Решение № 2710 от 17.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 734/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Н. Т., чрез адв. Попов, против Решение 2214 от 02.12.2024 г., постановено по адм. д. 292/2024г. по описа на Административен съд - Сливен. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствени правила, необоснованост и в противоречие с целта на закона - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание не се явява, но чрез процесуалния си представител адв. Попов, поддържа касационната жалба. Ответникът директора на Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ - Сливен, чрез юриск. Борнавска, в писмен отговор и в допълнително становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски по делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Сливен отхвърля жалбата на Т. Н. Т. - младши автоконтрольор I степен в група Пътен контрол, сектор Охранителна полиция РУ Нова Загора при ОДМВР Сливен, против Заповед 343з-1065 от 23.04.2024 г., издадена от Директора на ОДМВР - Сливен, с която за нарушения по чл.203, ал.1 т.13 и т.16 предл. второ от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ му е наложено дисциплинарно наказание Уволнение и на основание чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение с него. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След подробен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът излага съображения, че служителят Т. извършва тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал. 1, т. 16 предл. второ и т. 13 от ЗМВР, поради което прави извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Настоящият касационен състав споделя напълно всички фактически установявания и изведените въз основа на тях правни изводи. Правилно първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, при спазване на процесуалните правила в дисциплинарното производство и при гарантиране правото на защита на наказания служител. В административният акт са посочени, както фактическите, така и правните основания за неговото издаване, като в обобщената справка и становището, подробно са описани действията на Т., с които същият извършва цитираните в заповедта нарушения и правила за поведение от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед, издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР, при наличие на данни за извършени от Т. тежки нарушения на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 и т.16, предл. второ от ЗМВР, същият е запознат с нея и с правата му по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. На оспорващия е била предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното производство. В заповедта изрично е налице позоваване на становището и обобщената справка, с която служителят е запознат и на два пъти са приети писмените му обяснения. Дисциплинарното наказание е наложено на служителя в срока по чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР и в съответствие с чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като при определяне вида на дисциплинарното наказание е взета предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. По аргумент от чл.194, ал.3 от ЗМВР, висящността на наказателното производство, образувано срещу Т. с обвинения за извършени престъпления при същите изпълнителни деяния като визираните в процесната заповед, не е пречка за започване и приключване на дисциплинарното производство на същите фактически основания. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че служителят Т. е осъществил фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 и т.16, предл. второ от ЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че същия към датата на издаване на оспорената заповед е заемал длъжност младши автоконтрольор I степен в група Пътен контрол, сектор Охранителна полиция в РУ Нова Загора при ОДМВР-Сливен. В това му качество, на 06.01.2024 г. около 23.40 часа, е бил изпратен от дежурен в ОДЧ на РУ-Нова Загора да посети настъпило ПТП на път II-55 след разклона за село Крива круша в посока гр. Гурково. Т. потеглил към местопроизшествието със служебен автомобил и около 23.50 часа реализирал ПТП като самокатастрофирал на път II-55 километър 75 в посока град Гурково. В следствие настъпилото ПТП били нанесени материални щети на служебния автомобил. ПТП е било посетено от служители на сектор Пътна полиция и РУ-Сливен при ОДМВР-Сливен. На младши инспектор Т. е извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Дрегер Друг тест 5000 и пробата е показала положителен резултат за употреба на метамфетамин. Издаден му е талон за медицинско изследване и той е дал във ФСМП-Нова Загора кръвна проба и урина, които са взети, съхранени и транспортирани по надлежен ред. Изготвен е протокол за настъпило ПТП, съставен му е АУАН за нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.5, ал.3, т.1 предл. второ от ЗДвП. Срещу него е образувано досъдебно производство /ДП/ 1/07.01.2024 г. по описа на ОСО при ОП-Сливен за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.Със заповед на началник РУ-Нова Загора е временно отстранен от длъжност, а в 02.17 часа на 07.01.2024 г., с друга заповед, е бил задържан за срок от 24 часа в РУ-Нова Загора. Наличие на наркотично вещество в дадените от Т. проби, е потвърдено от химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с рег.4-602/22.01.2024 г. на Военномедицинска академия София, като веществата са определени като метаамфетамин и амфетамин. Фактическият състав на нарушението по чл. 203, ал. 1, т.16, предл. второ от ЗМВР е осъществен с факта, че на 06.01.2024г. Т. е изпълнявал служебните си задължения като служител в МВР, след употреба на наркотични вещества, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение по този текст от закона. Фактическият състав на нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е осъществен с факта, че на 06.01.2024г. Т. при изпълнение на служебните си задължения като служител в МВР, е извършил деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата, а именно управлявал служебно МПС след употреба на наркотични вещества, в резултат на което допуснал ПТП. С поведението си служителят осъществява деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, а именно: т. 19, т. 20 и т. 27 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /Кодекса/ - държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява /т. 19/; държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си /т. 20/; при изпълнение на служебните си задължения държавният служител не трябва да е употребил алкохол и не трябва да бъде под въздействието на наркотично или друго упойващо вещество /т. 27/. С изброените нарушения на Кодекса е уронен престижът на службата, като деянието, извършено от Т., става известно на други служители на МВР, на медицински лица и такива работещи в други правоохранителни органи, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение ( чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР). В заповедта са изложени обстоятелства, сочещи, че нарушенията, допуснати от служителя на МВР водят до уронване престижа на службата. Следователно обосновано първоинстанционният съд приема, че извършеното от жалбоподателя е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и води до уронване на престижа на службата, като правилно се позовава и на Тълкувателно постановление 3/07.06.2007 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело 4/2007 г. Съдът е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства и извел подробни и съобразени с материалния закон правни изводи, които почиват на негов собствен и задълбочен анализ на установените по делото факти. Отговорил мотивирано и на всички възражения и оспорвания, предявени пред него. Административен съд - Сливен е постановил решение в съответствие с материалния закон, тъй като служителят Т. е извършил описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски за тази инстанция е основателно. На основание чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ касационният жалбоподател следва да плати направените разноски в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,