Решение № 73 от 05.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10487/2008 г.

Решение № 73 от 05.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10487/2008 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената касационна жалба от Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния му представител юрк. Мирчева срещу решение № 781 от 14.07.08 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 6023/07 г., с което е отменен като незаконосъобразен Ревизионен акт № 20001086 от 14.08.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София-град, офис "Изток", потвърден в обжалваната част с решение № 1885/08.11.07 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, относно отказано право на възстановяване на данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС (отм.) на "Лендмарк България Тауър" - ЕООД в размер на 13 497.80 лв. по фактура № 316/23.08.06 г., издадена от "Си Ем Ес Камерън Маккена" - ЕООД и в размер на 6 845.40 лв. по фактура № 113/21.08.06 г., издадена от "Вектор Мениджмънт България" - ЕООД. С касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, също така, че са нарушени съдопроизводствените правила. Според касатора, съдът неправилно е кредитирал заключението на ССЕ. Не са представени от страна на жалбоподателя доказателства относно възприетата от него счетоводна политика и оповестяването й. Отчитането по счетоводните стандарти касае формирането на балансова стойност на активите за целите на амортизацията и същото има значение във връзка с корпоративното облагане, но не е относимо към облагането с ДДС. Действащият към процесният период от време ЗДДС не предвижда възможност да се ползва право на приспадане на данъчен кредит за услуги, получени преди регистрацията, за разлика от нормите на чл. 74 и следв. от сега действащия ЗДДС. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди изцяло РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Лендмарк България Тауър" - ЕООД - гр. София оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Йорданов. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд София-град е бил РА № 20001086 от 14.08.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София-град, офис "Изток", потвърден в обжалваната част с решение № 1885/08.11.07 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, относно отказано право на възстановяване на данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС (отм.) на "Лендмарк България Тауър" - ЕООД в размер на 13 497.80 лв. по фактура № 316/23.08.06 г., издадена от "Си Ем Ес Камерън Маккена" - ЕООД и в размер на 6 845.40 лв. по фактура № 113/21.08.06 г., издадена от "Вектор Мениджмънт България" - ЕООД. Органът по приходите е приел, че предмет на доставките по процесните фактури са консултантски и правни услуги във връзка с придобиването на ДМА, но ЗДДС (отм.) не предвижда възможност да се признае право на данъчен кредит за услуги, получени преди регистрацията, а само за наличните активи. Административният съд е отменил РА в обжалваната част, като е изложил следните мотиви: Фактическата обстановка е безспорно установена по делото. Не се спори също така относно обстоятелството, че за жалбоподателя са налице изискванията по чл. 68, ал. 2 и чл. 69 от ЗДДС . Спорен е въпросът дали за услугите по двете процесни фактури следва да се признае на жалбоподателя правото на приспадане на начисления данък по реда на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС . На 15.08.06 г. с НА № 064, том II, рег. № 1700, дело 243/06 г. жалбоподателят закупува от "Блу Инвест" - ООД и от "Блу Пойнт" - ЕАД два УПИ в кв. 1028 на бул. "България" - София. Издадени са на жалбоподателя фактури за покупните цени, приложени по делото. От представения НА се установява, че върху терена към момента на прехвърлянето на собствеността се е строяла незавършена бизнес-сграда без да е достигнато ниво "груб строеж", поради което строителството е описано като подобрение и за него е била заплатена отделна цена по фактура № 77/23.08.06 г. Двата имота са били налични към датата на регистрацията по ЗДДС - 10.11.06 г. и са били заведени в счетоводството на жалбоподателя като ДМА по сметка 201 "Земи (терени)". Видно от спесификацията към фактура № 316/23.08.06 г., издадена от "Си Ем Ес Камерън Маккена" - ЕООД, неин предмет са извършени правни услуги във връзка с подготовката и реализацията на сделката по закупуването на двата терена от "Блу Инвест" - ООД и от "Блу Пойнт" - ЕАД. Съдът е приел, че разходите за тези услуги следва да бъдат включени в себестойността на имотите като преки разходи във връзка с придобиването им. В тази връзка изцяло е кредитирано заключението на ССЕ, според което при спазване изискванията на МСС 16 "Имоти, машини, съоръжения и оборудване", жалбоподателят правилно е отразил тази фактура по сметка 613 "Разходи за придобиване на ДМА" и е включило цената на услугите в себестойността на активите. Фактура № 113/21.08.06 г., издадена от "Вектор Мениджмънт България" - ЕООД, има за предмет извършени технически консултантски услуги по оферта от 13.07.06 г. за предварително проучване във връзка търговската сграда, която се изгражда на бул. "България". Обхватът на проучването по договор включва: компютърен анализ и оглед на място на проектите, електро-механичните инсталации, становище за капацитета им да подържат напълно заета сграда, строителни и довършителни работи, оглед на противопожарните прегради, разрешения и документи, изисквани във връзка с експлоатацията на сградата и други проучвания по строителството; търговско проучване на договорите за строителство и договорите за поддръжка. От предмета на договора е видно, че консултантските услуги са свързани изцяло с бъдещото изграждане на търговската сграда в закупения терен. От РА се установява, че фактура № 77/23.08.06 г. за т. нар. подобрения е включена в описа на наличните активи към 10.11.06 г. и за описания в нея наличен актив органът по приходите е признал правото на данъчен кредит. Поради това, тази фактура не е предмет на спора. Направените разходи по фактура № 113/21.08.06 г. е следвало да се калкулират в стойността на незавършеното строителство и тъй като то е признато за актив, следва да се признае за такъв и разходът, свързан пряко с придобиването и въвеждането в експлоатация на незавършеното строителство. Така постановеното решение е правилно. Неоснователен е доводът на касатора за това, че не са представени от страна на жалбоподателя доказателства относно възприетата от него счетоводна политика и оповестяването й, вкл. за това, че ще прилага МСС. В ревизионния доклад на стр. 13 и 15 органът по приходите е посочил, че счетоводната отчетност на дружеството се води с необходимата пълнота, обективност и при спазване изискванията на счетоводното законодателство и счетоводните стандарти. Водят се задължителни хронологични и аналитични регистри и се спазва обявената счетоводна политика и утвърдения от ръководството индивидуален сметкоплан. Освен това, вещото лице е заявило, че в годишния финансов отчет е отразена възприетата счетоводна политика от фирмата за отчитане на ДМА по МСС 16 . Според § 15, 16 и 17 от МСС 16 "Имоти, машини, съоръжения и оборудване" , при първоначалното признаване на ДМА оценката се извършва на базата на цената на придобиване и всички преки разходи във връзка с придобиването, в т. ч. разходи за демонтаж, преместване, монтаж, привеждане в състояние, необходимо за експлоатацията му и пр., в т. ч. професионални хонорари. Безспорно, заплатените хонорари (възнаграждения) за извършени правни услуги във връзка с подготовката и реализацията на сделката по закупуването на двата терена от "Блу Инвест" - ООД и от "Блу Пойнт" - ЕАД, както правилно е посочил административният съд, представляват такъв пряк разход, свързан с придобиването на имотите. В тази връзка правилно съдът е кредитирал изцяло и заключението на вещото лице по ССЕ. На стр. 13 от ревизионния доклад е посочено, че дружеството разполага с недвижим имот (ДМА), представляващ УПИ в гр. София, м. "Булевард България - Хиподрума" с площ 1102.20 кв. м. заедно с подобренията в него, представляващи започнало строителство на сграда. Както е посочено и в мотивите на обжалваното съдебно решение, в тази връзка е признато с РА и правото на данъчен кредит за начислен данък по фактура № 77/23.08.06 г. за подобренията върху терена по реда на чл. 68 от ЗДДС . Доколкото консултантските услуги по фактура № 113/21.08.06 г., издадена от "Вектор Мениджмънт България" - ЕООД, има за предмет проучвания, свързани именно със започналото строителство на сградата (проекти, инсталации, друга документация и пр.), то разходите за тези услуги са направени безспорно във връзка със закупуването на терена и подобренията в него. Следователно, те също би следвало да се квалифицират като професионални хонорари, пряко свързани с придобиването на ДМА. Неоснователен е доводът на касатора, че спазването на изискванията на МСС 16 е относимо единствено към формирането на балансова стойност на активите за целите на амортизацията и корпоративното облагане. В чл. 68, ал. 1 от ЗДДС (отм.) е посочено, че се касае за активи по смисъла на Закона за счетоводството, а в цялата глава трета от този закон "Активи, собствен капитал, пасиви, приходи и разходи" по отношение на активите има препращане към приложимите счетоводни стандарти. Следователно и при определянето на понятието актив по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС (отм.) не може да не се вземат предвид, определенията, съдържащи се в приложимите счетоводни стандарти. Независимо от това, че в този текст не е предвидена изрично възможност за възстановяване на данък, начислен преди регистрацията във връзка с доставка на услуги, след като тези услуги се включват в стойността на актива при признаването му, според счетоводните стандарти и се отчитат като актив в счетоводството, то правото на данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС (отм.) следва да се признае и по отношение на тях. С оглед на изложеното, решението на АС - София-град, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, макар да е заявил претенция за присъждане на разноски за касационното производство, не е представил доказателства за направени такива. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение