Решение № 15694 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9134/2009 г.

Решение № 15694 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9134/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Благоевград, против решение № 269 от 15.05.2009 г. по адм. дело № 257 по описа за 2009 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменено издаденото от касатора решение № 3/28.01.2009 г. и потвърденото с него разпореждане № 29 от 5.12.2008 г. на Началник отдел администрация "Пенсии", а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Посочените пороци релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 10 и чл. 49 от Наредба № 2 от 1982 г. за движението на ТНТМ и на чл. 28 от Правилника за движението за техническо и научно творчество на младежта в Народна република България (ДВ, бр. 33 от 1987 г., в сила до 31.09.1990 г.). Ответницата Магда Кръстева Топалова от гр. Разлог не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Благоевград е решение № 3 от 28.01.2009 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 29/5.12.2008 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Магда Кръстева Топалова от гр. Разлог, в частта за размера на определеното брутно трудово възнаграждение за периода от 1.01.1989 г. до 31.12.1991 г., от което е изключена получена сума с общ размер 700 лв. (по 20 лв. на месец) за водене на счетоводната отчетност на ТНТМ. За да уважи жалбата и изпрати административната преписка на ТП на НОИ - Благоевград за ново решаване на въпроса по същество съгласно дадените задължителни указания, Административен съд - Благоевград законосъобразно е приел за неприложима разпоредбата на чл. 49 от Наредба № 2 от 1982 г. за движението за техническо и научно творчество на младежта (ТНТМ) в Народна република България, която се отнася до участниците в движението (работещите в младежки програмни колективи, учебни творчески колективи, участващите в кръжоци, школи и пр.). Позовал се е на заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което през периода 1.01.1989 г. до 31.12.1991 г. е бил отпуснат фонд за заплати на заетите в обслужването на ТНТМ. Сумите за водене на счетоводната отчетност на ТНТМ са били начислявани във ведомостта за заплати и изплащани на Магда Кръстева Топалова - главен счетоводител на Професионалната гимназия по транспорт, гр. Разлог, като допълнително трудово възнаграждение по основния трудов договор. Развитите в касационната жалба съображения за материално-правни нарушения са неоснователни. Съгласно чл. 110, ал. 5 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (редакции - ДВ, бр. 61 от 1989 г. и ДВ, бр. 40 от 1991 г.) в брутното трудово възнаграждение за изчисляване на пенсията не се включва само възнаграждението за съвместителство извън законно установеното работно време. В разглеждания случай касационната ответница Топалова е получавала допълнително трудово възнаграждение не въз основа на допълнителен трудов договор за работа извън законно установеното й работно време, а за положен допълнителен труд по основното й трудово правоотношение съгласно издадена от директора на училището заповед № 26 от 6.02.1989 г. (л. 27 от делото). Установено е, че изплатените суми за допълнително трудово възнаграждение са осчетоводявани като разходи на училището за работни заплати и за ДОО. Следва да се отбележи, че действащата през процесния период разпоредба на чл. 2 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (редакция - ДВ, бр. 59 от 1989 г.) не е изключвала от кръга на задължително осигурените лица работещите по допълнителен или по втори трудов договор, когато са осигурени по основния си трудов договор при пълно работно време за всички осигурителни случаи. Едва с новата б. "к" на чл. 2 (ДВ, бр. 58 от 1992 г.) е предвидено задължително осигуряване на посочената категория лица само за случай на трудова злополука. Оспорените актове за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст са незаконосъобразни в частта за определеното брутно трудово възнаграждение за периода 1.01.1989 г. до 31.12.1991 г. и като ги е отменил и е върнал преписката за ново произнасяне, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 22, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,