Решение № 10455 от 7.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4721/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ХАРА БЪЛГАРИЯ ЕООД гр. София с ЕИК 175075249 срещу Решение 1291/27.02.2024 г. по адм.д. 6652/2023 година по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ Р-22220420004681-091- 001/08.12.2022 г., потвърдена с Решение 340/16.03.2023 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика - София, поправено с Решение 817/15.06.2023 г., относно определените допълнителни задължения за ДДС, за данъчни периоди: м. 07.2016 г., в размер на 12 329, 60 лв. и лихви - 7 901, 85 лв.; м. 08.2016 г., в размер на 9 184, 60 лв. и лихви - 5 807, 17 лв., начислен с фактури: 1879/04.07.2016 г., издадена от Флор екс Пи ЕООД; 000...043/04.07.2016 г.; 000...053/15.08.2016 г., издадени от Холо строй груп ЕООД. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на дружеството адв. Бърчев, който претендира и присъждане на направените разноски съгласно представен списък. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП чрез юрк. Атанасова моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата на дружеството за непризнато право на данъчен кредит по фактури от "Флор екс пи" ЕООД и "Холо строй груп" ЕООД, е възприел констатациите на приходните органи, че за фактурираните услуги от посочените доставчици не са представени убедителни доказателства за фактическото им изпълнение. Съдът също така е обсъдил доказателствата за кадровата обезпеченост на доставчиците и от тях също е извел извод за нереалност на спорните доставки. Посочено е, че не съществуват и обективни данни за това, кой е осигурил нужните за описаните СМР материали. Счетено е, че представените от жалбоподателя и събрани по време на насрещните проверки документи не сочат по несъмнен начин наличие на изпълнение на фактурираните доставки. Въз основа на горните и други мотиви съдът е приел, че са правилни изводите на ревизиращите органи за липса на реалност на доставките по издадените фактури от Флор екс Пи ЕООД и Холо строй груп ЕООД, поради което е налице основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за отказ от правото на данъчен кредит. Обжалваното решение е неправилно. Преценката за законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС е свързана главно с обсъждане в цялост на всички доказателства, установяващи фактическото изпълнение на доставките на стоки или услуги чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. В хода на ревизията от ХАРА БЪЛГАРИЯ ЕООД и от доставчика Флор екс Пи ЕООД са представени доказателства, установяващи реалното изпълнение на фактурираните услуги - копие на процесната фактура, Договор за СМР от 04.07.2016 г. Изпълнението и приемането на резултата от услугите е установено със съставен приемо-предавателен протокол от 06.09.2016 г., в които подробно е описана извършената дейност на обекта на възложителя. Съставени са двустранни сметки, отразяващи заплащането на завършени СМР. Констатирано е от приетата по делото счетоводна експертиза, че стойността, отразена в посочените документи съответства на данъчната основа на съответна, конкретно посочена фактура. Представени са и хронологични ведомости на счетоводни сметки 411, 421/1, 453/2, 491 и 703 за проверявания период; оборотна ведомост за м 07.2016 г.; банково извлечение за извършено плащане; ведомост за м. 07.2016 г.; декларация от управителя на дружеството - доставчик, че извършените строително-монтажни работи са описани подробно в договора, като за извършването им са използвани собствена технологична, техническа и кадрова обезпеченост. Подробно описани са и доказателствата, представени и спрямо доставките от Холо строй груп ЕООД. Вещото лице по делото е дало заключение, че издадените фактури са намерили счетоводно отражение при доставчиците по дебита и кредита на съответните сметки, включени в СД по ЗДДС и в дневниците за продажби за съответните периоди, разплащанията по процесните фактури са извършени по банков път, както и че получените доставки са отразени, като текущ разход за основната дейност на жалбоподателя. Вещото лице е посочило и че са представени доказателства за последващи доставки/реализация по спорните фактури, от счетоводството на Хара България ЕООД - справка за отчитане на актив Мол Русе в счетоводството на Хара България ЕООД, като материален запас по сметка 304 Стоки - обратно върнати . Посочено е, че активът е бил обект на лизинг съгласно договор за финансов лизинг 430300037. В последствие активът е апортиран в новоучредено дружество Дунав Мол Русе ЕООД на 01.11.2016 година. Приложена е справка за счетоводното отразяване на апорта Дебит сметка 221 Инвестиции в дъщерни предприятие/ Кт см 304 Стоки. ХАРА България продава дяловете си в Дунав Мол Русе на Експо Пропъртис ЕООД с ЕИК 203898374 за което е приложена фактура 18089/30.12.2016г. с ДО 1 603 782,01лв. По преките доставки ревизиращите органи, а впоследствие и първостепенния съд са изброили доказателствата за реалността по доставките от "Холо строй груп" ЕООД и "Флор екс пи" ЕООД, но са достигнали до незаконосъобразни изводи, че с тях не се доказва фактическото изпълнение на спорните доставки. От представените договори и приемателно-предавателни протоколи, се установява, че договорените СМР, са действително извършени. Тези частни документи не са били оспорени относно тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК от процесуалния представител на приходната администрация в съдебното производство и това не е взето в предвид и от решаващия съд. При неоспорването на посочените документи, в тежест на приходните органи е било да установят, че е налице знание у получателя за наличие на извършена от доставчиците му данъчна измама. Само в тази хипотеза може да се направи извод, че представените частни диспозитивни и свидетелстващи документи са неавтентични с недостоверна дата и не следва да се кредитират. При категорично установяване на тези обстоятелства, в правомощията на ревизиращите органи е да откажат на получателя правото на приспадане на ДДС по спорните фактури. Такова доказване за данъчна измама и за знание у ХАРА БЪЛГАРИЯ ЕООД за нея, приходните органи не са установили и като е потвърдил направените в ревизионния акт констатации за недоказаност на реалността на фактурираните доставки за извършени СМР, съдът е постановил неправилно решение. Непредставянето на Приложение 1 към договорите за СМР не следва да бъде тълкувано като съществено обстоятелство, тъй като в приемопредавателните протоколи подробно са описани извършените работи. В процесния случай решаващият административен съд е обсъдил неотносими доказателства за правния спор по реалността на фактурираните доставки. Кадровата, материалната и техническата обезпеченост на доставчиците не е законова предпоставка за признаване правото на данъчен кредит на получателя по доставките. Касае се за действия, респ. бездействия на доставчиците, които не могат да се контролират от получателя на спорните доставки. В тази връзка следва да се посочи, че и в решения на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-140/11, както и по дело С-18/13 изрично се сочи, че не може да се отказва правото на данъчен кредит на получателя по доставката, ако доставчиците му не са представили доказателства за тяхната обезпеченост кадрова, материална и техническа. Тази утвърдена съдебна практика на СЕС, както и на ВАС не е била взета предвид нито от ревизиращите органи, нито от първоинстанционния съд. В тази връзка подробното изследване кои са работниците на доставчиците и с какви договори са работили граждански или трудови и по какъв начин са получавали от работодателите си заплащане за труда им, е без значение за признаване правото на данъчен кредит. Всичко това е неотносимо към преценката за реалността на доставките, но съдът е приел, че от тези описани факти и обстоятелства не може да се направи извод, че процесните доставки са реално осъществени предвид, че те нямат законова опора. Описаните в ревизионния доклад, съотв. в ревизионния акт факти и обстоятелства са преповторени от съда, който е направил неправилна преценка на доказателствата, като е обсъдил неотносими за правото на приспадане на данъчен кредит факти и обстоятелства, а законовите предпоставки и представените във връзка с тях доказателства за реалното изпълнение на процесните доставки, не са обсъдени обективно и това е довело и до неправилност на решението. От друга страна е без значение коя от двете страни по доставките е ангажирала доказателства за реалното предаване на стоките по чл. 6, ал. 1 ЗДДС или за фактическото осъществяване на услугите, стига при преценката им да се установи, че те съдържат достатъчно информация за доставките и да са двустранно подписани. В процесния случай обаче изрично в решението на решаващия орган е посочено, че по отношение доказателства за Холо строй груп ЕООД като фактури, договори, приемателно-предавателни протоколи и счетоводни документи, са представени от жалбоподателя, което е пряка индиция за нереалността на спорните доставки. Нито приходните органи, нито решаващият съд са изложили убедителни мотиви, че е налице данъчна измама и че получателят на фактурите е знаел или е бил длъжен да знае, че доставчиците му са извършили данъчна измама. Като е акцентирал на кадровата обезпеченост на доставчиците, а не на доказателствата, установяващи реалността на доставките на строителни материали и на СМР-услуги, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което ревизионният акт в посочената част следва да бъде отменен като незаконосъобразен. С оглед изхода на делото и направеното искане и представен списък, на касационния жалбоподател се дължат разноски за двете инстанции за държавни такси, вещо лице и адвокатски хонорар в общ размер на 9 231,8 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение