Решение № 4929 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9107/2012 г.

Решение № 4929 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9107/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Делото е образувано по молба на Марин Маринов Спасов и Ева Мартинова Спасова с която на правно основание чл. 239, т. 1 и 5 от АПК се иска отмяната на влязлото в сила решение по адм. дело № 108/2007 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдена заповед № ЛС-01-13/4.01.2007 г. на кмета на Община Самоков с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е наредено изземването на терен в имот № 5010095 - к. к."Боровец" с площ 206 кв. м, върху който е разположен временен търговски обект - павилион със срок 15 дни за доброволно изпълнение. Молителите Марин Маринов Спасов и Ева Мартинова Спасова, редовно призовани, от тях лично се явява Ева Мартинова Спасова. За двамата се явява адв. Живков от САК. Подържа молбата с която иска на осн. чл. 239, т. 1 и 5 от АПК решението на Софийски окръжен съд от 22.11.2007 г. по адм. дело № 108/2007 г. бъде отменено, възстановена висящността му и върнато за ново разглеждане. Ответната страна кмета на Община Самоков, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище по факс на 22.03.2013 г. от юрк. Вангелова, като пълномощник на Община Самоков, с което се оспорва молбата на молителите и се иска оспорваното решение да бъде оставено в сила. Молбата за отмяна е подадена в сроковете визирани в чл. 240 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, спазена е формата на искането по чл. 241 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Като основание на искането за отмяна по аргумент на чл. 239, т. 1 от АПК се сочат и представят пред съда заповед № 23/23.10.1998 г. на МРРБ - Дирекция за национален строителен контрол и допълнително споразумение към договор за наемане на терен от 21.10.1992 г. По чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение по делото, които при решаването му на са могли да бъдат известни на страната. В конкретната хипотеза представените заповед и договор нито са нови, нито неизвестни на страните към момента на делото. И това е така защото страна по тях е точно молителката, която пък е майка на молителя. От друга страна нямат каквото и да е съществено значение при решаване на делото, тъй като по него се оспорва издадената заповед за изземване на имот поради изтекли срокове на наемни отношения, а представените доказателства касаят отстраняването на незаконен строеж. По тези съображения представените писмени доказателства не могат да бъдат счетени за нови такива. Те са съществували към момента на гледане на делото, били са известни на страната и ако искателят е положил грижата за добре водене на процеса е могъл да ги представи в хода на производството, за да бъдат взети предвид при вземана на решението. Неоснователно е и искането подадено на основание чл. 239, т. 5 от АПК. При тази хипотеза отмяна може да се иска, когато страната в следствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В конкретния случай искателя Марин Марин Спасов не е страна нито по производството на издаване на административния акт, нито при оспорването му пред съда. Фактът, че е построил строеж, който с цитираната заповед на МРРБ - Дирекция за национален строителен контрол е обявен за незаконен, не го прави страна по оспорения акт и съдебно производство. Не може да бъде прието и, че той има качеството на трето лице, чиито интереси са засегнати от административния акт или от съдебното решение, защото това би довело до възможността да се черпят права от собствено противоправно поведение. По изложените съображения настоящия състав намира, че искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,