната жалба са релевирани доводи за недопустимост, в условията на евентуалност за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касатора сочи, че АССГ се е произнесъл по недопустима жалба, подадена извън срока по чл.149, ал.1 от АПК, предвид съобщаването на оспорения акт по реда на чл.18а, ал.10 от АПК и доказателства за редовното му връчване на 12.08.2022г. Срокът за оспорване по съдебен ред е изтекъл на 26.08.2022г., а жалбата е постъпила на 23.02.2023г. в ДФЗ, поради което е просрочена и постановеното решение е недопустимо. На следващо място се твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изпълнил задълженията си по чл.171, ал.5 от АПК и не е дал указания на ответника да представи заповед 03 - РД/2891/23.07.2019г. на изпълнителния директор на ДФЗ, респ. не е събрал доказателства за компетентността на органа, издал обжалвания акт. Твърди, че посочената заповед е описана в т.9 от придружително писмо, с което преписката е изпратена на АССГ, но поради грешка не е била представена. Касационният жалбоподател прави искане за обезсилване на обжалваното решение, алтернативно моли то да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което жалбата срещу обжалвания административен акт да бъде отхвърлена. Претендира разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът ЕТ "Д. Лазаров", чрез процесуален представител адв. Табутова в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли оспореното решение като валидно, допустимо и правилно да остане в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението като правилно да остане в сила. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред АССГ е Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент 01 - 6500/722#6 от 31.01.2022г. по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 -2020г. за кампания 2020г., издаден от зам. изпълнителен директор на ДФЗ по жалба, подадена от Д. Лазаров в качеството си на ЕТ "Д. Лазаров". С обжалваното пред настоящата инстанция решение съдът в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК , е обявил нищожността на оспорения акт и е изпратил преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. Съдът е приел, че акта е издаден от некомпетентен орган, поради това, че по делото липсват доказателства за делегиране на правомощия от изпълнителния директор на ДФЗ, който е компетентен орган на заместник изпълнителния директор на ДФЗ да издава актове по чл.18, ал.3, т.1 от Наредба 7 от 24.02.2015г., какъвто е процесния. Представените от касатора заповеди 03 - РД/4509#3 от 23.07.2019г. и заповед 03 - РД/3203/24.07.2023г., съдът е приел, че не доказват делегиране на такива правомощия на издателя на акта. Изложил е съображения, че компетентен да издаде акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 е изпълнителния директор на ДФЗ и предвид липсата на представени доказателства за делегиране на зам. изпълнителния директор на тези правомощия по силата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, оспореният акт е издаден от некомпетентен орган, поради което е обявил нищожността му. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания за недопустимост на съдебното решение, поради постановяването му по недопустима жалба, подадена извън срока по чл.149, ал.1 от АПК. По въпроса за допустимостта на жалбата, съдът се е произнесъл с определение от 11.08.2023г., преди насрочване на делото в открито съдебно заседание, като доводите на АССГ за нередовно връчване на административния акт по реда на чл.18а, ал.10 АПК и допустимост на подадената жалба се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилно при съвкупна преценка на представените по делото доказателства, съдът е стигнал до извод за липсата на предпоставките за прилагане на реда по чл.18а, ал.10 от АПК, предвид неизчерпване на възможността за връчване на акта по реда на чл.18а, ал.9 от АПК. От представените по делото доказателства е безспорно, че съобщение за акта е изпратено на посочения в обратната разписка адрес, който е и адрес на управление на търговеца, което е върнато като непотърсено. Органът обаче не е спазил задължението си по чл. 18а, ал. 9 АПК, след като съобщението не е могло да бъде извършено по реда на ал.1 - 6 и по реда на ал. 8 на последния адрес, посочен от страната, то органът е следвало да приложи чл. 18а, ал. 9 АПК и да извърши съобщаването чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях няма достъп - на входната врата или на видно място около нея. Съобразно посочените по - горе разпоредби, административният орган може да пристъпи към съобщаване на акта по реда на ч.18а, ал.10 от АПК само в случаите, в които е изчерпан редът за съобщаване, посочен в алинеи 4 - 9 на чл.18а от АПК. Тълкуването на тази разпоредба води до извод, че установената в чл.18а от АПК поредност е задължителна и на административния орган не е предоставена възможност за алтернативен избор на някой от посочените начини за съобщаване. Ето защо към съобщаване на акта по реда на ал.10 може да се пристъпи само в случай, че страната не може да бъде намерена на адреса, но е изпълнена и процедурата, предвидена в алинея 9- залепено е уведомление на вратата или пощенската кутия. Правилно съдът е стигнал до извод, че в противоречие с предвидената от закона поредност в случая, административният орган е пристъпил към съобщаване на акта по реда на ал.10 на чл.18а от АПК- изпратил е съобщение на заявения от търговеца адрес и след което е поставил съобщението за издаденият акт на таблото за обявления, преди да изпълни предвидената в алинея 9 процедура- съобщаването да се извърши чрез залепване на уведомление. След като не са били налице предвидените в чл.18а, ал.10 от АПК предпоставки, административният орган е допуснал нарушение като е пристъпил към съобщаване на акта по този ред. Ето защо законосъобразно АССГ е приел, че оспорения акт не е бил редовно съобщен на жалбоподателя и срокът за оспорване на заповедта, предвиден в чл.149 от АПК не е започнал да тече и подадената жалба не се явява просрочена. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл.168, ал.1 и ал.2 и чл.171, ал.5 от АПК. Обхватът на съдебния контрол при обжалван административен акт по силата на чл.168, ал.1 от АПК са основанията по чл.146 от АПК, т.1 - липса на компетентност на органа; т.2 - неспазване на установената форма; т.3 - съществено нарушение на административнопроизводствените правила; т.4 - противоречие с материално правни разпоредби и т.5 - несъответствие с целта на закона. Съдът не е изследвал компетентността на органа за издаване на административния акт в съответствие с чл.59, ал.2, т.8 и във връзка с чл.171, ал. 5 от АПК не е дал указания на ответника -заместник изпълнителен директор на ДФЗ, за представяне на доказателства, относно наличие на компетентност за издаване на оспореният пред него Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент. Предмет на делото пред първоинстанционния съд е Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 - 2020г. за кампания 2020г., с който на основание чл.63, т.1 във връзка с чл.77, т.4, б. "в" от Регламент (ЕС) 1306 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и на основание чл.18, ал.3, т.1 и чл.52, ал.1 от Наредба 7 от 24.02.2015г. ДФЗ - РА прекратява агроекологичния ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" с направление "Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм). Актът е издаден от заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". Съгласно чл.2а, ал.1 от ЗПЗП министърът на земеделието и храните е компетентен орган за акредитация на Разплащателната агенция по смисъла на законодателството на Европейския съюз. В съответствие с чл.11, ал.2, т.1 и т.4 от ЗПЗП - ДФ "Земеделие" подпомага финансово регистрираните земеделски производители и изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация, а съгласно чл.11а, ал.1, т.1 и т.2 от ЗПЗП ,Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и Общата политика по рибарство, както и извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Съгласно чл. 18, ал.1 от ЗПЗП органи на фонда са управителният съвет и изпълнителният директор, а по силата на чл.20а, ал.1 ЗПЗП изпълнителния директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, като по силата на чл.20а, ал.4 ЗПЗП в относимата редакция, както правилно е посочил АССГ е предоставена възможност на изпълнителния директор да делегира на заместник изпълнителните директори и на директорите на ОД на ДФЗ със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС и националното законодателство. В случая административният съд неправилно е приел, че издаването на акта за прекратяване на агроекологичен ангажимент от зам. изпълнителния директор на фонда /РА/ е осъществено при липсата на компетентност и доказателства за надлежно делегирани правомощия от изпълнителния директор на заместник изпълнителния директор да издава актове по чл.18, ал.3, т.1 от Наредба 7 от 24.02.2015г. На първо място административният съд в нарушение на чл.171, ал.5 от АПК, не е указал на заместник -изпълнителния директор да представи доказателства относно компетентността на органа, издал акта. В т.9 от придружително писмо вх. 9494 от 08.03.2023г., с което административната преписка по жалбата на ЕТ" Д. Лазаров" е изпратена на АССГ е описана заповед 03 - РД/2891/23.07.2019г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", която не е част от преписката. При подготовката на делото за насрочване в открито съдебно заседание, съдът не е констатирал липсата на заповедта и с разпореждането си от 11.08.2023г. по чл.170, ал.1 от АПК не е дал конкретни указания на ответника за представяне на липсващата заповед. С касационната жалба тази заповед е представена от касатора, като видно от съдържанието й на основание чл.20,т.2 и т.3 и чл.20а,ал.1,ал.2 и ал.4 и ал.6 от ЗПЗП и чл.10,т.1, т.2, т.7 и т.13 и чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на ДФЗ, Решение на УС на ДФЗ по т.6.2 от протокол 114 от 15.06.2017г. и с оглед оптимизиране дейността на ДФЗ като Разплащателна агенция при издаването на административни актове и писма за откриване на административни производства по директни плащания са делегирани правомощия именно на П. Славчева - зам. изпълнителен директор на ДФЗ по т.7 да издава и подписва актове за прекратяване на ангажимент по мярка 214 " Агроекологични плащания", мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие". Видно от приложения по делото протокол 114 от 15.06.2017г. от заседание на УС на ДФЗ с решение по т.6 П. Славчева е избрана за заместник изпълнителен директор на ДФЗ с ресор на отговорност "Директни плащания на площ" и "Информационни технологии". Горното обосновава извод, че съдът, след като не е изпълнил задължението си по чл.171, ал.5 от АПК, не е събрал относимите доказателства за преценка наличието на компетентност на органа, издал оспорения административен акт и изводите му за липсата на компетентност са изградени при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с несъбиране на доказателства относно компетентността на органа, издал оспорения административен акт, обуславя извод за наличие на основание за отмяна на обжалваното решение на административния съд. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд не е осъществил прецизен контрол за законосъобразност на административния акт в съответствие с чл.168, ал.1 вр. с чл.146 от АПК, поради което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната на обжалваното решение в съответствие с чл.222, ал.2, т.1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като се извърши проверка по същество в съответствие с чл.168, ал.1 вр. с чл.146 от АПК, с оглед констатираните нарушения на съдопроизводствените правила и преценка за наличието на материална компетентност на органа при издаване на оспорения акт, предвид представената пред касационната инстанция заповед. С оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото, съдът е длъжен да се произнесе и по разноските за воденето му пред Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,