Решение № 6910 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6734/2016 г.

Решение № 6910 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6734/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на С. П. О., от гр. Г., против решение № 33 от 22.04.2016 г. по адм. дело № 28/2016 г. на Административен съд Г. Иска отмяна на решението като неправилно. Развива доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че са налице предпоставки за отпускане на претендираната еднократна помощ. Ответната страна- директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Г. не е изразила становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. По същество настоящата съдебна инстанция намира, че решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав по следните съображения: Съдебното производство е образувано по жалба на Орманджиев срещу заповед № 420006 от 29.01.2016 г. на директора на Дирекция"Социално подпомагане"-Г., с която му е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП. С атакуваното съдебно решение съдът е приел, че Орманджиев е обжалвал решение № РД 08-0012/12.02.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Г., с което е потвърдена заповед № 420006/29.01.2016 г. на директора на Дирекция"Социално подпомагане"-Г., и е отхвърлил оспорването. Решението е недопустимо. Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК на съдебен контрол подлежи първоначалния административен акт. Актът на по-горестоящият административен орган подлежи на оспорване, само когато с него е отменен или изменен оспореният по административен ред първоначален акт и въпросът е разрешен по същество- чл. 98, ал. 2 от АПК, или в случаите изрично посочени в закона. В случая решение № РД 08-0012/12.02.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Г. представлява контролен, а не индивидуален административен акт, който сам по себе си не поражда материалноправни последици. Тези последици възникват от потвърдения първоначален административен акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Като е приел, че жалбата е насочена срещу административен акт на по-горестоящия контролиращ административен орган, с който е потвърден първоначален индивидуален административен акт, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили. Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е заповед № 420006 от 29.01.2016 г. на директора на Дирекция"Социално подпомагане"-Г., с която е отказано на С. О. отпускането на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП. В подадената жалба до съда, на втора страница, И. Д. изрично е посочил, че оспорва заповедта, с която е отказана отпускане на еднократна помощ. Номерът на самата заповед е посочен по-горе, на първа страница. От съдържанието на жалбата, както и от приложените доказателства недвусмислено се налага извода, че жалбоподателят оспорва отказа да му бъде предоставена еднократна помощ, а не конкретно решение № РД 08-0012/12.02.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Г.. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че предмет на оспорването е решението, с което е потвърдена заповед № 420006 от 29.01.2016 г. на директора на Дирекция"Социално подпомагане"-Г.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по предявената жалба. Разноски по делото не са претендирани, а наред с това за случая е приложимо правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, шесто отделение