Решение № 2262 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10786/2013 г.

Решение № 2262 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10786/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Тони Григоров Павлов против заповед № К-6207/5.06.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в противоречие с материалноправните норми на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на предписаната от закона форма. Жалбоподателят моли за отмяната й. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: Със заповед № К-3207/25.03.2013 г. министърът на вътрешните работи е образувал дисциплинарно производство, определил е състава на дисциплинарно-разследващия орган и е разпоредил да се изготви становище относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на Тони Григоров Павлов, с която държавният служител е запознат на 2.04.2013 г. На 2.04.2013 г. дисциплинарно-разследващия орган е поканил Тони Григоров Павлов да даде писмени обяснения. Такива са дадени на 30.04.2013 г., с които дисциплинарно наказващия орган е запознат видно от поставената резолюция. В резултат на проведеното дисциплинарно производство на 26.04.2013 г. е изготвена обобщена справка, в която е констатирано, че за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2012 г. Павлов е използвал служебното си положение за облага на трети лица като умишлено е забавял издаването или връчването на наказателни постановления за отнемане на свидетелства за управление на моторно превозно средство (СУМПС) и е връщал отнети такива на водачите преди изтичане на срока на наложените наказания и без основание за това, като по документи СУМПС се водят за отнети, а водачите лишени от право да управляват МПС. Служителят е взел от лицето Величко Гюров сумата от 200 лв., за да не му наложи наказание и отнеме СУМПС, като впоследствие е изпратил колегата си Паланкасов да вземе СУМПС от Гюров и контролния талон към него, без да му връчи наказателно постановление. Впоследствие Павлов наложил на Гюров наказание - един месец лишаване от правооуправление и 50 лв. глоба, като върнал на същия 55 лв. от дадените му 200 лв. Установено е, че жалбоподателят е съдействал за издаване на незаконосъобразни наказателни постановления като не е констатирал нередности и системно е предлагал на административно-наказващия орган да издава неправилни и в полза на водачите-нарушители административни наказания. Материалите по административно-наказателните производства са проверявани от Павлов и решенията по тях са предложени от него. Дисциплинарно - разследващият орган подробно е разгледал всеки един от съставените актове за установяване на административно нарушение и издадените въз основа на тях наказателни постановления, при което е установил, че нарушенията са квалифицирани неправилно, като е довело до налагане на санкции под предвидения минимум. Дисциплинарно-разследващият орган е установил множество случаи, при които изчерпателно изброените лица в обобщената справка получавали след санкцията на Павлов нови СУМПС, без да са платили дължимите от тях глоби за нарушения по Закона за движението по пътищата и част от глобите са заплащани на Павлов без същият да е издал платежни документи за това. Прието е, че с действията си служителят е допуснал тежки нарушения на служебната дисциплина като е използвал служебното си положение за собствена облага и за облага на трети лица, както и е нарушил правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служителите в МВР, с което е уронил престижът на службата. Посочено е, че действията на Павлов са станали достояние на широк кръг от граждани. Направен е извод, че държавният служител е извършил тежки дисциплинарни нарушения по смисъла чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят е запознат с обобщената справка на 30.04.2013 г. На 7.05.2013 г. дисциплинарно-разследващият орган е изготвил и становище. На 5.06.2013 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед, с която е наложил на Тони Павлов дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение. Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено: за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че за времето от 18.10.2011 г. до 19.01.2013 г. инспектор Павлов неправомерно е отнемал или връщал СУМПС, контролни талони и свидетелства за регистрация на МПС; взел е сумата 200 лв. от лицето Величко Владимиров Гюров, като му обещал, че няма да изтърпява наложеното му административно наказание и няма да му отнема СУМПС; системно подвеждал административно наказващия орган - началника на РУП Сливница да издава незаконосъобразни наказателни постановления, както и да решава неправилно административно-наказателни преписки за виновно поведение при настъпване на ПТП; получил е сумата 70 лв. от Ивайло Илиев Младенов, които били предназначени за погасяване на задължения по два броя фиша, но същите не са отразени в системата на АИС- МВР като платени; след санкция на Павлов граждани са получавали нови СУМПС, без да заплатят дължимите от тях глоби за извършени нарушения по Закона за движението по пътищата, с което служителят е нарушил чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, както и т. 7, 8, 12, 13 и 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и е уронил престижа на службата - дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарнонаказващия орган, съдържаща реквизитите на чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта. Проведено е дисциплинарно производство и служителят е запознат с обобщената справка. Същият е дал обяснение, с което министърът на вътрешните работи е запознат, което е удостоверено с поставената резолюция. Заповедта е издадена в срока по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Следователно при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доводите на жалбоподателя, че заповедта е издадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, са неоснователни. Съгласно правилото на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР регламентира, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая материалите от дисциплинарното производство са постъпили в МВР на 8.05.2013 г., а заповедта е издадена на 5.06.2013 г., поради което същата е постановена в законоустановения срок. Заповедта е издадена и в предписаната от закона форма съобразно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Същата съдържа всички задължителни реквизити на цитираната норма, като е налице и изрично позоваване на изготвените в дисциплинарното производство обобщена справка и становище, в които подробно е описано всяко едно от нарушенията, извършени от Павлов, като са цитирани и доказателствата, които ги установяват. Ето защо, доводите на жалбоподателя в обратния смисъл, са неоснователни. Заповедта е издадена в и в съответствие с материалноправните норми на чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. От събраните по делото доказателства е установено, че държавният служител е извършил описаните в заповедта за уволнение тежки нарушения на служебната дисциплина. Събрани са обяснения на граждани и служители на МВР, приложени са актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления, установяващи извършените от Павлов дисциплинарни нарушения, поради което спрямо жалбоподателя са осъществени фактическите състави на чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Доказателства опровергаващи тези събрани в административното производство не са ангажирани. С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,