Решение № 11264 от 17.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7409/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на К. Славев от гр. Кюстендил, чрез процесуалния му представител адв. Палчева, против решение 129 от 16.06.2023г., постановено по адм. дело 185/2022г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му с искане за прогласяване на нищожност на Заповед З 23 от 04.02.2020г., поправена със Заповед З 68 от 17.03.2020г. на Кмета на община Невестино, с която е одобрено изменение на подробен устройствен план план за застрояване и план за регулация /ПУП ПЗ и ПР/ за УПИ XI 90 и XIII 90, кв. 5 по плана на [населено място], общ. Невестино, като ПР предвижда образуването на два нови УПИ, а именно XI 90 и XIII 90, образувани от стар УПИ XI 90, както и за одобряване на ПЗ с устройствена зона Жм, максимална височина до 10м. и посочени параметри за плътност на застрояване 60%, Кинт 1,2 и минимална озеленена площ от 40%. С В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди се, че производството по изменение на плана е започнало от лице, което няма качеството на възложител, от упълномощено лице, което е действало без представителна власт и без участие на надлежните заинтересовани страни. Поради това твърди, че изначално са липсвали предпоставките на правната норма, за да се издаде заповедта. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се прогласява за нищожна заповедта. Ответникът Кметът на община Невестино и Д. Сръндачка не изразяват становище по касационната жалба. Ответниците И. Борисова и Е. Славев, чрез процесуалния си представител адв. Божкова, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Кюстендил е приел, че не са налице пороци в оспорената заповед, които да са толкова тежки, че да обосноват нейната нищожност. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, както и че не е допуснато нарушение във формата или в административно производствените правила, което да сочат на липса на волеизявление или формирана воля или пък на превратно упражняване на власт, т.е. не се установява порок, водещ до нищожност. Приел е и че производството по изменение на ПУП ПЗ и ПР е започнало през 2015г. по заявление на тогавашния собственик на имота Д. Сръндачка, т.е. от легитимирано лице. Приел е и че са налице материално правни разпоредби, въз основа на които е извършено изменението, т.е. налице е правна норма допускаща извършване на такова изменение на ПУП. Посочил е, че възражението, че останалите съсобственици на имота не са били уведомени за започналото административно производство по изменение не е порок, който влече нищожност, а незаконосъобразност на един акт. Посочил е и че несъгласието на К. Славев, който купува идеални части от УПИ XI 90, предмет на заповедта, през 2018г. в хода на висящото производство, не е факт, който да обоснове нищожност на същата, още повече, че същият си е извадил и нотариален акт за собственост за имот придобит по давностно владение, на един от имотите, образувани със заповедта, чиято нищожност иска, а именно УПИ XIII 90. Поради това съдът е достигнал до извод, че оспорената заповед не страда от порок, който да доведе до нейната нищожност и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. За да бъде нищожен един административен акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административно производствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон може да обоснове нищожност, в случаите, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В настоящия случай при правилното тълкуване и прилагане на закона административният съд е достигнал до законосъобразен извод, че не са налице предпоставките да се приеме наличието на нищожност на заповедта на кмета на община Невестино. Правилен е изводът, че оспореният акт е издаден от компетентен съгласно предоставените му по закон правомощия, при спазване на изискванията за форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да доведат до липса на волеизявление и да са основание за неговата нищожност. Законосъобразен и в съответствие със събраните доказателства е и изводът на решаващия съд, че при издаване на разрешението за строеж не са допуснати нарушения на материално правни разпоредби, които да обосноват наличието на толкова тежък порок, който води до нищожност на акта. Напротив налице са правни основания и законови норми, които допускат издаване на акт от категорията на оспорения, както и допускат извършване на изменение на ПУП ПЗ и ПР, каквото е извършено със заповедта. Правилен и подкрепен от доказателствата е и извода на съда, че производството е започнало през 2015г. по заявление на собственика на имота към момента на подаване на заявлението, т.е. производството е започнало от лице, което е легитимирано да иска издаването на заповед от категорията на оспорената. Правилен е и извода на съда, че неуведомяването на евентуално заинтересовани страни в хода на административното производство не е нарушение, което да доведе до нищожност на административния акт, то може да обоснове незаконосъобразност, но не и нищожност. Най накрая правилен е и извода на съда, че несъгласието на жалбоподателя К. Славев, придобил идеални части от УПИ XI 90 през 2018г. с процедираното изменение, може да е нарушение, водещо до незаконосъобразност на заповедта, но не обосновава наличието на толкова тежък порок, който да приравни същата на правно нищо, т.е. не е обстоятелство обосноваващо нищожност на заповедта. Още повече, както правилно е отбелязъл и първоинстанционния съд, че К. Славев се е ползвал от извършеното изменение със заповедта, с изваждането на нотариален акт от 30.03.2021г. за собственост въз основа на давностно владение именно на образувания със заповедта УПИ XIII 90, кв. 5, [населено място]. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответниците по касация И. Борисова и Е. Славев за присъждане на разноски за настоящата инстанция, но като недоказано, същото не следва да бъде уважено. От тези ответници са представени договори за правна помощ с адвокат, но не са представени доказателства за договорени и реално заплатени суми по него. Искането на тези ответници за присъждане на разноски за първата инстанция също не следва да бъде уважено, тъй като то е следвало да бъде предявено пред АС гр. Кюстендил доколкото като заинтересовани страни при отхвърляне на оспорването пред първата инстанция са имали право на разноски, но то не е било предявено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,