Решение № 9824 от 3.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна и по частна жалба, подадена от д-р Г. Гатев от гр. София срещу Решение 235 от 14.01.2022 г., постановено по адм. дело 9969/2020 г. от Административен съд София-град в отхвърлителната му част и в частта, имаща характер на определение. В жалбата се развиват съображения за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, на правото на ЕС и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се цялостна отмяна на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на понесените от касатора разноски по делото. Ответната страна Агенция за социално подпомагане гр. София излага становище за неоснователност на касационната и частната жалба. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила и в писмения си отговор излага подробно съображенията си. Ответната страна Асоциация на бащите в България ЮЛНЦ изразява становище в подкрепа на първоинстанционния съдебен акт. Процесуалния представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваният съдебен акт е правилен и не са налице релевираните касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1-3 от АПК. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намира за установено следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Г. Гатев, с която е предявен иск срещу Агенцията за социално подпомагане, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с искане да бъде осъдена да му заплати обезщетение на обща стойност от 1 000 000 лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия на служители на ответника в периода от 10.12.2018 г. до 09.07.2019 г. във връзка с подавани от ищеца молби за извършване на конкретни действия във връзка с непълнолетната му дъщеря. Съдът е приел депозираната искова молба за несъответстваща на законовите изисквания и е оставил същата без движение, като е дал указания и срок за отстраняване на нередовностите й (Определение 9460/22.12.2020 г. и Определение 2283/31.03.2021 г.). Съгласно уточнителната молба на ищеца с дата 19.04.2021 г. съдът е приел, че предмет на иска е търсено обезщетение в размер на 1 000 000 лв. за понесени неимуществени вреди, настъпили в исковия период, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника, конкретизирани в 12 точки. Въз основа на доказателствата, приложени с административната преписка и тези, събрани в хода на съдебното производство съдът е формирал извод за недопустимост на иска в частта, с която ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 300 000 лв., настъпили вследствие на незаконосъобразни действия на длъжностни лица от 28.02.2018 г. по изготвяне на доклада на Дирекция Социално подпомагане (ДСП) до СРС по гр. дело 83149/2017 г., както и бездействие да му се осигури възможност да се запознае с него след изготвянето му (по п.1 от пояснението към исковата молба) и в частта досежно претенцията за осъждане на отметника да заплати обезщетение на ищеца за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., настъпили вследствие бездействия на длъжностни лица на ДСП (неконкретизирани по дата) по възстановяване на семейните връзки на детето на ищеца с брат му и с баба му по бащина линия (п.12 от уточняващата искова молба) и е прекратил производството по делото в тази част. По отношение на претенцията за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение : за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., настъпили вследствие от бездействие на ответника по искане на ищеца от 10.12.2018 г. за предприемане на действия спрямо дете в риск (п. 2); за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., следствие от бездействие на ответника по искане на ищеца от 11.01.2019 г. за извършване на ежеседмична работа с детето от психолог и социален работник (п.3); за неимуществени вреди от 50 000 лв., следствие от бездействие на ответника по искане на ищеца от 18.01.2019 г. за издаване на направления и неспазване на законовите срокове (п.4); за неимуществени вреди от 50 000 лв., следствие от бездействие на ответника по искане на ищеца за извършване на действия по издадено на детето направление, обективирано в писмо изх. 94Г-00-0007#1 от 08.02.2019 г. на ответника - бездействие за събиране на информация и изготвяне на доклад, както и оценяване на случая съгласно чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (п.5); за неимуществени вреди от 50 000 лв., следствие от бездействие на ответника по сигнал на ищеца от 19.02.2019 г. и 25.02.2019 г. относно некоординирани действия между двата филиала на ДСП Възраждане и Красно село), обективирани с издадени различни направления за детето и бащата, което технически не позволява провеждане на срещите (п.6); за неимуществени вреди от 50 000 лв., следствие от бездействие на ответника по исканията на ищеца от 19.03.2019 г. и 25.03.2019 г. за изпълнение на подписан договор с ЦОП-ИСДП от 27.02.2019 г. (п.7); за неимуществени вреди от 50 000лв., следствие от бездействие на ответника по изпълнение на указанията на Държавна агенция Закрила на детето с оглед постигане на координация в работата им от 10.04.2019 г. и мълчалив отказ (неизпълнение на разпореждане/решение на АСП), обективиран в писмо до ищеца от 19.04.19 г. (п.8); за неимуществени вреди от 50 000 лв., следствие от бездействие на ответника по искане на ищеца от 17.05.2019 г. за предоставяне на копия на документи от досието на детето (п.9); за неимуществени вреди от 50 000 лв., следствие от бездействие на ответника по искане на ищеца от 20.06.2019 г. за издаване на копия на документи от досието на детето и бездействие на ответника да организира и менажира превантивни мерки (п.10) и за неимуществени вреди от 50 000 лв., следствие от бездействие на ответника по искане на ищеца от 26.06.2019 г. за издаване на направление (предписание) на майката на детето за изпълнение на постановения режим на лични отношения (п.11) ИСКЪТ е приет за неоснователен и недоказан и е отхвърлен, като ищецът е осъден да заплати на ответника понесените по делото разноски. Решението е постановено при участието на подпомагаща страна Асоциация на бащите в България. След анализ на събраните по делото доказателства, доказателствени средства, вкл. заключението на назначената по инициатива на подпомагащата страна съдебнопсихологична експертиза, и възраженията на страните съдът е установил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е приел от правна страна, че искът е неоснователен. Ищецът не е установил, при условията на пълно и главно доказване наличието на комулативно изискуемите от специалната норма на ЗОДОВ предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата, а именно незаконосъобразни действия и/или бездействия на ответника или негови длъжностни лица, при изпълнение на административната им дейност, настъпили вреди, вследствие на тези незаконосъобразни действия и/или бездействия, пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия и/или бездействия на ответника или неговите длъжностни лица и настъпилите вреди. Решението по отношение на подпомагащата страна - Асоциация на бащите в България ЮЛНЦ е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено по следните съображения: Съгласно чл. 1, ал. 2 от специалния закон ЗОДОВ исковете, предявени на основание чл. 1, ал. 1 на текста, се разглеждат по реда, установен в АПК. Процесуални правила за разглеждане на искови молби по ЗОДОВ са уредени в Глава единадесета, дял ІІІ на с. кодекс. Безспорно АПК не предвижда встъпване или привличане на подпомагащи страни. Съгласно чл. 144 АПК за неуредените случаи е допустимо, но само субсидиарно, приложение на ГПК. Субсидиарното приложение обаче изключва прилагане на нормите на ГПК по дефиниция (т.е. винаги), като допуска такова само за неуредени въпроси, при отчитане спецификата на процеса по АПК. Встъпването, респективно привличането на трето лице - помагач в исковия процес, предвидено съответно в чл. 218 и чл. 219 ГПК е свързано с евентуалните неблагоприятни последици, които биха могли да настъпят за това трето лице от съдебното решение. С искането за привличане главната страна цели да обвърже подпомагащата със силата на мотивите, с оглед реализиране на определени субективни права на помагача. Например, в сферата на гражданското право във връзка с отговорността за евикция, с отговорността на поръчителя, с правото на обратен иск и др. Във всички тези случаи са налице субективни материални права, чието възникване и реализиране е обусловено от изхода на основното исково производство. Касае се за иманентна връзка, при която изходът от исковия процес би могъл да породи съответното правоотношение. За да са приложими чл. 218 и чл. 219 ГПК в производството по реализиране на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ, следва да е възможно пораждането на субективни права от рода на посочените по-горе, чието възникване и реализиране да е обусловено от исковото производство по ЗОДОВ. В настоящия случай такава привръзка липсва. С молбата си от 15.06.2021 г. ищецът е поискал привличането на трето лице помагач без да изложи каквито и да било съображения, които да обуславят участието на ЮЛНЦ Асоциация на бащите в България в производството по предявения срещу държавата иск за вреди от незаконосъобразни действия и/или бездействия на АСП. Самото членство на ищеца в асоциацията не обуславя нейното участие в исковия процес, воден по реда на чл. 203 и сл. АПК. И тъй като в чл. 204 АПК изрично е посочено кои от нормите на ГПК се прилагат в исковия процес по чл. 1 ЗОДОВ, а участието на третите лица не е предвидено, то такова участие (на трети лица) в исковия процес, разглеждан по реда на чл. 203 АПК, е недопустимо. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Заинтересовани в съдебноадминистративното производство са тези лица, в чиято правна сфера административният акт поражда правни последици, като в тази категория попадат както субектите, за които той е благоприятен, така и тези, чиито права, свободи и интереси са засегнати от него. Визираните в чл. 153, ал. 1 АПК заинтересовани страни не са третите лица по смисъла на чл. 218 и чл. 219 ГПК. При тези съображения решението по отношение на ЮЛНЦ Асоциация на бащите в България е недопустимо. В останалата му част обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице посочените от касатора отменителни основания. Неоснователно е възражението за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Решението е необосновано, когато е налице несъответствие между приетото от съда и установеното от доказателствата по делото, както и между приетото от съда и направените от него изводи (ППВС 1/1985 г.). Това несъответствие трябва да се дължи на допуснати от първоинстанционния съд грешки при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията, на данните на науката, които грешки неизбежно вадят до неверни фактически констатации, а оттам и до неправилни (погрешни) правни изводи. Затова съдът е длъжен да основава преценката си за релевантните факти като изхожда от логическите, опитните и научните правила и на относимите по спора доказателства (вж. т.12 на Тълкувателно решение 1/17.07.2001 г. на ВКС). В случая обжалваното решение е издадено от компетентния по степен и материя съд, след като са изяснени въпросите по редовност на исковата молба и допустимост на иска и след като е изяснен предметът на правния спор. Съдът е дал на страните указания по отношение на доказателствената тежест. Събрани са поисканите от тях и допустими по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, като съдът е обсъдил онези от тях, които имат отношение към правилното решаване на спора. Обсъдени са и възраженията на страните. Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка съдът се е обосновал правно, като правните му изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят и към които препраща въз основа на правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Не е налице необоснованост на решението, защото въз основа на правилно установени от доказателствения материал фактически констатации съдът е извел единствено дължимите се правни изводи по приложението на закона към тях. Несъгласието на страните с изводите на първоинстанционния съд не основава необоснованост на съдебното решение. Неоснователно също така е възражението за допуснати от съда процесуални нарушения. Действието на съдопроизводствените правила, които са създадени, за да обезпечат съответствието на решението с действителното правно положение е в две насоки: пълно и точно установяване на съществуващите релевантни и доказателствени факти и правилно прилагане на материалния закон от решаващия съд. Затова нарушаването им може да има за последица неизясненост на правния спор от фактическа страна или неправилно прилагане на материалния закон, който регулира спорното правоотношение. Нарушенията на съдопроизводствените правила рефлектират или върху възможността на някоя от страните да защити свои права и законни интереси, или върху пълното и точно установяване на съществуващите релевантни и доказателствени факти, като пораждат непълнота на доказателствата. В случая съдът от първата инстанция е разпределил доказателствената тежест между страните. Дал им е указания да представят по делото доказателствата, относими към твърдяните от тях факти, допуснал е и е събрал релевантните за правилното решаване на спора. Обсъдил е доказателствата в тяхната взаимна връзка и във връзка с направените възражения. Въз основа на това е изяснил фактите и ги е отнесъл към приложимата правна норма. Ето защо не е налице непълнота на доказателствата, като съдът е обсъдил кои от тях са относими за правилното решаване на спора и е посочил неотносимите. Не е налице и неизясненост на правния спор от фактическа страна. Във връзка с възражението на касатора за нарушено право на защита настоящата инстанция намира следното: Видно от записаното в протокола от съдебно заседание, проведено на 15.06.2021 г., представителят на ЮЛНЦ Асоциация на бащите в България е поискал назначаването на медицинска и психологична експертиза с цел доказване на вредите, които ищецът е понесъл вследствие действията и бездействието на ответника, за да се докаже вредата по отношение на ищеца и по отношение на детето. Съдът е допуснал и е назначил съдебнопсихологична експертиза, като за отказа си да назначи медицинска експертиза надлежно се е мотивирал. Ищецът не е подкрепил доказателственото искане на подпомагащата страна, не е формулирал въпроси към експертизата, нито е направил друго доказателствено искане в това съдебно заседание. В същото време г-н Гатев е заплатил определеното от съда възнаграждение за изготвянето на заключението, депозирал е молба за замяна на вещото лице, определено от съда, след депозиране на заключението по делото, на 14.12.2021 г., е депозирал становище, в което се е изложил аргументи, в опита си да обори професионалното мнение на експерта, приложил е, макар и неотносими към предмета на спора доказателства, а в проведеното открито съдебно заседание на посочената дата активно е спорил с психолога по заключението. В крайна сметка, след изчерпване на въпросите на страните, съдът е приел заключението на съдебнопсихологичната експертиза, тъй като не е поискано нейното разширяване или допълване. Предвид изложеното възражението за нарушение на правото на защита на ищеца е неоснователно. Неоснователно е и възражението на касатора за допуснато от съда нарушение на материалния закон. В мотивите си административният съд е дал ясен, пълен и подробен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона, като изрично и подробно са обсъдени наведените от страните възражения. Процесният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, действие или бездействие, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/бездействие и настъпилата вреда. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки обосновава неоснователност на исковата претенция и отхвърлянето й. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претенцията си. Дирекциите "Социално подпомагане" и Агенцията за социално подпомагане са сред органите, на които е възложено да оказват специализирана закрила в защита на интересите на детето. Намесата им е допустима само в изрично уредените случаи по чл. 21, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Липсата на незабавен и категорично проявен резултат от намесата на дирекцията, в деликатната сфера на личните отношения между родител и дете, което стои в основата на оплакванията на касационния жалбоподател, не е равнозначна на незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, в който случай държавата отговаря за причинените на засегнатото лице вреди. Действието или бездействието, на които се основава конкретната искова претенция, са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т.е. при липса на законово основание. Под действия и бездействия, съгласно т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по ТД 3/2004 година на ОСГК, се разбират фактически действия и бездействия, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да извършат по силата на нормативен акт. В този случай на задължение на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства прогласено от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки, за да се установи налице ли е "бездействие" от страна на съответния административен орган и дължал ли е той определено действие. В случая първоинстанционният съд обосновано е приел, че не са налице незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ответника. Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав на приложимата правна норма чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ води до отхвърляне на иска. Настъпването на неимуществени вреди следва да бъде доказано от ищеца, а не презумирано, както правилно и обосновано е направил това АССГ. Претендираните неимуществени вреди са останали недоказани, въпреки правилно разпределената от първостепенния съд доказателствена тежест и изрично дадените на ищеца указания в тази насока. В касационната жалба се твърди нарушение на чл. 6, чл. 8 и чл. 13 ЕКЗПЧОС, а именно нарушено право на семеен живот, липса на ефективно вътрешноправно средство за защита, Разумна дължина на съдебни производства. Съгласно чл. 6 ЕКЗПЧОС: Всяко лице при определяне на неговите граждански права и задължения има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона .... Както се каза по-горе в настоящите мотиви обжалваното решение е издадено от компетентния по степен и материя съд. Делото е образувано по нередовна искова молба, подадена на 09.10.2020 г. и е приключило в три съдебни заседания, със съдебно решение, постановено на 14.01.2022 г., т.е. в напълно разумен срок предвид фактическата и правна сложност. Не се сочат данни, от които да се направи обоснован извод, че съдът или административният орган, в нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС не са зачели правото на семеен и личен живот на ищеца, на неговото жилище или тайната на неговата кореспонденция, действайки в рамките на своите правомощия. Разпоредбата на чл. 8 от Конвенцията включва правото на един родител да предприеме мерки с цел осъществяване на контакти с детето, както и задължение на националните власти да предприемат такива мерки. В случая националните власти са положили допустимите от закона усилия да осигурят правото на касатора на лични контакти с детето въпреки трудностите в това отношение ограничителната заповед и враждебните отношения между родителите. Именно в резултат на положените от АСП и ДСП усилия режимът на контакти с детето е станал възможен и се е осъществявал. Съдът би констатирал нарушение на чл. 8 от Конвенцията само ако неефективността на приложените от АСП мерки е очевидна, какъвто явно настоящият случай не е. Касае се за деликатни морални и етични въпроси и затова държавата се ползва с определена свобода на преценка какви мерки в какъв момент да приложи, като принудата е неприемлива мярка. Обстоятелството, че дълги години детето е живяло непълноценно само с единия си родител е затруднило извънредно работата по медиация на органите на държавата. Трябва да се има предвид справедливия баланс между конкуриращите се интереси на лицата родителите от една страна и детето, от друга. Неоснователно е и твърдението за нарушение на чл. 13 от Конвенцията. Понятието ефективно правно средство на защита по този текст в контекста на настоящото дело изисква правното средство да е в състояние да предотврати изпълнението на мерки, които противоречат на Конвенцията и чиито последици са потенциално непоправими. Доказателства за нарушение от такова естество ищецът не сочи. При анализа на доказателствата по делото настоящата инстанция не установи нарушение на посочения текст. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение в обжалваните му части, като правилно, следва да се остави в сила. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователна. Претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение е основателна и такива следва да му се присъдят за настоящата инстанция в размер на 200 лв. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение