Решение № 301 от 18.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 406/2015 г.

Решение № 301 от 18.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 406/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба вх. № 1024330/12.06.2014 г. от И. И. Г. с правно основание чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на решение № 435/7.03.2014 г. по гр. д. № 5337/2013 г. на ВКС, IV г. о. Молителят твърди, че не е бил надлежно представляван в три поредни съдебни заседания, в които назначеният му служебно адвокат не се явил, но въпреки това ВКС дал ход на делото. Освен това неговият процесуален представител изготвил писмено становище вх. № 518/20.01.2014 г., противоречащо на истината и на линията му на защита. В проведените съдебни заседания бил прекъсван и изявленията му не били диктувани за записване. Неистините, твърдяни от адвоката на насрещната страна, били диктувани в протоколите и били приети като истина. Изложена е пространна аргументация на становището на молителя за неправилност на атакуваното решение поради липса на проверка и анализ на представените в предходното производство доказателства и изброяване на факти, които според него не са изяснени при воденето на протокол от съдебно заседание, проведено на 14.11.2013 г. Същият твърди, че без да е даден ход по същество ВКС изненадващо се произнесъл още на следващия ден, вместо да бъде насрочено ново съдебно заседание и да му бъде назначен нов служебен защитник. Това довело до постановяване на решение, с което представените от него доказателства били игнорирани, не бил анализиран и новопредставеният протокол от 17.09.1998 г. издаден от Х.. Моли същото да бъде отменено. Ответниците по молбата Т. Х. К. и С. Х. К. в писмени бележки, изготвени от пълномощника им адв. З. М., я оспорват. Претендират се сторените от Т. Х. К. разноски по делото. ВКС, състав на III г. о., установи по делото следното: Молителят е предявил обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу ответниците, претендирайки сумата 3 290 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди и сумата 1000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди. С решение от 29.04.2009 г. по гр. д . № 3037/2008 г. на Софийски градски съд, II-г отделение е потвърдено решение от 16.06.2008 г. по гр. д. № 2000/2005 г. на Софийски районен съд, 36 състав, с което исковете са отхвърлени, а с определение № 953/13.09.2010 г. по гр. д. № 1872/2009 г. на ВКС, IV г. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С атакуваното решение е оставена без уважение молба вх. № 8081/15.09.2011 г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение. Молителят е твърдял, че се е снабдил с нови писмени доказателства, от съществено значение за спора, а именно: констатация на санитарен инспектор към Х. по повод извършена проверка на 17.02.1998 г. по жалба на домоуправителя на жилищната сграда, намираща се на [улица], [населено място], молба вх. № К-94-00/12.08.1998 г. до Столична община от председателя на домсъвета и домоуправителя на тази сграда и акт № 68/24.08.1998 г. на ТОА "К. с.", [населено място]. ВКС е приел, че последните два документа не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а са приложени в първоинстанционното производство- акт № 68/24.08.1998 г. на л. 185, а молба вх. № К-94-00/12.08.1998 г. на л. 186 от гр. д. № 2000/2005 г. на СРС. Посочил е, че представянето им като нови е в нарушение на принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права. Приел е също така, че представеното копие от документ уч. ф. 153 2-96 с констатация на санитарен инспектор към Х. по повод проверка, извършена на 17.02.1998 г. не е от значение за изхода на делото и че съдържащите се в него констатации са идентични с останалите доказателства по делото, въз основа на които са формирани фактическите изводи във въззивното решение. В предходното производство за отмяна са проведени три открити съдебни заседания. В заседанието на 14.11.2013 г. молителят се е явил лично и с назначения му служебен адвокат, който е пледирал за уважаване на молбата поради наличие на нови писмени доказателства, които са основание за отмяна и е представил писмени бележки. Защитата на ответниците е изразила позиция за неуважаване на молбата. Изтъкнала е, че става въпрос за акт на държавен орган от 1996 г., а производството по делото е приключило 2000-та година. Посочила е, че доказателствата са без значение за спора. Своето становище е изразил и молителят, който е оспорил твърденията на защитата на ответниците и е посочил, че периода за който се отнася неговия иск не е след акта, а е друг. Приложил е допълнение към писмената защита, изготвена от защитника му, в което абзац по абзац, е оспорил писменото възражение на ответниците. С молба вх. № 11100/25.11.2013 г. е поискал поправка на протокола за проведеното съдебно заседание, с аргумента, че не било записано всичко, което е казал. Цитирал своите изявления и тези на пълномощника на ответниците, като е посочил, че с последните тя го предизвикала. По делото е постъпило писмено становище вх. № 518/20.01.2014 г., с което служебният адвокат на молителя е поискал в насроченото за 23.01.2014 г. съдебно заседание да бъде даден ход на делото, направил е изявление, че е запознат с допълнителните писмени бележки от молителя и всички нови доказателства, които е представил, че същите са относими към спора и следва да бъдат приети и приложени по делото. Заявил е, че поддържа казаното в предишното съдебно заседание и че искането за отмяна е основателно. В съдебно заседание се е явил само молителят и пълномощникът на ответниците. Даден е ход на производството по чл. 151 ГПК, като е съобразено становището на служебния адвокат на молителя. В протокола е отразено, че се съставя под диктовката на председателя на съдебния състав на основание чл. 150, ал. 2 ГПК и се прави звукозапис на съдебното заседание. Молителят е поискал изрично поправка на изявленията на пълномощника на ответниците, като бъде изяснено за акт на кой държавен орган от 1996 г. става въпрос. Уточнил е, че през 1996 г. не е издаден никакъв акт спрямо него и че изявлението на адвоката е неточно, а не че протоколът е неточно съставен. С протоколно определение не е допусната поправка на съдебния протокол от 14.11.2013 г. Последвала е нова молба вх. № 1012/31.01.2014 г., с която молителят е поискал поправка на втория протокол. На 6.03.2014 г. е проведено съдебно заседание по процедурата по чл. 151, ал. 2 ГПК. Молителят се е явил сам, а за ответниците- техният пълномощник. Поискал е да не се дава ход на делото, поради неявяването на служебния адвокат, което не е уважено. Отново е изтъкнал, че годината е грешна. Съдът е направил констатация, че поведението на молителя не отговаря на правилата на етиката, че в продължение на 50 минути спори с председателя на съдебния състав, без да сочи къде точно има грешки. Молителят е заявил, че изявленията му на стр. 4 от протокола са записани верно, но са интерпретирани погрешно. След изслушване на звукозаписа, съдът е намерил, че отразеното на хартиен носител отговаря пълно и точно на звукозаписа. Изложени са мотиви, че при злоупотреба с процесуални права молителят цели да постигне промяна в становището на съда относно основателността на исканата поправка и е оставил без уважение искането. С молба вх. № 2546/14.03.2015 г. молителят е поискал предоставяне на копие от звукозаписа, която е оставена без уважение, тъй като по делото е постановен влязъл в сила съдебен акт и процедурата по чл. 151, ал. 4 ГПК е изпълнена. С определение № 147/23.04.2015 г. по настоящото дело е допуснато разглеждане на молбата, но разгледана по същество тя е неоснователна. При така изложените факти не може да бъде направен извод, че молителят е бил лишен от възможност да участва по делото лично или чрез представител, че е бил ненадлежно представляван или че не е могъл да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Молителят не е установил хипотезите на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и конкретно, че не е бил надлежно представляван в три поредни съдебни заседания по делото. Заседанието на 14.11.2013 г. е проведено с участието на назначения му адвокат, а изготвеното от него писмено становище вх. № 518/20.01.2014 г. е съобразено изцяло със защитната му позиция. Действително адвокатът не се е явил в двете заседания в процедурата по чл. 151 ГПК. Неизпълнението от служебния защитник на задълженията му обаче не съставлява нарушение на процесуалните правила, то касае единствено вътрешните отношения между представител и представляван. В случая такова неизпълнение не се установява и фактологично. Служебният адвокат е оказал дължимата защита, изготвяйки писмена защита и становище, явявайки се в заседанието по съществото на спора. Молителят не е правил искане за назначаване на друг адвокат, за да счита, че е следвало това да бъде сторено. Производството по чл. 151 ГПК е съпътстващо и не е предпоставка за ново провеждане на заседание по съществото на спора. Сгрешената според молителя година не е установено да е от значение за делото и не е интерпретирана в решението, чиято отмяна се иска. В него няма формирани мотиви нито за акт на държавен орган от 1996 г., нито за това в коя година е приключило делото, водено между страните. Освен това следва да се посочи, че за провежданото съдебно заседание не се води стенографски запис. Протоколът се съставя под диктовката на председателя на състава, в който се вписва същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, съгласно чл. 150, ал. 1 ГПК, а не буквално всичко, което е било казано, както молителят счита, че следва да се процедира. Недопускането на поправка на протоколите не се е отразило по никакъв начин на защитата му. Подавайки молбата за поправка на протокола, молителят сам е признал, че е бил предизвикан. ВКС основателно е направил констатации за злоупотреба с процесуални права от негова страна, тъй като е целял не поправянето на протокола, а промяна на становището на съда за липса на грешки в протокола. В настоящото производство процесуалното поведение на молителя е идентично. С молба вх. № 6846/11.06.2015 г. подадена до Председателя на ВКС е поискано да се приложат звукозаписите от трите цитирани по-горе открити съдебни заседания. Видно от съставените протоколи, звукозапис е бил изготвен само в заседанието, проведено на 23.01.2014 г. и това обстоятелство е известно на молителя. Посочил е, че с молба вх. № 2546/14.03.2014 г./цитирана по-горе и приложена по гр. д. № 5337/2014 г. на ВКС, IV г. о. л. 190/ поискал копие от звукозаписите и разбрал, че с резолюция му е отказано, след което на стр. 2 заявява, че същата молба е изчезнала. След пространен анализ на записаното в протоколите от тези заседания се иска изясняване на въпроса с изчезването на звукозаписите. Съгласно чл. 151, ал. 5 ГПК звукозаписът се пази до изтичане на срока за искане на поправки и допълване на протокола, а ако е направено такова искане- до влизането в сила на решението по делото. С разпореждане от 17.03.2015 г. законосъобразно ВКС е оставил тази молба без уважение, тъй като по делото вече е било постановено влязло в сила решение. С това е отпаднало задължението този звукозапис да бъде съхраняван. В молба вх. № 6846/11.06.2015 г., също подадена до Председателя на ВКС, молителят е искал да бъде разпоредено делото да се гледа след прилагане на доказателствата, ведно с аудиозаписите, които са част от тях. С молба вх. № 10143/23.09.2015 г. отново е поставил въпроса с чии указания и разпореждания са създадени, съхранявани, използвани, а след това унищожени съответните звукозаписи. В молба вх. № 10407/30.09.2015 г. е изложил допълнителни доводи към молбата си за отмяна, по които съставът следва да се произнесе с окончателния си акт. В заключение е посочил, че докато делото не бъде окомплектовано с изчезналите укрити или отказвани му доказателства, то същото следва да бъде отложено или спряно. Идентично искане се съдържа и в молба вх. № 12398/18.11.2015 г., в която изрично е посочено, че съдът не се е произнесъл относно молбата му от 30.09.2015 г. Поради това моли за отлагане на делото и прилага медицински документ. Във връзка с представени документи за здравословно състояние по изрични негови молби насрочените съдебни заседания са отлагани три пъти. В съдебно заседание, проведено на 1.10.2015 г. молителят е предупреден, че му се дава последна възможност да организира защитата си. Въпреки това той е поискал отлагане и на следващото заседание. Следва да се приеме, че молбите за отлагане с оглед съдържащите се в тях ултимативни искания да се приложат доказателства, които не съществуват и обстоятелството, че молителят е подал лично многобройни молби по делото, са в отклонение от принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права, визиран от чл. 3 ГПК. Искането за спиране не може да бъде уважено, тъй като не е посочена законна причина това да бъде сторено. В заключение следва да се посочи, че за да е налице някоя от предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е необходимо да е извършено процесуално нарушение от съда, но такова не е налице. Всички останали доводи, изложени в молбата за отмяна и в последващите молби, подадени от молителя не попадат в хипотезите по чл. 303 ГПК и не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Поради изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК искането на ответната страна за присъждане на възнаграждение за адвокат следва да бъде уважено. Поради изложеното настоящият състав на ВКС, III г. о.