Решение № 13114 от 29.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2074/2018 г.

Решение № 13114 от 29.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2074/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ чрез юриск. Д. Трайкова против решение № 791 от 16.11.2017 год., постановено по адм. дело № 745/2017 г. по описа на Административен съд - Хасково. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание, касаторът се представлява от юриск. Илиева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно – неправилност на съдебното решение по изложените в нея съображения. Счита за неправилно заключението на първоинстанционния съд, че административния орган не е обсъдил подробно посочените от жалбоподателя основания, които са го принудили да напусне Ирак. Решението е на административния орган е постановено при точно установени правнорелевантни факти и при спазване на закона. Моли съда да отмени съдебното решение със законните последици. Ответникът, не се явява и не се представлявава и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа доводи, че основателно първоинстанционния съд е приел, че при постановяване на административния акт е допуснато съществено нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 15, ал. 6 и 8 от Закона за закрила на детето, тъй като към датата на постановяване на решението молителят е бил непълнолетен, а към постановяване на административния акт - малолетен и нарушаването на тези разпоредби на закона правят решението на административния орган незаконосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отменил решение № 11034 от 31.05.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на Г. С. непридружено малолетно лице, с назначен представител по чл. 25 от ЗУБ, гражданин на Ирак, е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. Със същото решение съдът е върнал преписката за ново разглеждане от органите на ДАБ в съответствие с указанията, дадени в мотивите на същото. За да постанови решението си, съдът е приел, че актът на председателя на ДАБ, макар постановен от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Видно от представените по делото протоколи от проведени интервюта лицето е било малолетно. В производството пред административния орган е било осигурено присъствието на представител на Дирекция "Социално подпомагане", но същият не е изпълнил в цялост задълженията си по закон, не е дал становище относно положението на Г. С., не е бил приложен и социален доклад. Съдът е приел, че представянето на такъв в хода на процеса не санира нарушението на императивната разпоредба на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо винаги до незаконосъобразност на издадения административен акт. Отделно от гореизложеното, АС е приел, че при постановяване на решението е нарушена разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт., тъй като участието на социалния работник не следва да е формално, а той следва да е гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това си качество трябва да даде становище и представи социален доклад защитавайки интереса на детото, с оглед § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ, която поставя тези лица в групата на уязвимите. По горните съображения Административния съд - Хасково е отменил решението на председателя на ДАБ и е върнал административната преписка на административния орган за ново произнасяне. Съдебното решение е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от Администратвния съд - Хасково правни доводи за това, че допуснатото в хода на административното производство нарушение на чл. 15, ал. 6 Закона за закрила на детето, според който при всяко дело съдът или административният орган уведомява ДСП по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, за изразяване на становище, а при невъзможност предоставя доклад, винаги представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на завършващия производството административен акт. Обоснован е изводът на съда, че по делото участието на това лице не следва да е формално, а в защита на интересите на тази уязвима група, още повече, че в случая се е касаело до малолетно непридружено дете. Този порок допуснат в хода на производството пред административния орган не може да бъде саниран с представения за първи път в съдебната фаза по обжалване решението на председателя на ДАБ социален доклад на компетентната ДСП. Многократно в практиката си Върховният административен съд е имал възможността да се произнесе по приложението на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, приемайки, че разпоредбата е императивна по своя характер и нарушаването й води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По силата на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия негов интерес. Информацията предоставена от социалния работник, е предназначена да подпомогне административния орган при вземане на решението. Правилно в тази връзка е прието от съда, че разпоредбата следва да се тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина малолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6а ЗУБ , съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДет. Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет, към който препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. Освен това, съгласно чл. 2