Решение № 3982 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15331/2010 г.

Решение № 3982 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15331/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Пиер Павлов Дюлгеров, чрез процесуалните му представители адв. Цено Цеков и адв. Станимир Христов, срещу решение № 3316 от 27.10.2010 г. по адм. д. № 616/2009 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което претенцията да бъде уважена изцяло със законните последици. Ответникът Софийски районен съд, чрез процесуалния си представител юрк. Маврова, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Ответникът Министерството на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. Димов, изразява становище, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна Венета Маркова Иванова - Агенцията по вписванията не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, като взема предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК, е отхвърлена исковата молба на Пиер Павлов Дюлгеров срещу Софийски районен съд и Министерството на правосъдието за присъждане на сумата 90 000 евро, равняваща се на 176 024.70 лева, представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди вследствие виновно действие - издаване на удостоверение изх. № 910/18.04.2003 г. на Служба по вписванията към СРС, послужило като основание / доказателство / за постановяване на влязлото в сила решение от 07.11.2003 г. по гр. д. № 11462/2001 г. на СРС, 32 състав, по силата на което е загубил правото на собственост върху следния недвижим имот: 1/2 идеална част от апартамент № 5, находящ се в гр. София ж. к. Лозенец ул. "Орфей" № 7, в сградата на ЖСК "Сергей", етаж II, с площ от 89.93 кв. м., заедно с избено помещение № 1 с площ от 9.00 кв. м., ведно с 1/14 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от 418 кв. м., съставляващо УПИ ХII - 9, 10 от кв. 78 по плана на кв. Лозенец. Прието е, че претенцията с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се отхвърли само и единствено поради изтекла петгодишна погасителна давност, без да се разглежда спора по същество. При провеждане на производството и постановяване на оспореното решение, съдът е изпълнил задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното определение № 6034 от 11.05.2009 г. по адм. д. № 3899/2009 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, и отменителното определение № 6143 от 11.05.2010 г. по адм. д. № 5563/2010 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение. По спорните въпроси от кога тече давностният срок и налице ли е прекъсване на давността, при изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Въз основа на т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, правилно е прието, че след като погасителната давност за предявяване на иска за обезщетение за вреди, причинени от незаконни действия или бездействия на административни органи тече от момента на преустановяването им, в конкретния случай началният момент, от който е започнал да тече давностния срок съвпада с деня, в който е преустановено действието, от което се претендират вреди, а именно издаването на процесното удостоверение № 910/18.04.2003 г. от Службата по вписванията към СРС. По тази причина на 18.04.2008 г. е погасена възможността на ищеца за реализиране на претенцията му. При положение, че исковата му молба е подадена с вх. № 1333 от 26.01.2009 г., правилно е прието, че е неоснователна и като такава е отхвърлена. С оглед задължителните указания в отменителните определения на Върховния административен съд, правилно е прието, че претенцията не е основана на твърдението за наличие на незаконосъобразен индивидуален административен акт, а е основана на незаконосъобразните действия на Службата по вписванията към СРС, обективирани в удостоверение изх. № 910/18.04.2003 г.. По тази причина не може да се приеме доводът, че давностният срок започва да тече от издаването на удостоверение изх. № 98/03.11.2006 г. или от издаването на удостоверение изх. № 11/02.11.2007 г. на Агенцията по вписванията, с които се опровергават данните по процесното удостоверение от Службата по вписванията към СРС. По делото не е установено и прекъсване на петгодишната давност, тъй като съгласно чл. 116 б."б" от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, но ако искът или възражението не бъдат уважени, давността не се смята за прекъсната, с оглед на което е неприложима и разпоредбата на чл. 117 от ЗЗД, уреждаща нов давностен срок. Не може да се приеме като обстоятелство, препятствуващо изтичането на давностния срок по смисъла на чл. 115, ал. 1 б."ж" от ЗЗД, и приключилото по молба на жалбоподателя производство за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 231 и сл. от ГПК (отм.) Това е така, защото посочената разпоредба предвижда като основание за спиране на давността едно неприключило съдебно производство, образувано по искане за същото вземане каквото е настоящето, а производство по гр. д. № 1421/2006 г. на ВКС освен, че е приключило, няма за предмет реализирането на каквото и да било вземане, за да се приеме, че е налице посочената хипотеза. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответниците не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение