Решение № 194 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4542/2018 г.

Решение № 194 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4542/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. Христакиев, понастоящем лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в Затвора-[населено място], срещу решение № 457 от 28.02.2018 г., постановено по адм. д. № 2889/2016 г. по описа на АС-Пловдив, с което предявеният от Христакиев иск срещу ГД"Изпълнение на наказанията" - гр. София за претърпени от него неимуществени вреди за периода: 05.11.2015 г. - 24.11.2015 г., причинени му от незаконосъобразните фактически бездействия на служителите при Следствения арест - гр. Стара Загора да му осигурят необходимите жилищни и хигиенно-битови условия, е отхвърлен изцяло като неоснователен. Касаторът Н. Христакиев твърди неправилност на съдебното решение на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено като неправилно, а ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от него иск с правно основание чл. 284 и сл. от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ГДИН. Срещу същото съдебно решение е предявена и касационна жалба от ГДИН, която, доколкото е насочена само срещу съдебния акт в частта му за разноските, има характер на частна жалба. Частният жалбоподател намира за неправилни развитите в мотивите на съдебното решения доводи за недължимост на юрисконсултско възнаграждение в това производство въз основа на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ и моли да бъдат присъдени в полза на ответника и съдебни разноски за процесуално представителство от юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Н. Христакиев не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв. А. Славчев по делото са постъпили подробни писмени бележки по съществото на спора с развити в тях съображения за основателност на касационната жалба, съответно – неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Ответникът, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, редовно призован, не се представлява и не депозира писмено становище по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Настоящият касационен състав на ВАС, Трето отделение намира както касационната жалба, така и частната жалба за допустими като предявени от надлежни страни, за които съдебното решение в обжалваните от тях части е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: АС-Пловдив е бил сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, насочен срещу ГДИН-София за сумата от 15 000 лв за претърпени от Н. Христакиев неимуществени вреди – претърпени негативни емоции, чувство на унижение, дискомфорт, занижено самочувствие, стрес и разочарование, причинени от лошите условия в Следствения арест – гр. Стара Загора за времето на престоя му в него: от 05.11.2015 г. до 24.11.2015 г. Причинилите твърдените неимуществени вреди фактически бездействия на служителите при следствения арест- Стара Загора според ищеца се изразяват в следното: липса на прозорец в килията, водещо до липса на достъп до свеж въздух и естествена светлина; лошо състояние на дюшеците и спалното бельо; влажен, мръсен, мухлясал под в килията; липса на отопление в килията; предоставяне на негодна поради начин на приготвяне и вкусови качества храна; неадекватни условия за поддържане на лична хигиена и ползване на баня, която е без прегради; наличие на тоалетна в килията, която обаче не е обособена в отделно помещение, без прегради; неосигуряване на достъп до телефон и адекватни медицински грижи. С обжалваното решение АС- Пловдив е отхвърлил изцяло предявения от Н. Христакиев срещу ГДИН иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв, претърпени от лошите битови условия и неизпълнение на други, пряко произтичащи от закона незаконосъобразни фактически бездействия на служителите на Следствения арест –гр. Стара Загора в периода на престоя на ищеца там 05.11.2015 г. - 24.11.2015 г, отхвърля искането на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и осъжда ищеца да заплати по сметка на АС-Пловдив разноски за обща сума от 208. 12 лв, съставляваща изплатени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Пловдив, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства – писмени, гласни и две, приети като неоспорени от страните, съдебни експертизи е заключил, че предявеният иск се явява неоснователен, тъй като по делото не се доказва наличието на всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът, базирайки се на събраните по делото доказателства, е приел, че за претендирания период от около 20 дни, Н. Христакиев действително е бил задържан в следствения арест – Стара Загора, но за този период не се установяват твърдените от ищеца незаконосъобразни фактически бездействия на служителите в Ареста – Стара Загора, които да причинят претендираните от него неимуществени вреди. За да стигне до този извод, административният съд се е базирал на събраните по делото свидетелски показания и, анализирайки ги, е заключил, че двама от разпитаните свидетели – майката и вуйчото на ищеца, освен че са заинтересовани от изхода на делото поради родствената си връзка с ищеца, нямат и преки и непосредствени впечатления от условията в следствения арест за исковия период, тъй като не са пребивавали в него. По отношение показанията на третия свидетел – задържан, наред с ищеца, в следствения арест – Стара Загора за исковия период, административният съд е коментирал единствено показанията му във връзка с негативни за Христакиев обстоятелства – свидетелят удостоверява, че Христакиев пред него е твърдял, че страда от главоболие отпреди влизането му в ареста. На база събраните доказателства съдът е заключил, че за претендирания период Христакиев е бил настанен в килия с площ от 9,6 кв. м., в която липсват данни същата да е била населявана от повече от две лица. В същата килия е налице санитарен възел и течаща вода- обстоятелство, неоспорено от ищеца по реда на оспорване на писмения документ- справката от Следствения арест- Стара Загора, поради което гласно доказателство /показанията на св. Н. Добрев/ за оборване съдържанието на писмения удостоверителен документ не може и не следва да се кредитира. АС-Пловдив е заключил, че по същата причина – неоспорване на писмен документ по надлежния ред - справка от ГДИН - не може валидно да се приеме за установено твърдението на ищеца, че същият е имал нужда от полагане на медицински грижи, каквито не са му предоставени. Поисканата от него медицинска грижа му е била предоставена при наличие на оплаквания от негова страна – на същия е бил осигурен медицински преглед, включително и с откарването му в специализирано медицинско заведение- МБАЛ-Стара Загора. Както въз основа на свидетелските показания на всички разпитани свидетели, така и на база двете, приети по делото съдебно-психологическа и съдебно-медицинска експертизи, административният съд е заключил, че твърдените от ищеца неимуществени вреди – възникнало в резултат на престоя му в следствения арест влошаване на здравословното му състояние- психични проблем, резултат от стрес, главоболие и хипертония, остават недоказани, въпреки промяната в доказателствената тежест по см. на чл. 284 от ЗИНЗС. Съдът е заключил, че по делото не се доказват и твърденията на ищеца за това, че в резултат на незаконосъобразни фактически бездействия на служители при Ареста – Стара Загора, изразяващи се в непредоставянето на регулярен телефонен контакт с близките му, Христакиев е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преустановяване на личните отношения с приятелката му. Видно от показанията на неговата майка, ищецът е имал конфликт с приятелката си от преди задържането му в Ареста- Стара Загора, поради което евентуалните проблеми в личните отношения с партньорката му не могат да бъдат в причинно-следствена връзка със задържането му в Следствения арест- Стара Загора за исковия период. Недоказани според съда остават и твърденията на ищеца, че в резултат на причинени стрес от престоя в ареста, довел до влошаване на здравословното му състояние, същият е останал и без работа-бил е неспособен да кара такси и да се препитава с това занятие. Св. Христакиева, майка на ищеца, удостоверява, че ищецът е бил напуснал работа още преди задържането му в ареста- Ст. Загора. Предвид отхвърляне на исковата претенция изцяло и на основание чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, явяващи се специални по отношение разпоредбата на чл. 143 от АПК, административният съд е заключил, че, въпреки своевременно направеното от страна на ГДИН искане за присъждане на съдебни разноски, ответникът няма право на такива. За да стигне до този резултат, АС-Пловдив, тълкувайки разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ във взаимовръзката на употребените във всички нейни алинеи понятия, е стигнал до извода, че в понятието "съдебни разноски" по см. на ЗОДОВ не се включва и юрисконсултското възнаграждение, присъждането на каквото ГДИН-София претендира. Съдебното решение е частично неправилно по следните съображения: Обосновано АС-Пловдив е заключил, че недоказано по делото остава наличието на следните, твърдени от ищеца незаконосъобразни фактически бездействия, от които същият претендира настъпването на неимуществените вреди, а именно: лошото състояние на дюшеците в арестантската килия; липса на санитарен възел и течаща вода в килията, годни за ползване; лоша като количество и качество храна, непредоставяне на достъп до телефонна връзка, довела до разрив в личните отношения на Христакиев с приятелката му; непредоставяне на поискана от Христакиев медицинска помощ и грижи. Наред с гореизложеното, видно от събраните по делото доказателства, оборена се явява презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС за настъпване на неимуществени вреди, изразяващи се в отключване на ново неврологично заболяване на централната нервна система, описано в т. 4. 4, стр. 8 от исковата молба, в невъзможност поради здравословното му състояние Христакиев да извършва трудова дейност като таксиметров шофьор; в негативни изживявания от прекъсване на интимна негова връзка в резултат на непредоставяне на възможност за телефонен разговор, както и в необходимостта от посещаване на психиатър в резултат на изживения в Ареста – Ст. Загора стрес. Въпреки гореизложеното обаче неправилни се явяват развитите от административния съд доводи за това, че показанията на св. Н. Добрев не следва да бъдат кредитирани / освен в негативната за ищеца тяхна част/, тъй като същите, при липсата на нарочно оспорване на представените от ответника писмени доказателства – 2 бр. справки, са недопустими. Този извод на съда е неправилен, тъй като показанията на разпитания свидетел удостоверяват факти и обстоятелства, извън тези по двете писмени справки, които съставляват фактически основания за ищцовата претенция- липса на пряк достъп до естествена светлина, липса на проветрение и адекватно отопление, непредоставяне на спално бельо, наличие на влага и мухъл в килията. Горните лоши битови услови, наред с посочената справка за квадратурата на килията и броя лица в нея – често трима, а не двама задържани, сочат на наличие на неоснователно фактическо бездействие от страна на администрацията при Ареста – Стара Загора, подлежащо на обезвреда по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС. Като се има предвид вида на вредите, техният интензитет и времетраене- не повече от 20 дни, както и съотношението между твърдените незаконосъобразни фактически бездействия спрямо доказаните такива, настоящата касационна инстанция намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 60 лв, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Предвид изхода от спора и с оглед специалната разпоредба на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ жалбата на ГДИН срещу съдебното решение в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователна. Именно предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съгласно която и при частично уважаване на иска, ответникът дължи заплащане на направените от ищеца съдебни разноски, вкл. ДТ решението следва да бъде отменено и в частта, с която Н. Христакиев е осъден да заплати по сметка на АС-Пловдив разноски в размер общо на 208, 12 лв, представляващи изплатени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица. С оглед гореизложеното съдебното решение следва да бъде отменено в частта му, с която искът на Н. Христакиев срещу ГДИН е отхвърлен за сумата до 60 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2016 г. до окончателното й изплащане, както и в ЧАСТТА МУ, в която Н. Христакиев от [населено място] е осъден да заплати по сметка на Административен съд- Пловдив разноски от общо 208, 12 лв платени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди ГДИН да заплати на Н. Христакиев от [населено място] сумата от 60 /шестдесет/ лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от лошите битови условия в Ареста –гр. Стара Загора за периода 06.11.2015 г. до 24.11.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба- 08.12.2016 г. до окончателното й изплащане, КАКТО И да осъди ГДИН- София да заплати, както следва: на Н. Христакиев от [населено място] сумата от 15 /петнадесет/ лв съдебни разноски за държавни такси и да заплати по сметка на Административен съд – Пловдив разноски в размер общо на 208, 12 лв изплатени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица. Съдебното решение в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение