Решение № 41 от 22.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2853/2014 г.

Решение № 41 от 22.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2853/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] срещу решение № 151/09.06.14 г., постановено по т. д. № 95/13 г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 122/09.07.10 г. по гр. д. № 1289/07 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е прието за установено по отношение на [фирма] и кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./, [населено място], че направените от [фирма] плащания по разходни касови ордери от 30.04.99 г., 12.05.99 г., 17.05.99 г., 21.05.99 г., 26.05.99 г. и 26.05.99 г. общо за сумата от 64340 лв. на [фирма] /сега [фирма]/ са нищожни на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ по предявения иск от Д. И. Г. като синдик на [фирма] /н./ против [фирма] и [фирма] и частично е отменено първоинстанционното решение, като на основание чл. 34 ЗЗД е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] /н./ сумата от 124340 лв., произтичаща от плащания по разходни касови ордери 30.04.99 г., 12.05.99 г., 17.05.99 г., 21.05.99 г., 26.05.99 г. и 26.05.99 г. и платежно нареждане от 03.05.99 г., платени от [фирма] на [фирма] по предявения иск от Д. И. Г. като синдик на [фирма] /н./. Подадена е касационна жалба и срещу решение № 121/14.07.14 г. по т. д. № 95/13 г., с което е допълнено решение № 151/09.06.14 г., постановено по т. д. № 95/13 г. от Великотърновския апелативен съд и на основание чл. 86 ЗЗД [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] /н./ законната лихва върху сумата 124340 лв., считано от 27.12.07 г. - датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Касаторът поддържа, че решенията се недопустими и моли същите да се обезсилят. Синдикът на [фирма] /Н./ Д. И. Г. е подал два отговора на касационните жалби, предвид и на постъпилото от касатора допълнение. [фирма] /н./ не взема становище по жалбите. Третото лице помагач [фирма], [населено място] също е депозирало два отговора на касационните жалби. Синдикът и третото лице помагач първоначално са оспорили жалбите, но предвид изменението на разпоредбата на чл. 646 ТЗ и на основание П.. 14, ал. 1 ПЗР към ЗИДТЗ от 2013 г. са изразили становище за недопустимост на въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: За да постанови обжалваните основно и допълнително решения въззивният съд е приел, че с решение от 06.03.2002 г. е открито производство по несъстоятелност на [фирма] при обявена неплатежоспобност и свръхзадълженост с начална дата 24.04.99 г. Въззивният съд се е произнесъл по исковете след влизане в сила на изменението на разпоредбите на чл. 646 и чл. 649 ТЗ със ЗИДТЗ с ДВ бр. 20/13 г. Изложени са съображения, че с извършените плащания е направено изпълнение на неизискуеми парични задължения в едногодишен срок след началната дата на неплатежоспособността, и същите са обявени за нищожни на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, както и съдът е уважил осъдителния иск за връщане на платените суми. С определение № 1006/18.12.14 г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивните решения за проверка на допустимостта им. Становището на състава на ВКС произтича от следното: С изменението на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ /ДВ бр. 20 от 2013 г./ е променен видът на този иск от установителен в конститутивен. Измененията в закона са относими към заварените производства, пред каквато хипотеза сме в настоящия случай /пар. 14, ал. 1 ЗИДТЗ/. Промяната на иска от установителен в конститутивен обуславя недопустимост на предявения от синдика иск и на постановените по него решения. С разпоредбите на чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 3 ТЗ е променен фактическият състав на иска, тъй като на обявяване за недействително подлежи изпълнението на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнение, извършено в едногодишен срок, респ. погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнение, извършено в шестмесечен срок. Действието трябва да е извършено след началната дата на неплатежоспособността /каквото е съдържанието на предишната правна норма/, но сегашната разпоредба ограничава изпълнението му до едногодишен, респ. шестмесечен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. В исковата молба не се съдържат релевантни за този иск фактически твърдения и съдържащите се в новите разпоредби на чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 3 ТЗ разграничения на хипотезите на изискуемост и ненастъпил падеж на паричното задължение, а попълването на делото с релевантните за иска по чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 3 ТЗ фактически твърдения не може да се извърши на етап касационно производство. Според чл. 214, ал. 1 ГПК е недопустимо предявяването на изцяло нов иск, чрез едновременното изменение на основанието и петитума на иска. Изменението на вида на иска по чл. 646, ал. 2 ТЗ води до недопустимост на въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение, постановени по установителен иск. На основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК тези решения следва да бъдат обезсилени и производството по делото прекратено. Следва да се обезсили и решението в частта по обусловения иск по чл. 34 ЗЗД и допълнителното решение за присъдената законна лихва по чл. 86 ЗЗД. По разноските. При този изход на делото на основание чл. 649, ал. 6, изр. 1 ТЗ длъжникът в несъстоятелност следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на 7547.20 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд