Решение № 2483 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8631/2019 г.

Решение № 2483 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8631/2019 г., VII о., докладчик съдията Полина Богданова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на И. Йорданов от [населено място], чрез адв. М. Славова от САК с пълномощно на л. 6 от делото, против решение № 3325/16.05.2019 г, постановено по адм. д. № 10817/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалба му срещу решение по т. 2 от протокол № 10/17.09.2018 г. на факултетния съвет /ФС/ на факултета по математика и информатика /ФМИ/ при Софийския университет /СУ/ "Св. Климент Охридски", с което жалбоподателят не е избран за професор по професионално направление 4. 5 Математика /Приложна механика и роботика/ към катедра "Мехатроника, роботика и механика". Иска отмяна на съдебното решение, като постановено в противоречие на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, по същество се иска и отмяна на решението на ФС при ФМИ при СУ. Претендират се направените в съдебното производство разноски за две инстанции. Касаторът счита, че конкурсът за професор е обявен в професионално направление 4. 5 "Математика", като съдът не е отчел, че липсват доказателства за осигурена преподавателска и/или изследователска натовареност, което е нарушение на нарочно изискване в този смисъл от ЗРАСРБ. Съдът не правилно е приел, че не е съществено нарушение, че в посоченото професионално направление не е включена специалност "Приложна механика и роботика", такава специалност е акредитирана в професионално направление 4. 6 "Информатика и компютърни науки", за която обаче не е обявен конкурс. Счита още, че решаващият съд неправилно не е отчел, че административната процедура страда от съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на крайния административен акт, но е посочил кои са те. Касаторът, редовно призован не се явява, представлява от адв. Блидов с пълномощно на л. 6 от делото. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Иска отмяна на съдебното решение, претендира и присъждане на направените в две инстанции разноски, като прилага списък. Ответникът - Факултетният съвет на факултета по математика и информатика при СУ се представлява от юрисконсулт Ковачева. Оспорва касационната жалба и обосновава правилност и законосъобразност на цялата административна процедура и сочи, че избора е направен единодушно. Ответникът - доц. д-р К. Делчев – не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решаващият съд е изложил мотиви по всички възражения от първоначалната жалба и е обсъдил всички събрани доказателства. Счита, че не са налице процесуални нарушения в конкурсната процедура, а крайният административен акт е мотивиран, правилен и съобразен с материалния закон и правилно жалбата срещу него е била отхвърлена от решаващия съд. Предлага на съда, оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното от фактическа и правна страна: Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в отсъствие на съществени нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение на относимите материалноправните разпоредби. От фактическа страна, съдът е проследил всички етапи на провеждане на процедурата, като е описал всички значими моменти от нея и съответните решения на факултетния съвет, на научното жури, заповеди на ректора на СУ, обнародвания в Държавен вестник и т. н. Може са се направи извод, че съдът е установил всички значими факти по случая, след което точно е издирил материалния закон, като е заключил че оспорвания административен акт е законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата срещу него. Решението е валидно и допустимо и правилно. Академична длъжност "професор", съгласно чл. 29, ал. 4, вр. с ал. 5 Закон за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) се заема след провеждането на конкурс и избор. Процедурата по заемане на длъжността е регламентирана в чл. 29а - 29а ЗРАСРБ. Тя представлява съвкупност от правно регламентирани волеизявления и действия на отделни правни субекти, извършвани в определена от законодателя последователност, като всяко от тях поражда следващото. Този характер на конкурсната процедура определя сложния фактически състав на избора. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е решението на Факултетния съвет на факултета по математика и информатика при СУ за избор на професор по професионално направление Математика /Приложна механика и роботика/ към катедра "Мехатроника, роботика и механика. При проверката за законосъобразност на решението съдът, с оглед на задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК е извършил съдебен контрол за спазване на всички основания по чл. 146 АПК. Съответен на доказателствата по делото и закона е, изводът на първоинстанционния съд, че процедурата по провеждането на конкурса е законосъобразна. Обсъдил е наведеното с първоначалната жалба възражение за процесуални нарушения свързани със състава на научното жури и участието в него на проф. В. И. Павлов, който е хабилитиран, но в професионално направление 5. 1 "Машинно инженерство", както и относно липсата на мотиви в оспорваното решение. Мотивите са правилни и съответни на събраните по делото доказателства и на закона, поради което настоящият състав няма да ги преповтаря. С касационната жалба, горепосочените възражения са преповторени и доразвити. Направено е възражение, че решаващият съд не е отчел същественото нарушение още при обявяване на конкурса, че същият е обявен без да е осигурена съответната преподавателска и/или изследователска натовареност за академичната длъжност професор по професионално направление "Математика", както и че в това професионално направление не е акредитирана специалност "Приложна механика и роботика", поради което са ирелеватни научните постижения и научно-приложната дейност в тази тясна специалност на другия кандидат, при положение че водещото направление на конкурса е "Математика". Посочените въпроси са намерили отговор в мотивите на оспорвания съдебен акт. Решаващият съд е приел, че в СУ е акредитирана, както специалността "Математика" със срок до 7.07.2020 г., така и специалността "Мехатроника и роботика" до 2.06.2020 г., първата е в професионално направление 4. 5. "Математика", а втората в професионално направление 4. 6. "Информатика и компютърни науки". Приел е още, че допуснатото смесване на специалности и професионални направление не е съществено и необосновава незаконосъобразност на крайния административен акт, а като допълнителен мотиви е посочил, че самото решение за обявяване на конкурса е административен акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол, не е оспорвано и е влязло в сила. Изводът на АССГ е правилен. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗРАСРБ "Всички актове на органите на висшето училище, на научната организация за придобиването на научна степен или за заемането на академичните длъжности по реда на този закон, както и заповедите на министъра на образованието и науката, издавани във връзка с осъществяването на правомощията му по глава четвърта, могат да се обжалват пред съда при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс". Следователно решението на Академичния състав на СУ относно обявяването на конкурс за професор по 4. 5. "Математика" /Приложна механика и Роботика/ във факултета по математика и информатика от 28.02.2018 г., обнародвано в ДВ бр. 24/16.03.2018 г. е подлежало на самостоятелно оспорване пред съд и при липсата на данни за осъществено право на жалба срещу него, съдът правилно е приел, че същото като необжалвано е влязло в сила. Във ФМИ, катедра "Мехатроника, Роботика и механика" при СУ има акредитирана специалност "Мехатроника и роботика". Следователно конкурса не е обявен за специалност, която не е акредитирана, както правилно е заключил и първоинстанционния съд. Допуснатото смесване на професионални направления и специалности, действително не е съществено нарушение на закона и неможе да обоснове незаконосъобразност на крайния акт. Като допълнителни аргументи в тази посока може да се изтъкне, че ръководителят на катедрата "Мехатроника, роботика и механика" сезира ФС на ФМИ с необходимостта от назначаването на професор по математика с професионален опит в областта на мехатрониката и роботиката за нуждите на катедрата. Видно от доклад /л. 223 от първоинстанционното дело/, катедрата е в състояние да осигури новоназначения професор натовареност от общо задължителни часове в бакалавърски програми - 210 часа, значителна част от които /90 аудиторни часа/ са по "математика", което е повече от 2/3 от задължителното аудиторно натоварване от 180 часа. Посочено е още, че в магистърската програма по "Мехатроника и роботика" могат да бъдат осигурени още 90 часа лекции по "Кинематика и динамика на роботите" и "Управление на роботи", които са задължителни дисциплини, могат да бъдат осигурени и още 60 часа лекции по две избираеми дисциплини. Видно от осигурената аудиторна натовареност на академичната длъжност професор за нуждите на катедрата "Мехатроника, роботика и механика" същата се отнася в равна степен до лекции по Математика и такива по "Кинематика и динамика на роботите" и "Управление на роботи", като за последните е нужен специален професионален опит в областта на мехатрониката и роботиката, като по-тясна специалност. Конкретната необходимост от специалист с такъв интердисциплинарен опит е обосновало обявяването на конкурс по професионално направление "Математика" с уточнението на тясната специалност "Приложна механика и роботика". Тези мотиви следва да бъдат взети предвид, тъй като са част от крайния административен акт и съгласно ТР № 16/31.03.1975 на ОСГК на Върховния съд независимо, че се намират в друг документ, част от административната преписка. До същото заключение е стигнал и решаващия съд. Посоченият доклад на ръководителят на катедрата "Мехатроника, роботика и механика" удостоверява, че при обявяване на конкурса е спазено изискването на чл. 29, ал. 5 от ЗРАСРБ. Съгласно правната норма "Конкурс за заемането на академичната длъжност "професор" се открива, ако може да се осигури съответната преподавателска или изследователска натовареност съгласно правилника на висшето училище или научната организация." Докладът сочи, че на професорът е осигурена нужната преподавателска натовареност, както в бакалавърската, така и в магистърската програма по различни специалности и различни дисциплини в научните области на математиката и приложната механика и роботиката. Следователно възражението по касационната жалба за нарушение на изискването на чл. 29, ал. 5 от ЗРАСРБ е неоснователно. Предвид, че конкурса е обявен за нуждите на катедрата по "Мехатроника, роботика и механика" във ФМИ при СУ и в искането изрично е посочено, че кандидатът следва да има опит в областта на мехатрониката и роботиката, както и че в обнародваната обява е отбелязано освен професионалното направление "Математика", така и по-тясното "Приложна механика и роботика", то съдът счита, че не е налице нарушение на закона и потенциалните кандидати са уведомени достатъчно ясно, че следва да имат опит и в областта "Приложна механика и роботика" освен в областта на математиката. Така обявеният конкурс и нуждата от оценка на кандидати с опит и научни разработки в областта, както на математиката, така и на "приложна механика и роботика" е предопределила и включването в научното жури на членове със специалности по мехатроника и роботика. Решаващият съд е изложил подробни мотиви относно включването на научното жури на проф. д-р В. Павлов, като е приел за доказано, че последният има професионален и научен опит в областта на роботите и манипулаторите и това е научна област съответна на тази, в която е обявен конкурса. Мотивите напълно се споделят от настоящия състав, поради което няма да бъдат преповтаряни. В контекста на изложеното, първоинстанционният съд е направил точен анализ на представените доказателства в съответствие с приложимата правна уредба и обосновано е заключението, че оспорваният административен акт е законосъобразен, поради което правилно е отхвърлил жалбата срещу него. При липсата на пороците, сочени като касационни основания, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Други искания за присъждане на разноски не са направени. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд тричленен състав