Решение № 11595 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11874/2013 г.

Решение № 11595 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11874/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Панайотови" ООД, гр. Търговище, против решение № 1467/7.06.2013 г. по адм. д. № 3705/12 г. на Административен съд -Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 251201354/22.06.2012 г. на ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 574/11.09.2012 г. на ДД "ОДОП"-Варна при ЦУ на НАП, за отказан данъчен кредит на дружеството в размер на 33 231, 88 лв. за данъчни периоди м. 04, м. 05, м. 7,м. 9, м. 10, м. 11 и м. 12.2009 г. и м. 02, м. 04, м. 05, м. 07, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2010 г. и начислени лихва за забава, както и установен корпоративен данък по ЗКПО за 2009 и 2010 години в общ размер на 1 856, 68 лв. и лихви за забава. Изложени са доводи по същество, като с допълнителна молба е въведено искане за прогласяване нищожност на РА, във връзка с което са изискани и представени от ответната Дирекция доказателства, свързани с компетентността на органа, възложил ревизията, приети по делото. Иска се отмяна на решението, съответно прогласяване нищожността на РА или отмяната му като незаконосъобразен и присъждане на направените по делото разноски. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, изготвена от адв. Тончев и в представени писмени бележки, представени от адв. Рангелов, преупълномощен от адв. Тончев. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна е представил изисканите документи, свързани с оспорената компетентност на органа, възложил ревизията и съответно компетентността на този, издал РА. По касационната жалба в останалата част, не е взел становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли оспорването на РА в частите по установени задължения на ревизираното дружество по ЗДДС за периоди от 2009 и 2010 години, посочени в решението и по ЗКПО за 2009 и 2010 години, съдът е обосновал извод за законосъобразност на РА в оспорените части с последователни, аналитични и правилни мотиви, в съответствие с процесуалните и материално-правните разпоредби, относими към спора. Поддържаните доводи за нищожност на РА, поради некомпетентност на органа, издал акта, са неоснователни и в тази част е относимо тълкувателно решение № 5/22.06.2015 г. по т. д. № 4/2014 г. на ВАС. С определение от 3.11.2014 г. делото е било спряно до приключване на Тълкувателно дело № 4/2014 г. по описа на Върховния административен съд с поставени въпроси, свързани с конкретния спор по валидността на РА, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд по настоящото дело. С определение от 18.06.2015 г. делото е възобновено. Поддържаното твърдение за нищожност на РА е неоснователно, съобразно приетото тълкувателно решение на ВАС, съгласно което издадените от териториалния директор на НАП-Варна заповеди с предоставени правомощия на органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии не са ограничени по териториален признак. С това тълкувателно решение е преодоляна противоречивата практика на Върховния административен съд в смисъл на постановените решения, с които е прието, че посочените в заповедите изнесени работни места в даден регион от ТД на НАП-Варна, не ограничава компетентността на органа по приходите да възложи извършване на ревизия само по отношение на физически и юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в дадено населено място от ТД на НАП - съответното ИРМ в: Добрич, Разград, Русе, Силистра, Търговище, Шумен, а имат компетентността да възлагат ревизии във всеки от посочените региони като част от ТД на НАП-Варна, която е регионалната структура на НАП. Съобразно изложеното РА, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е валиден акт, издаден от компетентен орган и подлежащ на контрол за законосъобразност, както правилно е приел съдът. Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението в изводите по същество, също са неоснователни. 1/ По отношение установените с РА задължения по ЗДДС: Предмет на доставки от посочените в РА доставчици, подробно и последователно изследвани от съда, са предимно "стоки по опис". В хода на ревизията е представен опис единствено към една от фактурите, а допълнително са представени описи в хода на съдебното производство, които са оспорени от страна на ответника по делото - административния орган по приходите. Правилни са изводите на съда за доказателствената стойност на оспорените частни документи и съответно, доказателствената тежест на жалбоподателя, който се ползва от тях. Разпоредбата на чл. 181 от ГПК, приложима по препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК, определя, че частният документ има достоверна дата за трети лица, т. е. в настоящия казус за данъчния орган, от деня в който е заверен. Липсва заверка на представените частни документи, но дори да се приеме, че процесните описи са изготвени към момента на изготвяне на фактурите, то се установява от тези доказателства, че се касае за доставка на родово определени вещи, което изисква съответните документи доказващи приемане/предаване и извършване на транспорт. Видно от процесните описи, касае за множество стоки, които следва да се превозват с автомобил, независимо дали е товарен или лек такъв. От доказателствата по делото се установява че жалбоподателят притежава в собственост автомобили, които биха му позволили да извърши съответния транспорт, но липсват доказателства за извършен такъв, т. е. липсват пътни листи, попълнени със съответните реквизити и установяващи място на натоварване на стоката, нейния вид и количество и място на разтоварване, липсват и експедиционни бележки, ако превоза е извършван от трето лице, ако е извършван от доставчиците - доказателства за транспортни услуги, съответно разходи за такива. Каквито и да е доказателства за съпътстващи дейности и разходи към доставките на фактурираните стоки липсват. Липсват също и обяснения на управителя на ревизираното дружество в тази насока. Наличието само на издадени фактури, дори и с опис към тях, не са достатъчни за доказване на доставки, чиято реалност е оспорена от ревизиращите органи при констатации на ревизията, подробно описани в РА. Необорени са и констатациите в РА и с приетото по дело заключение на допуснатата ССчЕ, тъй като вещото лице е посетило само счетоводството на жалбоподателят и дава заключение, че то е водено редовно. Редовното водене на счетоводството на ревизираното дружество не води до извод за реалност на извършените доставки, като то доказва единствено, че има осчетоводени фактури от посочени в тях фирми-доставчици. Разпоредбата на чл. 69 от ЗДДС предвижда, че когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки то може да ползва ДК, което изисква жалбоподателят да представи доказателства, че стоките получени по процесните фактури, описани подробно в описите към тях са били използвани от него за реализиране на неговата дейност, в случая - на дейност свързана с ремонт на хладилници и хладилни витрини. В заключението си вещото лице твърди, че тъй като жалбоподателят е получавал материали и от други доставчици, не може да се установи от кои точно доставчици са вложени получените материали, т. е. от приложените по делото счетоводни доказателства и по точно сметка 302 "материали" и сметка 401 "доставчици" и сметка 602 "разходи за услуги" не може да се установи, че закупените материали от посочените доставчици са били използвани от жалбоподателят за извършване на услуги към трети лица, тъй като в счетоводството получените материали се осчетоводяват поотделно, но под един и същи идентификационен номер на материала и се обобщават като обща бройка. В заключението вещото лице твърди, че от хронологична справка на сметка 302 "материали" може да се установи кои точно материали и на каква стойност са налични към 31.12.2009 г. респек. към 31.12.2010 г. но не и да се установи дали тези материали са получени именно по фактурите по които жалбоподателят е ползвал ДК. По отношение на две фактури с предмет "резервни части за товарен автомобил по опис Ивеко", каквото МПС жалбоподателят притежава, също липсват доказателства за реално извършване на доставката, както и доказателства, че процесните части са използвани от жалбоподателят за ремонтиране на автомобила, т. е. че са вложени в ремонта му. Като допълнителен аргумент за липсата на доставка е и факта, че по отношение издадените на посочени в заключението на експерта част от фактури, издадена от съответни доставчици, се установява включително и със заключението на ССчЕ, че същите не са включени в дневниците за продажби за съответния период на доставчиците в техните регистри и в СД по ЗДДС. По отношение две от фактурите, и двете с предмет "транспортна услуга", съдът е обосновал извод, че също липсват доказателства за реално извършена такава. Жалбоподателят не представя доказателства относно факта каква точно транспортна услуга е извършил доставчика, липсва договор от който да се установят параметрите на услугата и начин на заплащане, пътни листи в които процесната услуга да бъде посочена, както и да се конкретизира маршрута на извършване на услугата. По отношение фактура № 206/24.04.2009 г. издадена от "Б. Г. Къмпани" ЕООД с предмет "ремонт на камион" също липсват доказателства за реално извършен такъв - жалбоподателят не е представил доказателства за ремонтната услуга, свързана именно с ремонта на притежавано от дружеството превозно средство, както и доказателства кое от притежаваните от жалбоподателят МПС е имало нужда от ремонт. Липсват други доказателства, освен фактури. Жалбоподателят, въпреки даденото му указание да докаже предпоставките за ползване на ДК по издадените му от лицата за които твърди че са доставчици данъчни документи, не е представил доказателства в тази насока в хода на оспорване на РА, които да обосноват извод за реалност на получените доставки на стоки и услуги, поради което при наличие на предпоставки за отказ на право на ДК, визирани в чл. 70, ал. 5 от ЗДДС - отказ на право на ДК поради неправомерното му начисляване, жалбата е неоснователна в тази си част, както правилно е приел съдът и е потвърдил РА като законосъобразен. 2/ По отношение определените задължения по ЗКПО: В една част, установените задължения по ЗКПО са свързани с преобразуване на финансовия резултат с непризнати разходи по процесните фактури, по които е отказан данъчен кредит с твърдение за неотразяващи реални стопански операции. Мотивите изложени от съда по ЗДДС са относими и към изводите за законосъобразност на РА в тази част и с установени задължения по ЗКПО, поради което решението и в тази част е правилно. Данъчният орган с мотивите на РА по ЗДДС, е извършил корекции на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 1 и т. 2, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за 2009 г. Съгласно цитираната разпоредба от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи несвързани с дейността и разходи които не са документално обосновани по смисъла на закона. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО гласи, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводното отчитане на разходите се признава само след като се докаже, че съответният разход действително е осъществен и информацията в издадената фактура е вярна. Това в процесния случай жалбоподателят не е успял да докаже и правилно е прието от съда, че в частта, с която е преобразуван финансовия резултат на дружеството с непризнати разходи по фактурите, по които не е признат ДК с доводи за нереалност на отразените във фактурите стопански операции, РА е законосъобразен и жалбата като неоснователна и в тази част, е отхвърлена. За данъчен период 2010 г. данъчният орган е извършил корекция на финансовия резултат на основание чл. 67 от ЗКПО. Съгласно цитираната разпоредба, счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели. В тази връзка РА е обоснован и с анализ на разпоредбите на СС 16. Съдът, освен констатациите на ревизията, се е позовал и на приетата по делото ССЕ и СТЕ - последната установяваща характера на ремонтните дейности на съответния ДМА. Установено е, че на 28.12.2007 г. е монтиран метален навес и че последния, по заключение от ССЕ е заведен като ДМА при жалбоподателя. С РА не са признати като текущи разходи за този ДМА - навес, фактурирани през 2010 г., тъй като същите са квалифицирани от органа по приходите като разходи за подобрения, модернизация и реконструкция на актива, т. е. със същите е увеличила стойността на актива и разходите попадат в хипотезата на чл. 6.2 от СС 16. Обстоятелствата се установяват и с приетата по делото СТЕ, според която процесният навес е увеличен във височина с 1 метър с вмъкване на метални парчета в носещата конструкция, което установява реконструкция на заведения актив, а не текущ ремонт, нито монтаж на нов актив, в какъвто смисъл са твърденията на управителя на ревизираното дружество. Като е приел РА за законосъобразен и в тази част, съдът е постановил правилно решение. По изложените съображения решението в обжалваните части е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора, на касатора не се дължат разноски. На ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 330. 06 лв., което е за цялото съдебно производство по реда на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,