Решение № 12262 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 108/2017 г.

Решение № 12262 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 108/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Й. Йорданов против заповед № ЧР-03-96/28.10.2016 г., издадена от министъра на правосъдието. С нея му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, вр. чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11, предл. първо от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител адв. П. Китанова, се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт като издаден при липса на извършено служебно нарушение, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Излагат се подробни съображения и се иска неговата отмяна. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по жалбата-министърът на правосъдието, чрез процесуалния представител юристконсулт Н. Драганова оспорва същата като неоснователна. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Към датата на издаване на обжалвания административен акт служителят Й. Йорданов е заемал длъжността началник на затвора в [населено място], считано от 16.03.2015 г., видно от акт за встъпване в длъжност, като правоотношението му е възникнало въз основа на заповед № ЧР-05-46/11.03.2015 г. на министъра на правосъдието С докладни записки рег. индекс 92-12-23/5.08.2016 г. и рег. индекс 92-12-23/08.08.2016 г. от М. Донова – ръководител на Инспекторат по чл. 46 от Закона за администрацията (ЗА) до министъра на правосъдието е констатирано, че в затвора в [населено място] не е регламентиран начина за завеждане и използване на даренията към затвора от физически и юридически лица (л. 74). Тези дарения, които са по молби до началника на затвора, са осчетоводени, изготвени са договори, но няма контрол за тяхното разходване. В затворническо общежитие от отворен тип [населено място] (ЗООТ) съществува практика при желание и възможност на лишените от свобода да се извършват частични освежителни ремонти на стаите с техни средства, като началникът на затворническото общежитие еднолично е вземал решения и е допуснал нерегламентирани дейности в общежитието. Неупражненият контрол на началника на затвора над началника на ЗООТ е приет за допуснато дисциплинарно нарушение – неупражнен контрол над подчинени във връзка с правомощията, дадени с чл. 15, ал. 1, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), поради което е предложено на служителя да се потърси дисциплинарна отговорност. Издадено е и задължително указание да се утвърдят правила за регламентиране начина на получаване, използване и отчитане на направени на затворите дарения. Във връзка с извършената проверка със заповед № ЧР-03-75/9.09.2016 г. на министъра на правосъдието е образувано дисциплинарно производство срещу Йорданов и е определен съставът на дисциплинарно разследващия орган (ДРО), който следва да изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност срещу служителя в срок до 12.09.2016 г. Служителят е запознат със съдържанието на заповедта срещу подпис. Относно образуваното срещу служителя дисциплинарно производство са депозирани негови обяснения до министъра на правосъдието, в качеството му на дисциплинарно наказващ орган (ДНО) с вх. № 14066/30.09.2016 г. Обобщената справка на ДРО е изготвена под вх. № 03.10.2016 г. като служителят е поканен да се запознае със съдържанието й срещу подпис. С обобщената справка е изложено, че ДРО е изискал обяснения от началника на ЗООТ [населено място], който, намирайки се в отпуск по болест е отказал да даде такива. Лишеният от свобода Й. Йосифов, след изписването му от болнично заведение, на 21.04.2016 г. е настанен в спално помещение № 9, ет. 1 в ЗООТ [населено място] като непосредствено след настаняването му е заявил желание да започне работа. На основание чл. 80 от ЗИНЗС, със заповед № 71/20.05.2016 г. на началника на ЗООТ [населено място], лишеният от свобода Йосифов е назначен на работа като отговорник във вещеви склад на ЗООТ. С обяснение до ДРО от 28.09.2016 г. Йосифов излага факти, че е направил дарение за извършване на ремонт в помещението, в което е настанен и потвърждава, че са дарени строителни материали (описани по вид) за извършване на ремонт на три спални помещения, като за същите не е изготвен договор за дарение. Дарението се твърди като извършено в края на 2014 г. Приобщени са обяснения на лишените от свобода Б. Петров и Н. Станоев, които са били ангажирани с ремонтните дейности на помещение № 9, които посочват, че ремонтната дейност е извършена в периода април-юни 2015 г. като доброволният труд на ангажираните с ремонта лишени от свобода е отчитан от инспектор Стоянов - началник на ЗООТ [населено място]. Установено е, че началникът на ЗООТ [населено място] не е информирал началника на Затвора - София за вида и размера на получените дарения през 2015 г. и първата половина на 2016 г., които са за извършване на ремонт на затворнически помещения, както и за характера на извършваните ремонтни дейности. Установено е, че от началника на ЗООТ [населено място] е разрешено притежанието на други вещи, извън разрешението вещи и предмети, утвърдени със заповед от 2014 г. на заместник-министъра на правосъдието по молба на лишени от свобода, като тази информация доказва, че в периода в който са получени разрешенията за получаване на строителни материали и притежанието на неразрешени вещи, не е осъществен контрол от началника на Затвора в [населено място]. Предложено е на служителя да се реализира дисциплинарна отговорност, съставомерна по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11, предл. първо от ЗМВР да му бъде наложена дисциплинарно наказание "порицание" за максималния срок от 1 година. Дисциплинарно разследващият орган е адресирал становище изх. № 9602/06.10.2016 г. до дисциплинарно наказващия орган по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. На 28.10.2016 г. е издадена обжалваната заповед № ЧР-03-96, с която министърът на правосъдието е наложил на Й. Йорданов наказание "порицание" за срок от 1 година, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, вр. чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11, предл. първо от ЗМВР. Изложено е, че като пряк ръководител на Затвора в [населено място] и пряк ръководител на началника на ЗООТ [населено място] не е осъществил контрол над реализираните ремонтни дейности в периода 16.03.2015 г. – м. септември 2016 г. В качеството му на началник на Затвора в [населено място] следва да осъществява контрол над подчинените му служители вменено му с раздел III от длъжностна характеристика за длъжността "Началник на затвор III-I категория", включително и над началника на ЗООТ [населено място]. Съгласно раздел IX, т. 2 от същата в ежедневната си работа следва да осъществява връзка с началника на затворническото общежитие като част от контактите и представителните му функции. Поради неизпълнение на тези задължения Йорданов не разполага с информация и официални документи за извършен ремонт на спално помещение № 9 в ЗООТ [населено място], което е основание за реализиране на отговорност по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Поради настъпили вредни последици, изразяващи се в отразяване на случая в средствата за масова информация, както и наличието на предишно дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от три години", наложено със заповед № ЧР-03-59/14.07.2016 г. на министъра на правосъдието, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за максималния срок от 1 година. По делото са приобщени длъжностната характеристика на служителя, както и цялата административна преписка по издаване на оспорения акт. При така установеното от фактическа страна съдът намира, че жалбата процесуално допустима, а по същество е основателна. Обжалваният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС министърът на правосъдието осъществява правомощията на орган по назначаване съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за държавния служител за държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби. Актът е подписан от заместник-министър на правосъдието при условията на заместване, като заповедта на титуляря с № ЛС-04-1744/24.10.2016 г. е приложена по делото (л. 26). Съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС за държавните служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго. Актът е издаден в предписаната от закона форма. Същият съдържа изискващите се реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, а именно посочване на извършителя; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Актът е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели и до нарушение на материалния закон. Наказанието е наложено след като дисциплинарното производство е образувано със съответна заповед, назначен е състав на дисциплинарно разследващия орган, който е провел дисциплинарното производство с участието на служителя, изготвени са обобщена справка с чието съдържание служителят е запознат преди налагане на наказанието и му е дадена възможност да представи възражения, като до наказващия орган е адресирано становище въз основа на което е издадена обжалваната заповед. Служителят е наказан за извършване на две нарушения: за неупражнен контрол над началника на ЗООТ [населено място] относно реализираните ремонтни дейности в периода 16.03.2015 – 09.2016 г. както и за липса на информация и официални документи относно ремонтните дейности на помещение № 9, жилищен корпус 1, ет. 1 в ЗООТ [населено място], извършено в периода април-юни 2015 г. Настоящият състав констатира, че административният акт, относно констатираното второ дисциплинарно нарушение, е издаден извън срока по чл. 195, ал. 1, предл. второ от ЗМВР указващ, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Предвид извършването на ремонта на помещение № 9 в период, приключил с най-късна дата м. юни 2015 г., то заповедта относно налагане на наказание за извършване на именно това нарушение, предвид издаването й на 28.10.2016 г., се явява издадена извън едногодишния преклузивен срок от извършване на нарушението. Настоящата инстанция преценява това нарушаване на административнопроизводствените правила за съществено, защото е довело до налагане на наказание за по-дълъг срок от време. За да наложи наказанието за максималния период по чл. 200, ал. 2 от ЗМВР, наказващият орган е изложил съображения, че служителят е извършил две нарушения: за неупражнен контрол над началника на ЗООТ [населено място] относно реализираните ремонтни дейности в периода 16.03.2015 – 09.2016 г. Посочено е, че в качеството му на началник на Затвора в [населено място] следва да осъществява контрол над подчинените му служители вменено му с раздел III от длъжностна характеристика за длъжността "Началник на затвор III-I категория" включително и над началника на ЗООТ [населено място]. Съгласно раздел IX, т. 2 от същата в ежедневната си работа следва да осъществява връзка с началника на затворническото общежитие като част от контактите и представителните му функции, като второ нарушение е посочено, че същият не е разполагал с информация и официални документи относно ремонтните дейности на помещение № 9 жилищен корпус 1, ет. 1 в ЗООТ [населено място], извършено в периода април-юни 2015. Налагането на наказанието за по-дълъг период от време е обосновано и с настъпили вредни последици, изразяващи се в отразяване на случая в средствата за масова информация, както и наличието на предишно дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от три години", наложено със заповед № ЧР-03-59/14.07.2016 г. на министъра на правосъдието. Относно второто извършено нарушение по-горе беше посочено, че същото е наложено извън законоустановения срок. Относно твърдяното нарушение за неупражнен контрол, вменен му с раздел III от длъжностна характеристика за длъжността "Началник на затвор III-I категория", включително и над началника на ЗООТ [населено място] и раздел IX, т. 2, съдът намира, че тази правна квалификация не фигурира в обобщената справка, с чието съдържание служителят е запознат срещу подпис. С това е нарушено правото му на защита, понеже не знае какво нарушение в разрез с длъжностната си характеристика е извършил и не е могъл да ангажира защитата си. Отделно от горното, съдът намира правната квалификация на неизпълнението на задължения по длъжностна характеристика за неправилна. Раздел III на длъжностната характеристика съдържа само едно изречение: "Организира, ръководи, планира, контролира и отговаря за цялостната дейност на затвора". От това общо и абстрактно задължение не могат да се изведат конкретни задължения на наказания служител. Такива се съдържат в следващите раздели на длъжностната характеристика. Цитираният раздел IX, т. 2 от длъжностната характеристика касае не контрол, а осъществяване на връзка и контакт с началник ЗО, като двете понятия не следва да се приемат за равнозначни. Задължението за упражняване на контрол над подчинени се съдържа в Раздел V, т. 1.4. на длъжностната характеристика, но той не е вписан като правно основание в оспорената заповед. По отношение на твърдяното наличие на предишно дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от три години", наложено със заповед № ЧР-03-59/14.07.2016 г. на министъра на правосъдието съдът, при направена служебна проверка констатира, че тази заповед е оспорена по съдебен ред и по нея е образувано адм. дело № 10295/2016 г. на Върховния административен съд. До края на устните състезания по настоящото дело не е постановен окончателен съдебен акт, поради което цитираният административен акт не е получил стабилитет. Твърдяните настъпили вредни последици, изразяващи се в отразяване на случая в средствата за масова информация съставляват самостоятелно нарушение, касаещо уронване престижа на МВР поради нарушения на Етичния кодекс на служителите в МВР и за него се предвижда налагане на друго наказание. Горните изводи в съвкупност обосновават извод за незаконосъобразност на издадения административен акт, поради което същият следва да бъде отменен, като постановен в нарушение на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение