Решение № 1438 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7568/2015 г.
ВАСII отделение10.02.2016 г.докладчик Галина Солакова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 961 от 28.04.2015 г. по адм. д. № 3504/2014 г. на Административен съд - Варна и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1438 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7568/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на начаника на Служба по геодезия, картографиа и кадастър - Варна срещу решение № 961 от 28.04.2015 г. по адм. д. № 3504/2014 г. на Административен съд - Варна, с която е отменена заповед № 18-11315/20.08.2014 г. на начаник на Служба по геодезия, картографиа и кадастър - Варна и приписката е върната за ново произнасяне. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът Петко Петков, в писмено възражение, излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението. Ответникът Розалина Драгиева, в писмено становище не оспорва касационната жалба, намира я за основателна и счита обжалваното решение за незаконосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за незаконосъобразност на решението и предлага да се отмени, като постановено при неправилно прилагане и тълкуване на законовите разпоредби. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна по следните съображения: С решението, административният съд е отменил по жалба на Петко Петков заповед № 18-11315/20.08.2014 г. на начаник на Служба по геодезия, картографиа и кадастър - Варна / поправена със заповед № 18-11710/03.09.2014 г./, с която на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с ал. 2 от ЗКИР е отказано изменение на КК и КР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, състояшо се в промяна контура на сграда с идентификатор 10135.2571.50.2 и заличаване на сграда с идентификатор 10135.2571.50.1 в имот с идентификатор 10135.2571.50,съсобствен между жалбоподателя и Розалина Драгиева. Преписката е върната за ново произнасяне с указания за даване възможност на заявителя Петко Петков за отстраняване несъответствието в проекто-схемата, тъй като спора е квалифициран като технически- каква е площта на сградата, налице ли са общи части и подлежат ли те на заснемане. Процесната заповед е отменена като незаконосъобразна, поради несъответно правно основание и липса на "спор за собственост" между жалбоподателя и Розалина Драгиева по смисъла на ал. 2, чл. 54 ЗКИР, тъй като подалата възражение заинтересована страна Розалина Драгиева не фигурира в КР като собственик на сградите в имота / идентификатор 10135.2571.50.2 и идентификатор 10135.2571.50.1/. Безспорно е обстоятелството, че за процесните обекти на кадастъра няма вписване на собственик -вписването в КР е "неустановен собственик". Така постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено при съществено процесуално нарушение. В нарушение на служебното начало по чл. 9 във връзка с чл. 171, ал. 4 и ал. 2 АПК, съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и некомплектована в цялост административна преписка. Видно от мотивната част на оспорената заповед, отказа за изменение на КК и КР е и на основание "неприключило административно производство по предходни искания на Петков по заявление вх. № 94-28174/01.10.2013 г. ". Въпросното заявление и документацията по преписката в тази насока не са представени с административната преписка и не са изискани от съда. Освен това, обсъденото от съда заявление /вх. № 01-170122/24.07.2014 г./, по което е образувано административното производство, приключило с издаване на процесната заповед е за "отразяване на настъпилите промени в КК и КР на сгради, които са премахнати, което сочи на основание за произнасяне от административния огран по чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, а не по т. 2, ал. 1, т. е. не касае непълноти и грешки в КК и КР. Това не е отчетено от административният съд, който е изградил решаващите си мотиви на основанието по т. 2, ал. 1, чл. 51 във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Липсва произнасяне и по отношение за заявеното изменение на КР, което съгласно приложимата разпоредба на чл. 53 ЗКИР / ДВ, бр. 49 от 2014 г./ се осъществява по различен ред, в зависимост от хипотезите по т. 1-3, ал. 1, чл. 53 ЗКИР. Тези установявания са от съществено значение освен за преценка на законосъобразността на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, визирани в чл. 146 АПК и за задължителните указания на съда до административния орган при евентуална отмяна и връщане на преписката за ново произнасяне. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на горните указания. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение