Решение № 11320 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2854/2013 г.

Решение № 11320 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2854/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Венета Найденова Спасова, против Решение № 6676/06.12.2012 г., постановено по адм. д. № 4861/2012 г., по описа на Административен съд-София град, Второ отделение, 39 с-в. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Постъпил е отговор от ответната страна - Антон Кирилов Кирков. Твърди, че жалбата е неоснователна, тъй като има влязло в сила съдебно решение с което са отхвърлени претенциите на жалбоподателката спрямо ответните страни. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Венета Найденова Спасова, против Заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри към нея за землището на гр. Нови Искър, Район "Нови Искър"- СО, в частта, относно границите и площта на поземлен имот с идентификатор: 00357.5347.229. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, е взел предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства. Извършена е в пълнота проверка на обжалваната заповед за одобряване на КККР за землището на гр. Нови Искър, в частта за процесния имот в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Правилен е извода на съда, че заповедта е законосъобразна в оспорената част като издадена при спазване на разпоредбите на чл. 41 и чл. 43 от ЗКИР и чл. 14 от Наредба № 3/28.04.2005 г. Обосновано е прието от съда, че е неоснователна претенцията на жалбоподателката за нанасяне на процесния имот с площ от 800 кв. м. Тази квадратура фигурира само в делбен протокол от 02.03.1962 г., същата отразена в нот. акт № 33/1962 г., за дарение на недвижим имот. По скица квадратурата е 797 кв. м. с неуредени сметки по регулация за 16 кв. м. В нот. акт № 137/1974 г., площта на имота е 781 кв. м. Имотът на жалбоподателката попада в територия с одобрен кадастрален и регулационен план със Заповед № РД-50-09-234/12.06.1984 г., / УПИ ХIV-905/ с граници съвпадащи с имотните. По действащия кадастрален и регулационен план няма неуредени сметки по регулация, което означава, че дворищнорегулационния план е приложен. Вещото лице е установило, че границите на имота са отразени в съответствие с имотните и регулационни граници от действащия план. Кадастралната карта, която се одобрява със заповед на ИД на АГКК по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР отразява фактическото състояние на имотите към момента на заснемането им с оглед поставените на място трайни знаци за материализиране на границите им, както и данните от предходните кадастрални и други планове и документите за собственост, представени при откриване на производството пред административния орган. Този административен акт няма конститутивно действие, а констативно, т. е. не създава права на собственост, а отразява актуални такива, поради което е предвидена в чл. 53 ЗКИР възможност за последващо изменение на КК и КР при евентуална промяна в обема на собствеността. С други думи - не може по пътя на одобрението на КК и КР да се изменят границите на имоти без преди това да са проведени съответните процедури по изменение на регулацията, по отчуждаване, сключване на договор по реда на чл. 15 и чл. 17 ЗУТ и пр. По своята същност КК представлява геодезична снимка на съществуващите на място граници на имотите. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,