Решение № 7521 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2262/2015 г.

Решение № 7521 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2262/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДДОДОП) [населено място] срещу решение № 2772 от 15.12.2014 г. на Административен съд (АС) [населено място], постановено по адм. д. № 2523/2014 г., с което е отменен ревизионен акт (РА) № 241400777 от 21.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място], в потвърдената и изменена с решение № 778 от 11.08.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) [населено място] част относно установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. и за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО за 2010 г. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК във връзка с направени от лицето разходи по закупуване на недвижим имот по нотариален акт (НА) № 13, т. I, н. д. № 88 от 09.07.2010 г. - апартамент в [населено място], за сумата от 52 250 лв. Излага подробни съображения, защо сделката по НА не може да се приеме за симулативна и защо приходните органи не са кредитирали представеното от ревизираното лице "обратно писмо" за липса на плащане и за дарствено намерение. Касаторът претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС [населено място] и по същество на спора да потвърди РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответницата А. И. Ш. от [населено място], [улица], вх. ..., ет. ..., ап. ... оспорва жалбата в съдебно заседание чрез адв. Панов. Претендира за оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения РА на А. И. Ш. по реда на чл. 122 - 124а ДОПК са установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 3 410.44 лв. главница и 1069.51 лв. лихви, както и осигурителни вноски за 2010 г., както следва: за ДОО в размер на 1681.93 лв. главница и 812.00 лв. лихви, за ЗО 1223.22 лв. главница и 481.44 лв. лихви и за ДЗПО - 764.51 лв. главница и 369.09 лв. лихви. Ревизиращите органи са установили наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК във връзка със закупен от лицето недвижим имот по НА № 106, т. I, н. д. № 88 от 09.07.2010 г. - апартамент в [населено място], за сумата от 52 250 лв. с продавач Т. А. М. Приходните органи не са кредитирали представено от лицето "обратно писмо" от 2012 г. с данни за симулативния характер на договора по НА с мотив, че писмото е изготвено по-късно и не носи нотариална заверка на датата на изготвяне на НА. Приели са, че като частен документ, без достоверна дата до нотариалната му заверка, без обвързваща доказателствена сила и удостоверяващ изгоден за лицето факт, писмото е съставено за целите на ревизионното производство. Съобразно установения облагаем доход с неустановен произход за 2010 г. в размер на 38 524.16 лв. на основание чл. 124а ДОПК са определени допълнителни задължения на лицето за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО с мотив, че лицето е извършвало трудова дейност след като не е посочило източника на доходите си, респ. че същите са от дейност, която не се облага по КСО и ЗЗО. За да отмени изцяло РА в обжалваната част за 2010 г. административният съд е приел, че ревизиращият екип неоснователно не се е съобразил с предоставените от лицето данни и доказателства за извършения разход по придобиването на апартамент в [населено място]. Изложил е пространни мотиви относно правния характер на обратното писмо и намерението (animus) на прехвърлителката и е намерил убедителни доказателства за действителната воля на страните по сделката. Намерил е, че нотариалният акт се ползва с материална доказателствена сила само по отношение на удостоверителното изявление на нотариуса, че страните по договора са се явили пред него и са изразили волята си за сключване на определена сделка. Докато по отношение на посочената в него цена и факта на плащането й нямал тази обвързваща доказателствена сила. Извел е извод за липса на доказателства за направен от Ш. разход за заплащане на сумата от 52 250 лв., поради което основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК било недоказано, респ. не били установени доходи с неустановен произход, подлежащи на облагане по реда на ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено след съвкупен анализ на събраните доказателства съобразно доказателствената им сила, при правилно разпределение на тежестта на доказване на релевантните факти и обстоятелства, в резултат на което са формирани обосновани и логически кореспондиращи си фактически и правни изводи. Правилно е формулиран основният спорен въпрос относно това, дали А. Ш. е направила през 2010 г. разход в размер на 52 250 лв. за закупуване на недвижим имот, на който е даден отговор в съответствие с материалния закон и съобразно доказателствата по делото. Неоснователни са касационните доводи, че симулативността трябва да бъде призната по съдебен ред, за да може да бъде съобразена от приходните органи, както и, че обратното писмо трябва да е съставено на датата на съставяне на НА. Последователна е поддържаната от ревизираното лице теза, не само в хода на ревизионното и съдебно производство, но и по повод връчено му ИПДПОЗЛ по повод ПУФО (писмено обяснение от 03.01.2013 г.), че апартаментът в [населено място] е придобит по дарение, а НА за покупко-продажба бил симулативна сделка по настояване и лични съображения на прехвърлителката. Своевременно е представено "обратно писмо" от 09.07.2010 г., с нотариална заверка на подписите от 17.12.2012 г. Нотариален акт № 106/09.07.2010 г. в частта от съдържанието си, че имотът се продава за сумата от 52 250 лв., която продавачът е получил напълно от купувача при подписване на акта, няма обвързваща съда материална доказателствена сила. Последната се разпростира само по отношение на удостоверителното изявление на нотариуса - че определени лица са се явили пред него и са направили съответните изявлениs, но не и до истинността на тези изявления. Когато един официален документ удостоверява изявления на граждани, той се ползва с обвързваща доказателствена сила само за това, че лицето е направило изявление със съответното съдържание, но не и че това изявление съответства на действителността (напр. протоколът за разпит на свидетел удостоверява факта на даване на показанията, но е и тяхната истинност). Нотариален акт, в който е отразено изявление на страните, че продажната цена е заплатена, има обвързваща доказателствена сила само относно факта на направеното пред нотариуса изявление за това, но не и относно факта на плащането. В тази си част НА има значението на частен свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила срещу продавача, тъй като е подписан от него. Доказателствената сила на този документ правилно е съобразена от административния съд и обсъдена съвкупно с всички други доказателства по делото, включително липсата на данни за плащане. Обосновано относно безвъзмездното намерение на прехвърлителката е съобразено направено от нея саморъчно завещание от 30.09.2009 г., с което завещава същия недвижим имот на А. Ш. Доводите на приходните органи, че към датата на съставяне на завещанието, завещателката не е притежавала имота освен, че са недоказани, са и напълно ирелевантни. Завещанието ще породи правен ефект, ако имотът е в патримониума на завещателя към момента на смъртта му. Направеното завещание свидетелства за волята на лицето недвижимият имот да остане за А. Ш. Разпитана като свидетел съгласно чл. 171, ал. 1 АПК, прехвърлителката М. потвърждава близките си отношения с роднината по сватовство, на която желае да остави имуществото си, като за извършената покупко-продажба били посъветвани от специалисти, но уговорката им не била за пари, а защото знаела, че роднината й Ш. ще се грижи за нея. Показанията са житейски логични и съответстващи на широко разпространена практика по прехвърляне на недвижима собственост. Независимо от близките отношения между страните по сделката съдът не е имал основание да не кредитира показанията с аргумент от разпоредбата на чл. 172 ГПК. Същите правилно са преценени съвкупно с другите доказателства по делото - съставеното от прехвърлителката обратно писмо и липсата на доказателства за извършено плащане по сделката от 09.07.2010 г. Няма законово изискване обратното писмо да бъде издадено непременно на датата, на която е сключен привидният договор. Това може да стане преди, след или заедно с него. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС: решение № 484 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 375/2010 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС и решение № 19 от 13.03.2014 г. по гр. д. № 2159/2013 г., Г. К., III Г. О. на ВКС и др. Нотариалната заверка на обратното писмо има значение единствено за достоверността на датата му на съставяне по смисъла на чл. 181 ГПК, но не и относно истинността на съдържанието му. Съответстващ на представените още в хода на административното производство доказателства е изводът на решаващия съд, че на 09.07.2010 г. ревизираното лице не е направило разход за закупуване на недвижим имот, респ. не са налице доходи с неустановен произход, които да послужат като данъчна основа за установяване на задължения на лицето по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. В частта по КСО и ЗЗО е налице и друго основание за отмяна на РА като незаконосъобразен, доколкото с Тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСС на ВАС е дадено задължително съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкуване на разпоредбата на чл. 124а ДОПК в смисъл, че редът по чл. 122 - 124 ДОПК е неприложим за периоди отпреди 15.02.2011 г. Мотив за даденото решение е материалноправният характер на правните норми, към които препраща тълкуваната разпоредба, и тяхното действие ex nunc. Изложените от първостепенният съд мотиви за характера на нормата със съответстващата отмяна на установените задължения за ЗОВ за 2010 г. са правилни, поради което решението в тази част следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответницата по касационното обжалване има право на присъждане на направените по делото разноски, но искането за това не е заявено своевременно съгласно задължителното тълкуване в т. 11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. П. е молба от адв. Панов от 15.06.2016 г., в 16:20 часа, с представени доказателства за заплатено възнаграждение по банков път, което обаче е сторено след приключване на съдебните прения, удостоверено с протокола за съдебно заседание на 15.06.2016 г. в 14:36 часа. Представеното в същото съдебно заседание пълномощно и договор за правна защита и съдействие не съдържат данни, че възнаграждението е платено, поради което не могат да служат като доказателство за сторени разноски. Водим от горното, Върховен административен съд, състав на Първо отделение,