Решение № 2113 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14850/2012 г.

Решение № 2113 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14850/2012 г., II о., докладчик съдията Светлана Йонкова С решение от 12.10.2012 г. по адм. д. № 4502/2011 г. Административен съд Варна е отменил заповед № ДК-02-СИР-203/3.10.2011 г. на началника на РДНСК Североизточен район. Решението се обжалва с касационна жалба от РДНСК Североизточен район. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Владислав Димитров оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Варненския административен съд заповед на началника на РДНСК Североизточен район е наредено на Владислав Димитров да премахне незаконен строеж "Преустройство на избено помещение под ап. 3, обособяване на самостоятелен вход в жилищна сграда на ул. "Македония" 60, вх. Б Варна. Административният орган е приел, че строежът е извършен без строителни книжа. Варненският административен съд е приел, че е налице одобрен архитектурен проект на 26.01.1995 г. Приел е също, че към момента на изграждането на строежа не е било необходимо разрешение за строеж. Изискванията на ЗТСУ били изпълнени с одобряването на проект и съгласието на общинските власти за промяна на предназначението на мазето. В тази насока съдът се е позовал на становище на вещо лице, изразено устно в съдебно заседание, което е кредитирал като техническо заключение поради това, че вещото лице има дългогодишен опит по приложението на ЗТСУ (отм.). Отменил е заповедта, като е приел, че строежът не е незаконен. Решението на Варненския административен съд е постановено при допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано. По отношение на вида на извършените строителни и монтажни работи по делото няма спор. През 1996 г. ответникът Димитров е преустроил избено помещение в кафе - бар, като е направил отвор във фасадата на сградата, представляващ прозорец и врата, изградил е стълбище и стълбищна площадка, навес, закрепен за терасата на ап. 3, който не е негова собственост и е направил във вътрешната част на избеното помещение санитарен възел, което е наложило изместване на водопроводната инсталация на сградата. По делото е представен проект от 26.01.1995 г. Към този момент ответникът Димитров не е бил собственик на процесното мазе. Собствеността върху него е придобита на 23.02.1996 г. Проектът не би могъл да бъде одобрен съобразно правилата на чл. 220, ал. 2, т. 1 от Правилника за приложение на закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ отм.), тъй като изискването е да се представи документ за собственост. Дори и да се приеме, че е налице одобрен проект, то строежът е незаконен, тъй като за него няма издадено разрешение за строеж - чл. 159, ал. 1, т. 3 ЗТСУ (отм.). Незаконосъобразно и необосновано Варненският административен съд е приел, че такова разрешение не е било необходимо, основавайки извода си само на изявленията на вещото лице, базирани на дългогодишния му опит в прилагане на ЗТСУ, но в разрез с неговите разпоредби. Съгласно чл. 55 ЗТСУ (отм.) строежите в страната могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото прилагане. Съгласно чл. 224 ППЗТСУ (отм.) всички строителни работи в страната се извършват при спазване на закона и действащите правила, норми и наредби въз основа на разрешение за строеж, издадено от общинската техническа служба (редакция към момента на извършване на строежа). Съгласно чл. 225 ППЗТСУ (отм.) някои строежи могат да се извършват без одобрен проект, но няма законова или подзаконова разпоредба, действаща към момента на извършване на процесния строеж, която да позволява извършването му или извършването на каквито и да било строителни работи без разрешение за строеж . Представеното писмо от 24.09.1996 г. дава съгласие за промяна на предназначението на избено помещение без архитектурни и конструктивни промени. То не представлява разрешение за строеж по смисъла на закона. По делото са представени доказателства, че през 1996 г. строежът е бил спрян и извършителят му е бил санкциониран по административен ред. Като е отменил заповедта за премахване на незаконен строеж, Варненският административен съд е постановил незаконосъобразно и необосновано решение. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго решение, с което да се отхвърли жалбата на Владислав Веселинов Димитров срещу заповед № ДК-02-СИР-203/3.10.2011 г. на РДНСК Североизточен район. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,