Решение № 8240 от 7.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12593/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция Национална полиция (ГД НП), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу решение 343 от 13.08.2020 г., постановено по адм. д. 284 по описа на Административен съд Перник (АС Перник) за 2020 г. С него ГД НП е осъдена да заплати на С. Ненкова сумата от 300,00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди платено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2020 г. до окончателното й изплащане. ГД НП е осъдена да заплати на Ненкова съдебни разноски в размер на 310,00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развиват се съображения, че връчването на електронния фиш не е елемент от условията за законосъобразността му, а условие за реализиране на административнонаказателната отговорност, както и причина за неговото обжалване. По тези причини се поддържа становище, че плащането на адвокатския хонорар е пряка последица от връчването на електронния фиш. Според касационния жалбоподател фактът кой е връчил електронния фиш е определящ за ответника по иска - ако това е длъжностно лице на Министерство на вътрешните работи (МВР), отговорността за причинените имуществени вреди следва да се отнесе към структурата на МВР, но ако електронният фиш е връчен с препоръчано писмо, което действие се извършва от частно-правен субект, то тогава Законът за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) бил неприложим. Твърди се, че вредоносното събитие в конкретния случай е не самият електронен фиш, а незаконосъобразното му връчване след изтичане на давностния срок за това. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд за установяване на обстоятелството по връчването на електронния фиш. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Представя подробни писмени бележки. Ответникът С. Ненкова оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. В представен по делото писмен отговор на касационната ангажира становище за неоснователност на същата. По същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира присъждането на разноски съобразно представен списък и доказателства за извършването им. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е направил извод за допустимост и основателност на претенцията за обезщетяване на претърпените от настоящия ответник по касация имуществени вреди. За да уважи предявения иск, съдът е съобразил разпоредбите на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 4 от същия закон, както и установеното по делото, че електронният фиш, във връзка с който се претендира обезщетяването на твърдяната имуществена вреда е отменен. Позовал се е на чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентираната от Закона за адвокатурата адвокатска защита, за да приеме, че макар последната да не е задължителна, за гражданина, осъществяването на защитата пред съд срещу електронния фиш би било изключително трудно без адвокат. Предвид това съдът приел, че хонорарът, платен на адвокат за защитата пред съд във връзка с неговата отмяна, не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка връзка с отменения като незаконосъобразен акт и е непосредствена последица от него. Аргументирал се е, че неразделната взаимовръзка между издадения електронен фиш и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие гражданинът не би потърсил адвокатска защита ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права и интереси. Съдът взел предвид и това, че обжалването на електронния фиш е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. По тези съображения съдът уважил изцяло предявения иск за присъждане на претендираното обезщетение в размер на 300,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане, като присъдил на Ненкова и сторените разноски в първоинстанционното производство. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за съдебното обжалване на електронен фиш, издаден от ГД НП, който е бил отменен по съдебен ред., ведно с лихвата от датата на подаване на исковата молба на 15.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. С оглед съдържанието на исковата молба, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като правилна квалификацията на иска, дадена от първоинстанционния съд - такава по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във връзка с чл. 204, ал. 1 АПК. Възражението на касационния жалбоподател, че квалификацията на иска следва да е чл. 204, ал. 4 АПК е неоснователно, тъй като съдът определя правната квалификация на иска въз основа на твърденията в исковата молба, които могат и да се разминават с действителното фактическо и правно положение. Това обаче е въпрос, свързан с основателността на предявения иск и не обусловя извод за грешна правна квалификация. Следва да се отхвърли и възражението на касационния жалбоподател за неправилно конституиране като ответник по иска ГД НП, тъй като именно това е посоченият от Ненкова ответник в предявената от нея искова молба. Правилно съдът е приел, че е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Основанието, на което е отменен електронният фиш не подлежи на преценка в исковото производство по чл. 203 и сл. АПК. Той може да бъде отменен както поради нарушение на материалния закон или допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, така и по причина изтекла погасителна давност, какъвто е конкретният случай. В случая е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт електронен фиш, поради което е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата по ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Обосновано на доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че са налице и останалите две предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на ответника ГД НП. По силата на Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издадените наказателни постановления, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето.Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред (като резултат от обжалване по административен и/или съдебен ред). Следователно, след като едно от условията на АПК за допустимост на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяването й е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него. Ето защо, доколкото правните изводи на настоящия състав съвпадат с тези, направени от първоинстанционния съд, решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в касационната инстанция и заявеното искане от ответника по касация за присъждане на разноските, последните следва да му се присъдят. Те са поискани своевременно и са налице доказателства, че са направени - договор за правна защита и съдействие от 05.10.2020 г., сключен между С. Ненкова и адвокат Я. Сотирова за процесуалното представителство на Ненкова по настоящото производство, за което е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв., платено в брой. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение