Решение № 13520 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14362/2017 г.

Решение № 13520 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14362/2017 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от М. М. от [населено място] срещу решение № 5696/12.10.2017 г. по адм. дело № 12370/2016 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването му срещу писмо рег. № ИС-578/28.10.2016 г. на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", обективиращо отказ за възстановяване на заемана длъжност. Касаторът поддържа, че оспореното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага подробни съображения. Иска се отмяната на съдебния акт. Ответникът по касационна жалба – председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна първоинстанционният съд приема, че със заповед № З-3527/13.11.2015 г. председателят на ДАНС, на основание чл. 9, ал. 2 и ал. 1, т. 6 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" /ЗДАНС/ във връзка с чл. 116 и чл. 117, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" /ППЗДАНС/ разпорежда да бъде извършена проверка по повод получени данни за извършени дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 91, ал. 1 от ЗДАНС от специален агент 2-ра степен М. М. –началник отдел "Е-2" към СД "Е" при ДАНС. Образуваното дисциплинарно производство срещу служителя мотивира издадената на 13.11.2015 г. заповед на председателя на ДАНС с рег. № 3-3545 да отстрани временно от длъжност касатора. С молба вх. № РД-4462/03.10.2016 г. М. М. иска от председателя на ДАНС да бъде отменена заповедта за временно отстраняване от длъжност и да бъде възстановен на същата длъжност. С оспореното пред АССГ писмо рег. № ИС-578/28.10.2016 г. председателят на ДАНС отказва да отмени своя заповед № З-3545/13.11.2015 г. Правното основание, послужило за издаване на заповедта, чиято отмяна е поискана по административен ред е чл. 99, ал. 1, т. 2 ЗДАНС, съобразно който държавен служител в агенцията може да бъде временно отстранен от длъжност, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство за нарушение по чл. 91, ал. 1 от закона и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. За да отхвърли оспорването съдът приема от правна страна, че не са налице основания за отмяна на индивидуалния административен акт по чл. 146 от АПК. Приема, че към датата на подаване на искането от М. за възстановяване на заеманата длъжност образуваното срещу него дисциплинарно производство е висящо, поради което и основанието по чл. 99, ал. 1, т. 2 ЗДАНС все още не е отпаднало. Решението е правилно. Неоснователни са наведените твърдения на касатора за нарушение на материалния закон, допуснато от административния съд поради неотчитане на законовоустановените срокове за започване и приключване на дисциплинарното производство срещу него. Правилно и в съответствие с правния анализ на разпоредбите на чл. 91, ал. 1 във връзка с чл. 89, ал. 1 ЗДАНС първоинстанционният съд приема, че сроковете за започване, движение и приключване на дисциплинарното производство във времето са ирелевантни към преценката за законосъобразност на оспорения административен акт от една страна, а от друга –продължителността на временната мярка е обусловена именно от тези срокове. Неоснователно е и второто твърдение на касатора, според което продължаващото повече от 1 година и 9 месеца отстраняване от длъжност представлява диспропорционална намеса в основни негови права, едно от които е правото му на труд, регламентирано в Конституцията на Република България. Целта на закона с налагането на посочената ПАМ е да се създадат условия за безпрепятствено провеждане на дисциплинарното производство, което е законово регламентирано и ограничено с преклузивни по своя характер срокове- чл. 89 ЗДАНС. Мярката е наложена в защита на обществения интерес, което оправдава ограничаването на личните права, а предвид продължителността на срока и уредените в чл. 89 ЗДАНС срокове за приключване на дисциплинарното производство, тя не е непропорционална, и отговаря на изискването за справедлив баланс между защитимите интереси. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение