Решение № 16905 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4713/2013 г.

Решение № 16905 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4713/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" Бургас, при ЦУ на НАП, против Решение № 474/1.03.2013 г. на Бургаски административен съд, по адм. д. № 684 по описа за 2012 г., с което по жалба на "Сириус 95" ООД със седалище и адрес на управление гр. Несебър, представлявано от управителя Ради Митев Радев, е отменен Ревизионен акт № 02-1101308/7.12.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 95/27.02.2012 г. от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП Бургас, с който на ревизираното лице за данъчни периоди м. 05.2007 г. и м. 04, 08 и 09.2009 г. са определени задължения по ЗДДС поради отказано право на данъчен кредит по фактури на доставчиците "Ив Голд" ЕООД и "Станди Инженеринг" ООД с предмет СМР и въз основа на увеличение на финансовите резултати за 2007 и 2009 г. със сумите по фактурите са определени корпоративен данък и лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи, че именно посочените издатели на фактурите са извършили процесните СМР. Тези изводи не се подкрепят от приетите по делото експертизи, защото те установяват само безспорното наличие на резултата от предмета на доставките и счетоводното отразяване на фактурите при РЛ. Твърди се, че процесните фактури само документално представят осъществяване на данъчно събитие което съгласно съдебната практика на СЕС, Решение от 19.09.200 г. по дело С-454/98, т. 62, е вид данъчна измама, за която ревизираното лице - получател не е можело да не знае. Материално - незаконосъобразен при това е и изводът за право на данъчен кредит по фактурите на РЛ, което най-вероятно само е извършило въпросните СМР, тъй като е разполагало с капацитет за това. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Сириус 95" ООД не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорна пред АС е била реалността на доставките на СМР, предмет на процесните фактури като първа предпоставка за признаване на РЛ на право на данъчен кредит по тях и за признаване на извършените по тях разходи при формиране на ФР за съответните периоди. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че при безспорното осъществяване на СМР, чийто резултат е налице, съгласно приета по делото съдебно-техническа експертиза и коректното осчетоводяване на фактурите при ревизираното лице, липсата на доказан кадрови и технически потенциал на доставчиците да извършат услугите не може да бъде основание за отказ на данъчен кредит на добросъвестния получател. Съдът е намерил, че случаят е сходен от фактическа страна с фактите по главните производства по съединени дела С-80/11 и С0142/11 на СЕС. В частта по ЗКПО е прието, че след като е доказана реалността на сделките не е имало основание за непризнаване на разходите по тях. Решението е правилно. Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че резултатът от предмета на процесните фактури /СМР по договори/ е наличен реално на конкретни обекти в курортни комплекси Боровец и Слънчев бряг, което е потвърдено и с приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза. Отказът на правото на данъчен кредит е основан на ненамирането на доставчиците на декларираните данъчни адреси, невъзможността да се проверят счетоводствата им и недоказания, според приходните органи, трудов и технически капацитет за извършване на доставките. Твърди се /включително и в касационната жалба/, че не е доказано доставките на услуги да са извършени именно от издателите на процесните фактури. Съдът с основание, при това се е позовал на практиката на СЕС, по тълкуването на Директивата за ДДС, че когато данъчният орган предоставя конкретни улики за наличието на данъчна измама, Директива 2006/112 и принципът на данъчен неутралитет допускат националната юрисдикция да провери въз основа на цялостна преценка всички обстоятелства по случая дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка. /т. 4 от диспозитива на Решение от 6.09.2013 г. на СЕС по дело С-324/11 г./ Пак там е казано, че "При все това, в положение като разглежданото в главното производство правото на приспадане може да бъде отказано само когато данъчният орган установи, въз основа на обективни данни, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. "Такива мотиви ревизионният акт не е съдържал, нито пред първоинстанционния съд ответникът е твърдял наличието на обективни данни, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че процесните сделки са част от данъчна измама. Твърденията едва в касационната жалба, че процесните строителни услуги вероятно са извършени от самото ревизирано лице, което има капацитет за това, освен че не съдържат никаква степен на сигурност, са и недопустими за първи път в касационното производство, където има забрана за нови фактически установявания. Отделно от изложеното, за реалността на доставките на "Станди Инженеринг" ООД още в ревизионното производство ревизираното лице е представило достатъчно убедителни доказателства за изпълнението на услугите. Неосчетоводяването на разходи за командировки в счетоводството на доставчика и недоказването на начина по който наетите от доставчика работници са пътували от Видин до Несебър наистина не може да се възложи в тежест на ревизираното лице. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,