Решение № 12900 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7957/2008 г.

Решение № 12900 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7957/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Илиев Петров от гр. В. Търново, чрез процесуалния му представител адв. Ф. Китанов, срещу решение № 28 от 14.05.2008 г., постановено по адм. дело № 162/2007 г. по описа на Административен съд - В. Търново. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на исковата претенция по същество. Ответникът - Областна дирекция на МВР Велико Търново прилага писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частнична основателност на жалбата. Върховния административен съд, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна при следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Петър Илиев Петров от гр. В. Търново срещу ОДП - В. Търново, с която се претендира присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като преки и непосредствени последици от незаконосъобразен административен акт - чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). С решението си административният съд я е отхвърлил, като неоснователна и недоказана. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице акт на администрацията, чиято незаконосъобразност е установена по съответния ред - наложеното дисциплинарно наказание е отменено с влязло в сила съдебно решение. Вследствие на това на ищеца е било заплатено, в съответствие с чл. 254, ал. 1 от ЗМВР обезщетение, изчислено по реда на чл. 256, ал. 1 от същия закон. Приел е още, че за времето от незаконното му уволнение до възстановяването му на работа Петров е работил на три места, като работодателите са внасяли всички дължими социални и здравни осигуровки, поради което е отхвърлил като неоснователна и претенцията за заплащане на разликата във възнаграждението по реда на чл. 254, ал. 1, изр. 2 от ЗМВР. Претенцията за заплащане на разноските по воденето на адм. дело № 388/2005 г. също е приета за неоснователна, тъй като съдът от първата инстанция му ги е присъдил, а пред касационната такива не са били доказани. Въз основа на това съдът е направил извод, че искът в частта му, с която се претендира обезщетение за имуществени вреди е неоснователен. Претенцията на ищеца за репариране на понесените във връзка с незаконосъобразното уволнение неимуществени вреди също е приета от съда за неоснователна, тъй като ищецът не се е справил с доказателствената тежест. Постановеното съдебно решение е неправилно в частта, с която претенцията на ищеца за неимуществени вреди е приета за недоказана и неоснователна. В тази част решението е необосновано, като съдът е изложил мотиви, които не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда от такъв административен акт и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно, за да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ, освен наличие на незаконосъобразен акт на администрацията, страната следва да установи, както причинната връзка между претендираните вреди и постановяване на акта, така също и тяхното действително настъпване в нейния патримониум в търсения размер, тъй като на репариране подлежат само действително настъпилите вреди, чийто размер е в пряка връзка с обективното им рефлектиране върху имуществената и неимуществената сфера на увредения. Посоченото в исковата молба на ищеца основание за претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е причинена имуществена вреда, произтичаща от неплатени медицински (един лев) и социални (един лев) осигуровки за времето от 15.06.2005 до 1.11.2005 г. и разноските, направени в хода на съдебното обжалване на наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" по адм. дело № 388/2005 г. на Великотърновския окръжен съд и АД № 1398/2006 г. на ВАС, представляващи държавна такса (един лев); адвокатско възнаграждение (един лев) и разноски за явяване на делото във ВАС (един лев) или общо шест лева, както и причинена неимуществена вреда в размер на 8 000 лева, както и лихвите върху посочените суми от датата на завеждане на иска до окончателното му изплащане, както и направените в процеса разноски. В съд. заседание, проведено на 1.11.2007 г. пълномощникът на ищеца, след изслушване на заключението на назначената по делото счетоводна експертиза е направил оттегляне на иска в частта по т. 2 на исковата молба, а именно по отношение на медицинските осигуровки. По отношение претенцията за изплащане на обезщетение за социалните осигуровки, в представената на съда писмена защита адв. Китанов е посочил, че в тази част не поддържа иска си. Както е уточнил адв. Китанов в писмената си защита, представена пред решаващия съд въпросът с имуществените вреди е поставен на съда дискусионно, тъй като съгласно нормите на специалния закон - чл. 254 от ЗМВР "При незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 256 към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време са работили на по-нископлатена работа, те имат право на разликата във възнагражденията, а съгласно нормите на ЗОДОВ следва да бъдат обезщетени реално причинените на ищеца вреди. Този въпрос съвсем не е дискусионен. Двата закона - ЗМВР и ЗОДОВ не си противоречат. Предвиждат изплащане на обезщетение на различни правни основания. Както се посочи по-горе ЗМВР предвижда изплащане на обезщетение при незаконно прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца, както и на разликата във възнагражденията, ако през това време лицата са работили на по-нископлатена работа. Ако обаче държавните служители са останали по-дълго време без работа или на по-ниско платена работа, преди да се признае прекратяването на служебното правоотношение за незаконосъобразно или не са били възстановени на работа по вина на администрацията, тогава възниква ново правно основание за репариране на настъпилите вреди - чл. 1 от ЗОДОВ. По отношение претенцията за заплащане на разноските по водене на административните дела първоинстанционният съд е заел правилна позиция. Отговорността за разноски в съдебното производство е уредена като последица от изхода на съдебния спор в процесуалния закон - чл. 143 АПК, който е специален (само за разноските) по отношение на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и може да се реализира само в рамките на същото съдебно производство. Разноските от съдебното заседание, направени в резултат на успешно реализирано право на съдебно производство не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен административен акт. Те са последица от успешно проведено съдебно производство. По тази причина нямат характер на претърпени вреди по смисъла на материалноправната норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По изложените съображения решението на съда в тази част е правилно и законосъобразно и като такова ще следва да остане в сила. По отношение на твърдяните неимуществени вреди съдът намира, че същите са доказани. От разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът е преживял негативни емоции, узнавайки за уволнението си. Същият е обичал работата си и е преживял гняв, обида, възмущение, разочарование и пр., предизвикани по повод дисциплинарното наказание. Именно по този повод и от факта, че е останал без работа е настъпил и разрив в семейството му. Обстоятелството, че е опетнено името и репутацията му в града, в който живее и работи допълнително е допринесло за влошаване на емоционалното му състояние. Бил е отстранен от една престижна и добре платена работа с формулировката, че е извършил "тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с оставането му на служба". Това по свидетелските показания е засегнало авторитета му сред колеги, приятели и семейство пред които е бил злепоставен. Тези вреди са в пряка причинна връзка с наложеното дисциплинарно наказание "уволнение", поради което неправилно административния съд е приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и го е отхвърлил в тази част. Досежно размера съдът счита, че следва да съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и да ги определи по справедливост. Съдът намери, че обезщетение от 4 000 лв. е достатъчно да компенсира преживените от ищеца страдания. Върху тази сума следва да бъде начислена както лихва от деня на завеждане на исковата молба, така и държавна такса съразмерно на уважената част от иска, съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, в сила от 1.03.2008 г. (обн. ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г.) в размер на 160 лв. Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, а така също възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно уважената част на иска. С разпореждане на АС - В. Търново от 17.04.2007 г. ищецът е бил задължен да представи банково бордеро за внесена държавна такса за образуване на адм. дело в размер на 320. 28 лв. С платежно нареждане от 24.04.2007 г. Петър Петров е наредил плащането и сумата е постъпила по сметката на АС - В. Търново (л. 2). По сметката на съда е постъпила и сумата от 300 лв., представляващи определеното от съда възнаграждение за основно и допълнително заключение на назначеното по делото вещо лице - експерт-счетоводител, видно от касови вноски за плащане към бюджета от 26.06.2007 г. (л. 43) и от 19.07.2007 г., представена като доказателство пред настоящия състав. Съгласно договор за правна помощ и съдействие от 7.06.2007 г. на пълномощника на ищеца - адв. Ф. Китанов са били заплатени 1 000 лв. възнаграждение (л. 17). В съответствие с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските общо в размер на 1 620. 28 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,