Решение № 8187 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1748/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител юрк. Момчилов, против решение 6687/10.11.2022 г., постановено по адм. дело 3308/2022 год. на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменено Уведомително писмо с изх. 02-220-2600/1745 от 10.03.2022г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., издадено по заявление на ФИШЛЕНД БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК - 202396237. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендирания от ответника адвокатски хонорар. Ответникът ФИШЛЕНД БЪЛГАРИЯ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Стоянова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че административният орган, издал оспорения акт, не е посочил правни и фактически основания за издаването му, не е изложил мотиви относно материалноправните предпоставки за извършеното намаляване на финансовото подпомагане. Административният съд е посочил, че конкретни фактически и правни основания не могат да се извлекат нито от съдържанието на включените в писмото таблици, които показват единствено схемата или мярката, исканата сума, намаленията, оторозираната сума и изплатената сума, нито от съдържащите се под тях обяснения. С оглед посочените съображения, АССГ е отменил административния акт, като постановен в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението в частта, с която е отменено УП с изх. 02-220-2600/1745 от 10.03.2022г., в частта му, в която по подаденото от ФИШЛЕНД БЪЛГАРИЯ ЕООД заявление за подпомагане с УИН [номер] за кампания 2020 г., са оторизирани и изплатени част от сумите, заявени за подпомагане е недопустимо. Решението в тази му част следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. В останалата си част решението е валидно, допустимо и правилно, като не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Правилно съдът приема, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблицата и поясненията под нея на Уведомително писмо с изх. 02-280-6500/852 от 10.03.2022г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ не може да се установи причината (фактическите основания), поради която е извършено намаление по съответните схеми и мерки за кампания 2020 г. Поясненията под таблица 1, конкретно за колона 3 Намаления визират различни хипотези и при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не може да се прецени коя от тях приема органът, че е налице. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо издавано от касатора, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ спрямо конкретния адресат. Актът съдържа изключително оскъдни и бланкетни мотиви, които по никакъв начин не позволяват да се направят ясни и категорични изводи за причината за направените намаления по исканата от заявителя Фишленд България ЕООД сума по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. Вярно е соченото от касационния жалбоподател, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на РБ могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган потвърждава мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за извършените намаления за субсидията в лева не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Посоченото в Уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, не изпълнява изискването за позоваване на друг документ в който се съдържат мотивите на частичния отказ. Към придружителното писмо за изпращане на жалбата и административната преписка в съда е приложено становище с изх. 02-220-2600/1745#4 от 31.03.2022г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Становището изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по - горестоящия административен орган. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта, трябва да се доведат до знанието на адресата, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си и същото е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. По изложените съображения решението в тази част, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По отношение на частта, с която е отменено УП с изх. 02-220-2600/1745 от 10.03.2022 г., в частта му, с която по подаденото от ФИШЛЕНД БЪЛГАРИЯ ЕООД заявление за подпомагане с УИН [номер] за кампания 2020 г., са оторизирани и изплатени част от сумите, заявени за подпомагане, първоинстанционният съд не е съобразил, че независимо, че оспорващия е посочил че обжалва УП в цялост и иска неговата отмяна, същият няма правен интерес от оспорването на административния акт в тази му част, поради това, че тя е благоприятна за него, поради което решението в тази част следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. Предвид изхода на спора, разноските по делото разноските по производството остават върху страните, както са ги направили. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение