Решение № 4233 от 23.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2530/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Електроразпределение Север АД, гр. Варна, подадена чрез процесуалния представител юрк. Коев, срещу решение 78 от 20.01.2025 г., постановено по адм. дело 148/2024 г. по описа на Административен съд Силистра, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед ДК-19-СС-2/26.04.2024 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол Силистра и е осъдено да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на направените по делото разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ Силистра, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Стойнов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касационния жалбоподател. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Силистра е образувано по жалба на Електроразпределение Север АД срещу заповед ДК-19-СС-2/26.04.2024 г. на началника на РДНСК Силистра, с която на основание чл. 178, ал. 5, във вр. с ал. 1 и с чл. 222, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ, е забранен достъпа и ползването на строеж: Въздушна мрежа НН с приблизителна обща дължина на трасето 213.00 м, находящ се от ТП Гео Милев, СБС 1, СБС 2, СБС 3, СБС 4, СБС 5, СБС 6, СБС 7, СБС 8 и завършващ на фасадата на сграда в имот с идентификатор 73496.501.2200 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Тутракан, област Силистра, който се ползва в нарушение на чл.178, ал. 1 от ЗУТ - преди да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл.177, ал. 2 от ЗУТ. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, предвид установената трета категория на строежа, с оглед на която компетентността за издаване на заповед от процесния вид, е на началника на ДНСК или на упълномощено от него длъжностно лице, каквото е началникът на РДНСК - Силистра, както и в изискуемата от закона форма с изложени фактически и правни основания. Съдът приема също така, че административното производство е проведено при спазване изискванията на специалния ЗУТ, като констативният протокол и констативният акт са надлежно връчвани на жалбоподателя, гарантирайки пълноценното му участие в административния процес. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът обосновава и извод, че процесният строеж не представлява текущ ремонт и е подлежал на общо основание на въвеждане в експлоатация, каквото не е извършено, поради и което предпоставките за забрана на достъпа и ползването му са изпълнени, което сочи на правилно приложение на материалния закон. Според съда, доколкото в случая се установява, че се касае за ново присъединително съоръжение, притежаващо съответната мощност, което дублира трасето на съществуваща линия, която продължава да функционира с първоначалния си капацитет, то не може да се счете, че техническите характеристики не са променени, респ. че не е имало необходимост от строителни книжа, съответно разрешение за ползване и въвеждане на новия обект в експлоатация. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно административният съд приема, че оспореният акт е издаден в законоустановената форма от компетентен орган началника на РДНСК Силистра в съответствие със заповед РД-13-298/27.09.2023 г. на началника на ДНСК и доколкото процесният строеж е трета категория. Правилно административният съд е приел също така, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, в който е констатирано извършването на строежа, невъвеждането му в експлоатация по установения ред и неговото фактическо ползване като въздушна мрежа НН установени са показания на средствата за търговско измерване /електромери в таблата/. Правилен е и извода на решаващия съд за материална законосъобразност на оспорената заповед, като изложените в тази връзка мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Правомощието за издаване на заповед със съдържанието на оспорената е обусловено от кумулативното наличие на следните предпоставки - обектът да представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от първа до пета категория и да се ползва, без да е въведен в експлоатация по определения в закона ред чл. 177, ал. 2 или ал. 3 от ЗУТ. В процесния случай тези изисквания са изпълнени, както и правилно приема административният съд. От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че процесният обект представлява въздушна мрежа ниско напрежение съоръжение на техническата инфраструктура, съгласно чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, състояща се от преносни проводи изтеглен от трафопост усукан изолиран проводник с дължина от 213 м. и окачен въздушно по общо 8 стълба, завършващ на фасадата на сграда в имот с идентификатор 73496.501.2200 в ел. табло с монтиран в него електромер. Видно и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, по трасето между табло НН на ТП Гео Милев и електрическото табло, монтирано на сградата, са извършени следните строително-монтажни работи: доставка, изтегляне и закрепване на 213 м. усукан алуминиев кабел AL/R4х35Б0.6/1 kV със сечение 4х35 мм; доставка и монтаж на трифазен електромер, трифазен автоматичен предпазител и трифазен автоматичен прекъсвач с максимално токова защита в съществуващо табло. При така установеното по делото правилно административният съд приема, че в случая е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е подлежал на въвеждане в експлоатация, съгласно изискването по чл. 177 от ЗУТ. В тази връзка следва да се има предвид, обратно на твърдяното в касационната жалба, че несъмнено в случая не е налице текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, доколкото той е насочен към подобряването и поддържането в изправност на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1 от ЗУТ, без да се променят трасето и техническите им характеристики, а по делото по отношение на процесната въздушна мрежа ниско напрежение се установява точно обратното. За да е налице текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43, изр. последно от ДР на ЗУТ, по отношение на елементите на техническата инфраструктура, следва кумулативно да са налице две условия да не се променя трасето и да не се променят техническите характеристики. В конкретния случай, видно от заключението на вещото лице и разпита на същото в открито съдебно заседание, действително не се променя трасето на съществуващата мрежа ниско напрежение, но се променя пропускащата мощност на тази част от уличната електроразпределителна мрежа с още 59.20 kW. Това обстоятелство безспорно сочи на промяна в техническата характеристика на съществуващата въздушна мрежа, поради и което не е налице текущ ремонт, както и не би могла да се приложи в случая разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. С оглед на това и доколкото оспорващият не твърди и не представя доказателства, че строежът е въведен в експлоатация по чл. 177 от ЗУТ, то са налице материално-правните предпоставки на чл. 178, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗУТ, за издаване на процесната заповед, както правилно е приел административният съд. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Силистра е правилно и не е налице соченото от касационния жалбоподател основание за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,