Решение № 1226 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8579/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Машинкомерс 2004 ЕООД, притежаващо ЕИК 131338257, чрез пълномощник адв. Чучев, против Решение 8733/14.06.2024 г., постановено по адм. дело 4894 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) Р 22002222002477 091 001/14.12.2022 г. на ТД на НАП-София, потвърден с Решение 317/13.03.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който е установен размер на ДДС, възлизащ на 187 918,96 лева с лихви за забава в размер на 80 805,38 лева, и дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 15 399 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Излага съображения, че ревизионното производство неправилно е протекло по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. От ССчЕ ставало ясно, че доставчиците са издавали първични счетоводни документи, данъкът по тях е отразен, като фактурите са платени. Подробно били описани договорите и приемо-предавателните протоколи, както и процесните фактури. Излага съображения в касационната жалба. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, я е оспорил чрез юрк. Бакърджиева. Моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователностна касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, като същата е допустима. Касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град е РА Р 22002222002477 091 001/14.12.2022 г. на ТД на НАП-София, потвърден с Решение 317/13.03.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който е установен размер на ДДС, възлизащ на 187 918,96 лева с лихви за забава в размер на 80 805,38 лева. По делото е установено следното: Ревизията е била проведена по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК в изпълнение на указанията, дадени с Решение 610/26.04.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП София. Направена е проверка на място на декларираните от дружеството адреси, без да е осъществен контакт с управител или упълномощено лице. Ревизиращите са констатирали, че липсват данни за счетоводство, заведено съгласно изискванията на ЗСч. Приобщени са документите, събрани в хода на първата ревизия на дружеството. Инициирани са насрещни проверки на доставчиците. Част от тях са заявили, че нямат търговски взаимоотношения с РЛ. Дружеството било уведомено, че поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6 ДОПК основата за облагане с ДДС ще бъде определена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. За изясняване на фактите по делото била назначена и приета без оспорване от страните основна и допълнителна ССчЕ. След преценка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът е стигнал до извод, че процесният РА е законосъобразен. Съдът е посочил, че РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Коментирал е наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 6 и е приел, че от страна на дружеството не са представени опровергаващи доказателства. В обобщение съдът е направил извод за законосъобразност на РА и е отхвърлил жалбата на Машинкомерс 2004 ЕООД. Касационната инстанция преценява първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Основните спорни въпроси по делото са налице ли е хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 3, т.5 и т. 6 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред и законосъобразно ли органите по приходите са начислили допълнителен ДДС в т.ч. и правилно ли е отказано право на данъчен креди по спорните фактури. Установено е по делото, че въз основа на данните от дневниците за покупки на Машинкомерс 2004 ЕООД ревизиращите органи са връчили искания за представяне на документи и писмени обяснения от посочените доставчици. В отговор същите за заявили, че не са издавали фактури на РЛ и нямат търговски взаимоотношения с него, така А.Н.Л. България ЕООД, Баумакс България ООД, Бодикар ЕООД, Вестал-х ЕООД, Гаффар ЕООД и други. Част от доставчиците са заявили, че са издавали фактури с тези номера, но на други клиенти. От документите по делото също така се установява, че при направени посещения на място на обявените от РЛ адреси с цел извършване на проверка на оригиналните счетоводни и търговски документи не са открити негови представители и пълномощници. Тези именно факти са мотивирали органите по приходите да приемат, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 3, т.5 и т. 6 от ДОПК за ревизия при особени случаи, като на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК е направен анализ на всички относими към субекта обстоятелства. Безспорно съгласно чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на алинея втора основа, когато са налице обстоятелствата, посочени в т. 1 7, като съгласно трайно установената съдебна практика, доказателствената тежест в процеса за установяване наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 е за ответната страна. Установява се, че ревизията правилно е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК при безспорно наличие на посочените обстоятелства, визирани в чл. 122, ал. 1 ДОПК. Правилно съдът е приел, че от страна на дружеството не са представени опровергаващи доказателства. Видно е, че към част от фактурите не са представени съпътстващи документи. А наличието на представените еднотипни договори и приемо-предавателни протоколи за малка част от фактурите, без изясняване на механизма на доставката, не може в случая да обоснове извод за нейното действително осъществяване. Липсата на убедителни доказателства в тази връзка не може да бъде изцяло заместена с експертното заключение по ССчЕ, което съгласно чл. 202 от ГПК подлежи на преценка съвместно с останалите доказателства по делото, което именно е сторено и от съда. Въз основа на изложеното съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед резултата по делото в полза на приходната администрация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 15 399 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,