Решение № 12210 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4204/2010 г.

Решение № 12210 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4204/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ТД "ННН" ЕООД, представлявано от управителя Кирил Тенев Нихтянов, чрез пълномощника адв. Пламен Георгиев, срещу решение № 114 от 12.11.2009 г., постановено по адм. дело № 243/2008 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 360 от 10.09.2008 г. на кмета на община Луковит, в посочените й части, касаещи разпределението на ползването, на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, на масивите земеделска земя в землището на с. Дерманци за стопанската 2008-2009 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, в резултат на неточно изследване и установяване на фактите и доказателствата, довело до несъответствие с действителното правно положение, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон - чл. 37в от ЗСПЗЗ. Спорният момент е относно това, дали сключените от жалбоподателя договори за наем и аренда от 2001 г., 2002 г. и 2003 г., сключени със собствениците на земеделски земи, са действащи, съответно дали са относими към разпределението на ползването на спорните масиви земеделски земи. Иска се отмяна на решението. В писмена защита, изготвена от процесуалния представител на касатора, се прави и искане, ако съдът прецени, че за изясняване на казуса е необходимо да се съберат допълнителни доказателства, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - кметът на община Луковит, не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - "Маримпекс-МГ" ЕООД с писмено възражение представя множество доказателства, с които подкрепя становището си, че поради действията на касатора е била лишена от обработката на спорните и други земи през 2008 г., не е получила полагащите й се помощи, които неправомерно са изплатени на касатора, причинени са й щети от несвоевременно прибрана реколта, закъсняло засаждане и други неоправдани разходи, като счита, че и настоящото обжалване има тази цел. Във възражението се иска Административен съд - Ловеч да уведоми Разплащателна агенция - ДФ "Земеделие" за неправилното усвояване от касатора на средства за подпомагане. От посоченото може да се извлече твърдение за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - ЕТ "Петрова - Ценко Петров" не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че е неоснователно твърдението, че сключените договори за аренда през 2001 г. и следващи между касатора и собствениците на земеделски земи са действащи, тъй като съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за аренда в земеделието, продължаването на арендния договор се извършва в писмена форма с нотариална заверка и се вписва в Агенцията по вписванията. След като арендните договори не са оформени по посочения ред, правилно е приложена разпоредбата на чл. 37в, ал. 3, т. 1 от ЗСПЗЗ - правото на ползване на отделния масив е предоставено на другия ползвател с най-много арендована земя в масива. По делото е приета СТЕ, съгласно заключението на която е определен размера на всеки конкретен масив, владян от двете страни в процеса. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна - участник в производството пред първоинстанционния съд, за която решението е неблагоприятно и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор, против заповед № 360 от 10.09.2008 г. на кмета на община Луковит за разпределение, на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, на ползването на земеделската земя в землището на с. Дерманци, за стопанската 2008-2009 г., в частта й по отношение т. 1 - масив № 11 в м. "Лешница", т. 3 - масив № 13 в м. "Лешница", т. 5 - масив № 19 м. "Марино тръне", т. 7 - масив № 60, м. "Къчовското", т. 6 - масив № 59 м. "Остреница", при описаните граници. В жалбата е претендирана отмяна на заповедта като незаконосъобразна, тъй като правото на ползване не е предоставено на жалбоподателя, който има в съответните масиви най-много земя. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил. Въз основа на същите, в това число и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните, е приел за установено, че между касатора и заинтересованата страна е сключено частично споразумение за разпределение на ползването на земеделските земи, като по отношение парцелите, предмет на оспорената заповед страните не са постигнали споразумение. Поради това е назначена комисията по чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ, която е съставила проект за разпределение на земите в землището на с. Дерманци. Комисията е изготвила и доклад до кмета на общината, ведно с регистър на земите и техните собственици. Въз основа на доклада, кметът на община Луковит е издал оспорената заповед, като разпределението е извършено при отчитане на това кой арендатор има най-много наета/арендувана земя в съответния масив. Именно посоченото обстоятелство е спорно в процеса. Във връзка с установяването на този факт, съдът е дал вяра на констатациите на назначената експертиза, от които е приел за установено, че в спорните масиви заинтересованата страна има повече наети земи от жалбоподателя, за посочената стопанска година. В табличен вид вещото лице е посочило размера на земите, ползвани от страните, за всеки масив поотделно, като е видно, че жалбоподателя има значително по-малко наети и собствени земи. В тази връзка съдът е приел, че правилно не са взети предвид земите, които жалбоподателят е твърдял че ползва по силата на договори, сключени през 2001 г., 2002 г. и 2003 г., тъй като макар същите да съдържат опции за продължаването им, то не са спазени изискванията на чл. 18, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ). Съгласно същия текст продължаването на арендния договор се извършва в писмена форма с нотариална заверка и подлежи на вписване в нотариалните книги и в регистъра към ОСЗ. Въз основа на тези данни съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентния административен орган, при спазване на разписаната в закона процедура, както и са налице материално-правните основания за извършеното разпределение по масиви, в полза на лицето, имащо най-много наета земя в тях. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е възражението за необоснованост на изводите на съда относно действието на противопоставените от жалбоподателя, понастоящем касатор договори за наем/аренда на земя. Не може да се възприеме възражението му, че тези договори са подчинени на разпоредбите на ЗЗД, поради което срокът им е продължен; същите не са прекратени от страните, съгласно съответната клауза в тях - т. 4.2 и са действащи към момента на издаване на оспорената заповед. Наемът на земеделски земи е уреден в специалния закон - ЗАЗ, който дерогира нормите на общия закон - ЗЗД, поради което правилно както административният орган, така и първоинстанционният съд са приели, че действието на договорите не може да се счита продължено, тъй като продължаването им не е сторено в изискуемата от специалния закон писмена форма, с нотариална заверка на подписите и режим на вписване в нотариалните книги и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие. В тази връзка обоснован е изводът на съда, че жалбоподателят в спорните масиви има по-малко ползвана площ. Неоснователно е и възражението за неправилно приложение на материалния закон. Съдът правилно е издирил приложимите норми. Редът и начинът за предоставяне ползване на земеделски земи са уредени в Глава пета "а" на ЗСПЗЗ, в нормите на чл. 37б - чл. 37д, като в случая е приложима редакцията им от ДВ, бр. 13 от 2007 г. и бр. 43 от 2008 г., съответно в Глава седма, чл. 69 - 78 от ППЗСПЗЗ, в редакцията от ДВ, бр. 17 от 2007 г. и бр. 45 от 2008 г. Производството по чл. 37в от ЗСПЗЗ представлява процедура за създаване на масиви за ползване по споразумение между собствениците и/или ползвателите, което се ръководи от комисия за всяко землище на съответната община, назначена със заповед на кмета на общината. В случай, че между ползвателите не се постигне споразумение в съответствие с чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ, комисията по ал. 1 съставя проект за разпределение на ползването при спазване на изискванията по т. 1 и т. 2, в зависимост от характера на земите в масива, липса на сключени договори и неподадени декларации от собственици по чл. 37б от ЗСПЗЗ. За дейността си комисията изготвя доклад до кмета на общината, който отразява разпределението на масивите за ползване, данните за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане. Въз основа на доклада, кметът на общината издава заповед за разпределение, която подлежи на обжалване по АПК. В случая правилно съдът е приел, че процедурата е спазена, спазени са и изискванията на чл. 37в, ал. 3, като разпределението е съставено, чрез предоставяне на правото на ползване върху спорните масиви на ползувателя с най-много земя - заинтересованата страна. В случая са съобразени и действително общо притежаваните права на ползване. Постигната е целта на закона да се съобразят и запазят правата на ползвателите чрез окрупняване на площите, без да се пренебрегват правата на ползвателите с по-малък дял. Не са налице сочените в касационната жалба пороци, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение