Решение № 4116 от 4.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10396/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" (ГД ФК) при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. М. Ерска, срещу Решение 4699/12.07.2023 г., постановено по адм. дело 11330/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на решаващия съд за недоказаност на твърдяното нарушение с оглед на установеното разминаване между данните, подавани до НАП чрез използваната в обекта нивомерна система и данните за получените на същите дати количества горива по акцизните данъчни документи (АДД). Твърди че описаното действие е съставомерно и с него търговецът е нанесъл увреда на държавния интерес. В касационната жалба са развити подробни съображения. Отправя искане за отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде потвърдена процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ). Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заявено адвокатско възнаграждение. Ответникът Газтрейд АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [улица], редовно уведомен, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отменена ЗПАМ ФК-С1678-0124918/14.09.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - София в ГД ФК при ЦУ на НАП, с която е разпоредено налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - бензиностанция Газтрейд Ботевград 1, находяща се в гр. Ботевград, [улица], стопанисвана от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от три дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена във връзка с извършена проверка на търговския обект на 03.08.2022 г. При проверката е констатирано, че търговецът, в качеството му на лице, което извършва продажби на течни горива по чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/2006 г.), е допуснал нарушение на чл. 118, ал. 6 от Наредбата. В хода на проверката е установена количествена разлика между данните от АДД за доставка на дизел и използваната нивомерна измервателна система за обема на течните горива с монтираното и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо фискално устройство модел ЕСФП ОЙЛ СИС 2.0-Д-КL, с ИН на ФУ OS005510 и ИН на ФП 58007742 и peг. в НАП 4572542/22.06.2022 г. В съдебното решение са описани детайлно констатираните несъответствия, отнасящи се за дати 23.06.2022 г., 26.06.2022 г., 28.06.2022 г. и 29.06.2022 г. (последната е посочена в ЗПАМ по общ начин). Въз основа на данните от извършената проверка е направен изводът, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да предава в НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия с течни горива. Продължителността на срока на наложената ПАМ е обоснована с локацията на обекта и вида на предлаганите стоки търговия с течни горива. За да уважи жалбата на Газтрейд АД първоинстанционният съд е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалните изисквания и целта на закона - чл. 22 ЗАНН и чл. 6 АПК. Съгласно изложените мотиви, по делото не се установява състав на нарушение по чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 6 ЗДДС, преустановяването на което се цели с налагането на ПАМ. Видно от представените доказателства не е спорно, че дружеството е изпълнило задължението си да предава по дистанционна връзка на НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите на съхранение в стопанисвания от него обект за търговия с течни горива. Според съда, налице е формално твърдение, че лицето не е спазило реда и начина на подаване на данни по чл. 118 ЗДДС в НАП, като това не кореспондира с изяснената фактическа обстановка. В допълнение решаващият съд е изложил съображения, че в случая не става ясно как е определен срокът на разпореденото със заповедта запечатване на обекта от три дни, тъй като доводите са бланкетни и формулирани по общ начин. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Установените от първоинстанционния съд факти са основани на доказателствата по делото. Спор в това отношение не е налице. Административният съд е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса и е анализирал последователно фактическата обстановка, вследствие на което е аргументирал надлежно заключението си за материална незаконосъобразност на процесната заповед за налагане на ПАМ. Оплакванията в касационната жалба не се потвърждават при извършената проверка от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г ЗДДС, сочена като основание за налагане на ПАМ в случая, предвижда налагането ѝ на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите. Данните, които лицата, извършващи продажби на горива, са длъжни да подават в НАП, съгласно чл. 118, ал. 6 ЗДДС са данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива, както и ал. 10 данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. задължава всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, което подлежи на метрологичен контрол. От описаните обстоятелства в ЗПАМ ФК-С1678-0124918/14.09.2022 г. (възпроизвеждаща съдържанието на протокола за извършена проверка Кд 184, cep. АА 0124918/03.08.2022 г.) се установява документирането на продажбите, наличие на подадени данни от нивомерната система и на подадени данни за движението на горивата по данни от АДД. Констатациите за несъответствие между количеството гориво по нивомерна система и доставените количества по документ очевидно налагат извода, че подадените и получени в НАП и нейните органи данни не възпрепятстват извършената проверка. Самият орган изрично посочва наличието на подадени данни от нивомерната измервателна система, каквото е задължението на търговеца съгласно чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 от Наредба Н-18/2006 г. и чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Доколкото разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г" ЗДДС предвижда налагане на принудителна административна мярка не за нарушение на конкретна разпоредба, а за неподаване на данни, каквито безспорно са били подавани, то не е изпълнен фактическият състав на закона за налагане на процесната ПАМ, както правилно приема и първоинстанционният съд. С издаването на оспорената заповед не се установява наличието на нарушение, за което да се наложи процесната ПАМ, като при проверката не са събрани доказателства нарушението да е довело до неотразяване на приходи. По горните съображения настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като е отменил процесната ЗПАМ първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Останалата част от изложените мотиви за отмяна на ЗПАМ във връзка с определената продължителност на срока за запечатване на обекта се споделят като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Разноски на ответната страна не се присъждат за касационното производство, тъй като такива не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение