Решение № 13961 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5831/2013 г.

Решение № 13961 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5831/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична Община (СтО) срещу решение № 1843 от 19.03.2013 г. по адм. дело № 5028/2012 г. на Административен съд - София - град, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 21-236/13.12.2011 г., издаден от ревизори в Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" - СтО, в потвърдената с решение № РД 22 01 4/21.02.2012 г. на кмета на СтО част на установените задължения за данък недвижими имоти за данъчни периоди 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г и 2010 г. за притежаван от дружеството нежилищен имот терен от 7320 кв. метра, Блок А - 9 етажа, Блок Б - 3 етажа, Блок В - 2 етажа, находящ се в гр. София, район "Сердика", ул. "Каменоделска" № 5. Твърди се материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение и се претендира отмяната му. Ответната страна - "Институт по хладилна и климатична техника" АД, възразява срещу основателността на касационната жалба. Излага аргументи за законосъобразност, налагащи първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Моли да бъдат присъдени направените в делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира постъпилата касационна жалба за допустима, като подадена от активнолегитимирано лице, в срок и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. По съществото на спора съдът съобрази: Предмет на съдебен контрол в първонистанционното производство е РА № 21-236/13.12.2011 г., потвърден по административен ред в частта относно установен данък недвижими имоти за данъчни периоди 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. за притежаван от дружеството нежилищен имот - терен от 7320 кв. м. и сгради, находящ се в гр. София, район Сердика, ул. "Каменоделска" № 5, представляващи дълготраен материален актив (ДМА) на дружеството. Съдът е приел и не е налице спор относно между страните, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и съдържание. Спорът е сведен до въпроса - задължено ли е дружеството "Институт по хладилна и климатична техника" АД да извърши преоценка на притежаваните недвижимости и съответства ли определената от него отчетната стойност на Закона за счетоводството (ЗСч) и Счетоводен стандарт (СС) 16. Респ. правилно ли е изчислена отчетната стойност на недвижимите имоти на предприятието, както повелява нормата на чл. 21 ЗМДТ. Решаващият състав се е позовал на проведена по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), съгласно която дружеството има право да определи и е определило своята счетоводна политика, включително подхода за оценка на ДМА след първоначалното им признаване. Така, съгласно Счетоводен стандарт 16 ДМА, в рамките на ревизирания период са приложими, съответно за 2006 г. и 2007 г. - по избор - препоръчителен подход и допустим алтернативен подход. За периода 2008 г. - 2010 г. алтернативният подход е отменен, респ. приложим е само препоръчителният подход. Възприетият от дружеството подход за последваща оценка на ДМА е препоръчителният, видно от оповестената от него счетоводна политика в годишните финансови отчети (ГФО). В заключението си вещото лице приема, че избраният от дружеството препоръчителен подход е приложен правилно, като дружеството не е било длъжно да извършва преоценки (увеличение) на отчетните стойности, което би противоречало на изискванията на препоръчителния подход. На тази база съдът е приел, че дружеството е спазило изискванията на ЗСч и СС 16 при определяне отчетната стройност на недвижимите му имоти, като формираната в рамките на ревизията отчетна стойност на база оценка на лицензиран оценител, а оттам и определените задължения за довнасяне на местен данък, противоречат на закона. Решението е правилно. Твърдението на касатора, че в съответствие с чл. 13, ал. 3 ЗСч предприятията са длъжни редовно да извършват преоценка, така че балансовата стойност на ДМА да не се различава от тази, която би била определена при използване на справедливата стойност към датата на финансовия отчет, не налага извод за незаконосъобразност на цитираното решение. Нормата на чл. 13, ал. 1 ЗСч гласи недвусмислено, че активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 с. з. изисква последващи оценки на активите и пасивите да се извършват в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. По силата на чл. 1, т. 12 от Постановление на MС № 46 от 21.03.2005 г. за приемане на Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, при оценката и преоценката на ДМА е приложим СС 16. Съгласно т. 7.1. от СС 16 "Оценка след първоначалното признаване" - след първоначалното признаване като актив, всеки отделен ДМА следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка. Именно посоченият подход на изчисление на отчетна стойност на активите след първоначалното им признаване е приет от дружеството, в подкрепа на което са представени годишните финансови отчети и проведената ССЕ по делото. Видно от неоспореното заключение на в. л. по назначената експертиза и при липса на спор между страните следва да се приеме, че същият е приложен математически правилно при определяне на отчетната стойност на недвижимите имоти, собственост на ревизираното дружеството. В този контекст твърдението на касатора, че стойностите трябва да бъдат преизчислени към увеличение, не съответства на описания препоръчителен подход. Както по-горе бе цитирано, същият изисква при последваща оценка на вече придобит или възникнал ДМА да се отчита цената на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка. В тази връзка завишаване на стойността на определен ДМА би могла да се формира само при придобиване на друг ДМА, тясно свързан и влияещ върху стойността на вече зачисления и то, ако съставният актив няма различен полезен срок на годност или по различен начин осигурява икономическа изгода за предприятието, което налага да се използват различни методи и норми на амортизация, т. е. не отговаря на условията за разделяне по т. 3.2. от СС 16. Извън конкретното обстоятелство, по приложението чл. 21 ЗМДТ не е налице спор между страните, респ. установеното допълнително задължение и лихви за ДНИ за притежаваните от дружеството недвижими имоти - ДМА, по силата на РА № 21-236/13.12.2011 г., издаден от орган по приходите при СтО е незаконосъобразно, като актът е издаден при липса на материалноправни предпоставки, което следва от незаконосъобразността на обективираните в него изводи. Като е отчел дотук изложените обстоятелства и не е допуснал процесуални нарушения, спазвайки компетенцията и пределите на правораздавателната си власт, с оглед предмета на спора, АССГ е постановил законосъобразен, валиден и допустим съдебен акт. Във връзка с направените от страна искания за присъждане на разноски и представени доказателства за такива, направени на касационна инстанция, както и предвид своевременно направеното от касатора възражение за прекомерност, съдът прие следното: Съгласно договор за правна помощ от 24.04.2013 г., ответникът "Институт по хладилна и климатична техника" АД се е задължил да заплати на адв. дружество "Добрев, Кинкин и Люцканов", в зависимост от представителя на конкретната услуга - 110 евро без ДДС за младши асоцииран адвокат и 180 евро без ДДС за съдружник, но не по-малко от 2500 лв. (без ДДС) за една инстанция. Представено е извлечение от търговска банка по сметка на дружеството, удостоверяващо действително превеждане на сумата от 3000 лв, която е вписана в списъка по чл. 80 ГПК (л. 27 от делото) и съдът приема за претендирана като разноски. Ответната страна своевременно е направила възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в проведеното на 15.10.2013 г. заседание по делото. При наличие на ясна нормативна уредба и липса на спор по наличието на релевантните юридически факти, съдът не счита делото за представляващо съществена фактическа и правна стойност. Наред с това, предвид извършените от страната процесуални действия и реално осъщественият обем представителна власт пред настоящата инстанция, съдът счита, че възнаграждението следва да бъде намалено на 900 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение