Решение № 1239 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12298/2020 г.

Решение № 1239 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12298/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на С. Стоянов, [ЕГН], от [населено място], [адрес], подадена чрез пълномощника адвокат М. Маринова срещу решение № 152 от 12.08.2020 г. по адм. дело № 95/2020 г. на Административен съд- Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1040-02-15/5.02.2020 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 5104-02-1/3.01.2020 г. на длъжностното лице при ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната трудова злополука с № 5101-02-69/01.06.2018 г. на ТП на НОИ – Бургас не се приема за трудова. Наведените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложените в жалбата и в писмена защита доводи се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата на Стоянов пред административния орган и се признае злополуката за трудова. Претендират се разноски. Ответникът – директор на ТП на НОИ-Бургас не е изразил становище по жалбата. Ответникът- ДП"НК Железопътна инфраструктура" чрез пълномощника адвокат Р. Трифонова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище, че в оспореното решение първоинстанционният съд е изследвал и обсъдил всички обстоятелства. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Установено е от фактическа страна, че С. Стоянов е работел в ДП "Национална компания Железопътна инфраструктура" като работник по поддържане железен път и съоръжения към жп участък Сливен. На 28.05.2018 г. при смяна на железопътни релси в междугарието Шивачево-Гавраилово, км. 279+400 около 10: 35 часа по време на работа, колегата му Х. Христов работел с тирфоногаечна машина, а самият Стоянов зад него отстранявал стегателните комплекти за демонтиране на релсата. Машината отскочила и ударила в левия глезен Стоянов, което причинило порезна рана на същия. Стоянов бил откаран в Спешно отделение в Сливен. Видно от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО, в 11: 45 ч. д-р Сурчува приела пациента с порезна рана на левия глезен, направила обработка на раната и ТАП, след което Стоянов напуснал отделението на Спешна помощ в 11: 55 ч. В цитирания лист за преглед на пациент в КДБ/СО в графа "Заключение при прегледа/наблюдението/ в КДБ/СО д-р Сурчева маркирала липса на необходимост от болнично лечение. Непосредствено след напускане на Спешна помощ Стоянов отишъл в СХБАЛ "Амброаз Паре", където бил хоспитализиран по КП № 158 "Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани". Според медицинската документация, според снетата от самия пациент анамнеза, Стоянов преди два дни си е наранил лява подбедрица – над глезена, раната и подбедрицата са отекли и се зачервили, има постоянна болка, трудно се придвижва и постъпва за хирургично лечение. Поставената на пациента диагноза била [диагноза]. Според представената епикриза на Стоянов е била извършена хирургична интервенция, при която с широка ексцизия на кожната лезия и прилежащите тъкани, изрязан били некрозите и девитализирани тъкани и крусти. Видно от приобщената към доказателствата ИЗ № 526 на пациента освен горецитираната анамнеза, снета по негови данни, дежурният лекар вписал като обективно състояние инфектирана рана 4/2 см, отзад на глезена с умерено гноене и малки некрози. При дехоспитализацията на пациента бил издаден първичен болничен лист № Е20176307466 за отпуск от 28.05.2018 г. до 29.06.2018 г., с посочена диагноза [диагноза], причина за неработоспособността – злополука – трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Работодателя провел разследване на злополуката, резултатите от което били обективирани в Протокол № 3 БР-01/31.05.2018 г. и на 1.06.2018 г. декларирал трудова злополука пред ТП на НОИ. Образуваното пред ТП на НОИ – Бургас производство приключило с разпореждане № 5104-02-87/26.07.2018 г. на длъжностно лице, което не приело злополуката за трудова, предвид това, че диагнозата по болничен лист Е20176307466 не кореспондира с представената декларация за трудова злополука и съпътстваща документация. Разпореждането влязло в сила като необжалвано, а подадената молба за преразглеждане на влязлото в сила разпореждане от 01.08.2019 г. била отхвърлена, като с Решение № 1040-02-91/12.08.2019 г. директорът на ТП на НОИ – Бургас отказал възобновяване на административното производство. Това решение било предмет на съдебно оспорване, като с определение № 15588/18.11.2019 г. по адм. д. № 12557/2019 г. Върховният административен съд е отменил първоинстанционния съдебен акт, атакуваното административно решение и върнал преписката на ТП на НОИ – Бургас за възобновяване на производството. С решение № 1040-02-159/3.12.2019 г. директорът на ТП на НОИ – Бургас възобновил административното производство и отменил горното разпореждане, като върнал преписката за ново произнасяне от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО.. В хода на проведено производство по обжалване на издаваните на Стоянов болнични листове се установява, че цитираният по – горе болничен лист № Е20176307466/30.05.2018 г. е анулиран, а с влязло в сила ЕР № 3484/20.08.2019 г. ТЕЛК е дал указания на ЛКК за издаване на нов болничен лист за периода 28.05.2018 г. до 29.06.2018 г. с посочена причинна връзка – общо заболяване. Анулиран е и болничен лист № Е20176307528/30.05.2018 г. за период 28.05.2018 г. – 26.06.2018 г., издаден с друга диагноза. На 3.01.2020 г. длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е постановило разпореждане № 5104-02-1, с което не приема декларираната злополука, станала със С. Стоянов за трудова. Прието е, че описаната травма в ИЗ № 526, за която се дава временна неработоспособност на Стоянов, се е получила два дни преди декларираната на 1.06.2018 г. злополука. По жалба на Стоянов директор на ТП на НОИ – Бургас се произнесъл с решение № 15/5.02.2020 г., с което оставил в сила разпореждане № 5104-02-1/3.01.2020 г. на длъжностното лице при ТП на НОИ – Бургас. По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Христов, Панайотов и Симеонов- колеги на Стоянов. Свидетелят Христов е заявил, че при работа с тирфоногечната машина, същата е отскочила и ударила Стоянов, т. е. по време на работа, след което отвели ранения работник в болница, като не е чувал пострадалия да е бил порязан преди този инцидент. В същата насока са и показанията на Панайотов и Симеонов. По делото е изготвена и приета, без да е оспорена от страните, съдебно – медицинска експертиза от лекар с медицинска специалност по травматология. Съгласно експертизата, при посещението на Стоянов в Спешно отделение в 11: 45 ч. с поставена диагноза [диагноза] е била извършена първична хирургична обработка и антитетанична профилактика; от ИЗ № 526 на СХБАЛ "Амброаз Паре" се установява, че на 28.05.2018 г. в 12: 40 ч. Стоянов. е хоспитализиран по КП № 158 "Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани", с анамнеза "преди два дни си наранил лява подбедрица над глезена, раната и подбедрицата отекли и се зачервили, постъпва на хирургично лечение"; отразеният в ИЗ статус е "на лява подбедрица мокреща рана 3/5 см., гноене и малки краеви некрози". От епикризата при статуса – лява подбедрица 3/5 см., гноене и малки краеви некрози, като в същия ден от оперативен протокол № 483 се установява, че в 14: 00 ч. под интравенозна анестезия е извършена ексцизия на кожната лезия, подлежащи и прилежащи тъкани, ексцизия на девитализираните тъкани и крусти, с диагноза при изписването на 30.05.2018 г. [диагноза]. При извършен непосредствен преглед на Стоянов на 2.07.2020 г. експертът е установил ц. в областта на ляво Ахилесово сухожилие около 3 см., а в областта на ц. незначителни сраствания на меките тъкани при запазени движения на лява глезенна става и пръстите на лявото ходило. Експертът дава заключение, че механизмът на увреждането най – вероятно е удар с тъп, твърд предмет, в резултат на което се получава разкъсно контузна рана, при която е засегната само кожата. Съгласно заключението, раната в областта на лява глезенна става води до временна нетрудоспособност, но в никакъв случай 60 дни, видно от издадените болнични листове; при рана в областта на крайниците, когато е засегната само кожата, възстановителният период е между 15 и 20 дни. Експертът заключава, че от показанията на свидетелите може да се каже, че увреждането е получено през време и по повод на извършената работа. С оглед на така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е направил правилен извод, че в случая не са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1 от КСО за приемане на злополуката за трудова. Решението е правилно. Българското законодателство предвижда изрично трудовата злополука като осигурен социален риск. Легалната дефиниция на този риск се съдържа в нормата на чл. 55 КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1 внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2 злополуката да е станала с осигурено лице; 3 функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето – това е връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя; 4 неблагоприятен резултат от увреждането – неработоспособност или смърт; 5 причинна връзка – неблагоприятният резултат (неработоспособността, респективно смъртта) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа. Първият елемент от определението по чл. 55, ал. 1 от КСО на трудовата злополука е внезапното увреждане на здравето, което в конкретния случай е нетравматично. Според § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ, в относимата редакция - ПМС № 87 от 5.05.2010 г., обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г., отм. ДВ. бр. 51 от 27 юни 2017 г.) нетравматичното увреждане е болест в резултат на различни причини извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и др.). Въз основа на разграничението в разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 5 и т. 6 НМЕ, причинната връзка включва установяването на два вида връзка: функционална (между настъпилата трудова злополука и условията на труд) и причинна (между увреждането и настъпилия резултат). В конкретния случай спорът е досежно наличието на причинна връзка. С оглед на събраните доказателства е безспорно, че жалбоподателят е получил увреждане по време на работа- порезна рана на левия глезен на Стоянов. Но тази травма не е довела и не е повод за временна нетрудоспособност на Стоянов, която да се квалифицира като трудова злополука. Посоченото по-горе заключение от прегледа от 28.05.2018 г. е категорично, че не е било необходимо болнично лечение. Раната е била кожна и обработена за 10 минути. Това увреждане не е довело до временна нетрудоспособност на Стоянов. Причина за временната му нетрудоспособност е свързана с друго увреждане на Стоянов- на лява подбедреница, което не е настъпил този ден, а два дни по-рано при неустановени обстоятелства, извън трудовия процес. Описаната травма в ИЗ № 526, за която Стоянов е лекуван в здравното заведение е получена преди декларираната на 1.06.2018 г. злополука. Тази предходна травма не е посочена от Стоянов и не е описана в документацията от лекаря, обработил раната в Спешния център. Видно е, че е налице значителна разлика между констатациите, поставени като основна диагноза на Стоянов в листа за преглед на пациент в Спешно отделение и тези в ИЗ № 526 на СХБАЛ. Именно по повод описаната инфектирана рана с отоци, зачервяване и болки е издаден и първият (анулиран по-късно) болничен лист, удостоверяващ временна неработоспособност на Стоянов. По делото липсват доказателства за временна неработоспособност на Стоянов, която да е резултат от инцидента на работното място на 28.05.2018 г. Ето защо в случая не е налице причинна връзка между извършваната от Стоянов работа на 25.08.2018 г. и травмата, която е довела до трайно намалена трудоспособност. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Неоснователни са наведените от касатора доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В първоинстанционното решение са отчетени и анализираните в административното производство медицинските документи на Стоянов. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Съдът не присъжда разноски, тъй като искане в тази насока от ответниците по касационната жалба не е направено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,