Решение № 6711 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7874/2015 г.

Решение № 6711 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7874/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Казанлък против решение № 86 от 18.05.2015 г., постановено по адм. д. № 72/2015 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което съдът е отменил АУЗД № 823/21.11.2-14 г. на младши инспектор в Дирекция "МДТ", потвърден с решение № 7/23.01.2015 г. на директора на дирекцията при Община Казанлък. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на закона и необоснованост. Иска неговата отмяна. Ответникът Р. Т. Г. , чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че Р. Г. е декларирал през 2013 г. придобито право на собственост на жилище, находящо се в гр. Казанлък, строено от ЖСК "Шипка". Безспорно е, че имотът не е въведен в експлоатация. Не е спорно, че постоянният адрес на лицето е на адреса на декларирания имот, който се различава от настоящия му адрес. На Р. Г. е открита партида от "ВиК"-Казанлък, както и на други собственици-кооператори. Оспореният административен акт е издаден след извършена проверка от орган по приходите в общината, в резултат на която са установени неплатени задължения за ДНИ и ТБО за декларирания имот в ЖСК "Шипка" за периода 2009 г. - 2013 г. За да отмени атакувания АУЗД, първоинстанционният съд е приел, че не са изпълнени предпоставките по чл. 15 ЗМДТ за дължимост на ДНИ, както и че не е доказано реалното ползване на имота през посочения в акта период, за който задълженото лице да заплаща ТБИ. Поради това е отменил АУЗД като незаконосъобразен. Решението е правилно. Предпоставките за възникване на задължението за внасяне на ДНИ са регламентирани в чл. 11 и чл. 15 ЗМДТ. Първата от тях е лицето да е собственик на конкретен недвижим имот, ползвател или концесионер. Началният момент на дължимостта на данъка е уреден в чл. 15 ЗМДТ. За новопостроените сгради или части от сгради такъв се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им. Съдът е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти и настоящата инстанция ги възприема така, както са изложени в обжалваното решение. Дал е изрични указания на първоначалния ответник, при правилно разпределение на доказателствената тежест, да ангажира доказателства във връзка с фактическите установявания на органа, както и за реалното използване на недвижимия имот. В съответствие с релевантната правна уредба съдът е направил верен извод за незаконосъобразност на оспорения АУЗД, като изложените в решението му мотиви се споделят от настоящия съдебен състав. По делото няма спор, че недвижимият имот е собственост на Р. Г. Т. е. за да се дължи данък за сградата или за част от нея, е необходимо същата да е завършена или да е започнало използването й, като двете условия са предвидени алтернативно - достатъчно е да е налице едно от тях, за да се дължи данъкът. По делото не е спорно, че строежът не е приет и въведен в експлоатация, съответно няма издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ, поради което съдът е направил обоснован извод за отсъствие на първата алтернативна предпоставка по чл. 15, ал. 1 ЗМДТ. Правилна е преценката му, че събраните доказателства не установяват по категоричен и несъмнен начин наличие и на второто условие на разпоредбата - ползване на недвижимия имот от Г. за периода, за който са определени задълженията. По смисъла на посочената разпоредба не е достатъчно сградата или част от нея да са годни за ползване (за обитаване). Необходимо е реално да е започнало използването на имота, като доказването на този факт е в тежест на административния орган. Собственикът се е регистрирал по постоянен адрес на адреса на проверявания жилищен имот. Настоящият адрес на лицето е различен, дори извън това населено място. На негово име за имота в ЖСК "Шипка" е открита партида от "ВиК" - Казанлък, също партиди и на други член-кооператори. Липсват данни за реално отчетено потребление на вода за релевантния период. Няма данни за електрическо потребление в имота. Първоинстанционният съд е обсъдил последователно и задълбочено така установените релевантни факти и обосновано е заключил, че ползването по смисъла на чл. 15, ал. 1, пр. второ ЗМДТ е недоказано. Както правилно е заключил административния съд, приложената от органа по приходите справка от "ВиК" -Казанлък относно откриването на партида на Р. Г. не сочи автоматично на ползване на недвижимия имот. Следователно не са налице доказателства, от които да може да се направи безспорно заключение за осъществяване на втората алтернативна предпоставка, регламентирана в разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ. Дължимостта на ДНИ не е поставена в зависимост от подаването декларация от страна на задълженото лице. Дали ще е подадена декларация за конкретен имот или не, както и кога ще бъде подадена същата, са обстоятелства, ирелевантни за дължимостта на ДНИ. Подаването на декларация само по себе си, без да са налице посочените в закона предпоставки, не може да породи за декларатора задължение за ДНИ, както и задължение за ТБО. Като е отменил оспорения АУЗД, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд