Решение № 8871 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1513/2012 г.

Решение № 8871 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1513/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 5 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Образувано е по касационна жалба на Траянка Тодорова Борисова от гр. София против решение № 5623 от 08.12.2011 г. по адм. дело № 4811 по описа за 2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата и против заповед № ЗД-Н-10/20.05.2011 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" "Люлин" - гр. София. Посочените пороци се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Люлин е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е заповед № ЗД-Н-10 от 20.05.2011 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" "Люлин", с която малолетното дете Венцислава Тодорова Борисова, род. на 13.04.2001 г., е настанено временно на основание чл. 27 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет в семейството на неговите близки Стоянка и Страхил Шаламанови (Стоянка е сестра на вероятния баща на детето, който е починал). С постановеното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Траянка Тодорова Борисова като неоснователна, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорената заповед при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето. Изводите на съда произтичат от извършената съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че детето Венцислава от раждането си на 13.04.2001 г. до издаването на оспорения акт е било отглеждано от роднини: първоначално от баба му по майчина линия - св. Тодорка Димитрова, а след това от семейството на леля му Стоянка и съжителстващия с нея на съпружески начала Страхил Шаламанов. През това време жалбоподателката, която е биологична майка на детето, е живеела на съпружески начала с друг мъж в гр. Петрич и не е поддържала връзка с дъщеря си. От двегодишната му възраст детето неколкократно е било настанявано от Дирекция "Социално подпомагане", а впоследствие и с решение от Софийския районен съд № III-34-70 от 02.11.2009 г., за отглеждане в семейството на Стоянка и Страхил Шаламанови. Детето се е привързало към семейството на Шаламанови и ги е приело за свои родители. По делото няма данни за установена трудова заетост на биологичната майка Траянка Тодорова Борисова и за реализирани доходи, както и за предоставяни от нея средства за издръжката и отглеждането на детето. Неполагането на грижи от родителя в продължение на много години, без да е налице основателна причина за подобно поведение, обосновава предвиденото от чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет основание за настаняване на непълнолетната Венцислава в семейството на Стоянка и Страхил Шаламанови. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Изводът на съда за трайна липса на интерес от страна на биологичната майка към детето не се основава единствено на социалните доклади, изготвени от компетентните органи, а и на приложените по делото други писмени доказателства, като протоколи и съдебно решение на Софийския районен съд № III-34-70 от 02.11.2009 г. Разпитана като свидетелка, Тодорка Димитрова - майка на касационната жалбоподателка и баба на детето - е потвърдила, че детето няма спомени за майка си. Не следва да се кредитира изложеното в касационната жалба твърдение, че майката има възможности и винаги е желаела да се грижи за дъщеря си. Видно от писмо № 30-0402/2/17.01.2012 г. на СДВР - Сектор "Български документи за самоличност", представено с отговора на касационната жалба, през времето от 18.11.2005 г. до 18.10.2011 г. касационната жалбоподателка е пребивавала извън страната за продължителни периоди от време. Това обстоятелство сочи, че тя обективно не е била в състояние да полага необходимите адекватни грижи за отглеждането и правилното развитие на детето. По същата причина не може да се възприеме като достоверно твърдението й, че детето й е било "отнето". Анализът на всички относими факти и обстоятелства сочи, че майката трайно без основателна причина не е полагала грижи за детето си, което съставлява основание по чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет. Настаняването на детето в семейството, което го е отгледало, е в негов най-добър интерес по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет с оглед физическите, психическите и емоционалните му потребности, възрастта и др. Оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,