Решение № 8222 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2357/2009 г.

Решение № 8222 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2357/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и Стоян Михайлов Стоянов, от гр. София против решение № 1202/20.12.2008 г. по адм. дело № 5907/2008 г. на Административен съд София-град. Главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" навежда доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, Стоян Михайлов Стоянов, от гр. София поддържа касационни основания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон. Всяка от страните счита касационната жалба на другата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване на Стоян Михайлов Стоянов, от гр. София и за основателност на касационното оспорване на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване". Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество касационната жалба на Стоян Михайлов Стоянов, от гр. София е неоснователна, а касационната жалба на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" е основателна. С обжалваното съдебно решение административният съд е отменил решение № 310/29.09.2008 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е оставена без уважение жалба вх. № 08004638/28.07.2008 г. на Стоян Михайлов Стоянов, от гр. София, допълнена с жалба вх. № 08004700/30.07.2008 г. и двете срещу разпореждане № 4304046543/17 от 10.07.2008 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ. Върнал е преписката на основание чл. 173, ал. 2 от АПК на органа по чл. 98, ал. 1 от КСО за произнасяне по заявление вх. № 08003976/30.06.2008 г. при съобразяване на задължителните указания по прилагане на чл. 70, ал. 1 - ал. 5 от КСО във връзка с определянето на индивидуалния коефициент на отпусната на Стоян Михайлов Стоянов лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Определил е срок за произнасяне. По касационната жалба на Стоян Михайлов Стоянов. Жалбоподателят възразява срещу използваната методика за определяне на индивидуалния му коефициент във връзка с отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст навеждайки довода, че при определянето на неговата цифрова величина не следва да се съобразяват два базисни периода за придобития осигурителен стаж - този преди 31.12.1996 г. и този след тази дата, считайки последният за неотносим поради продължителност на стажа му по-малка от три години. Изтъква още, че за времето 22.01.1999 г. - 9.04.1999 г. е работил по програмата за временна заетост към БТ и не е бил осигуряван. Основанията за недопустимост свърза със забавеното произнасяне на горестоящия пенсионен орган, реализирано след подадена жалба против мълчалив отказ. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с допустима жалба, макар и същата да е предхождала оспорения административен акт. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на ТП на НОИ се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок от оспорване на разпореждането, което решение подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред съответния административен съд. Изчерпването на административния ред за оспорване е процесуално предпоставка за възникване правото на съдебно производство. Правната фигура на мълчаливия отказ, въведена от чл. 58, ал. 1 АПК има за цел решаването в предвидения срок на въпроса, с който е сезиран административният орган, и при неговото бездействие. В качеството и на фикция тя е относима и приложима при непроизнасянето в срок, с оглед предоставеното правомощие да се издаде първичен административен акт, но не и в производството по административен контрол на същия. Срокът за произнасяне на горестоящия орган е инструктивен и тъй като неговият акт е този, който подлежи на съдебен контрол липсата на произнасяне в този срок не преклудира правото да се издаде дължимия административен акт и по-късно. Жалбата, по която е образувано съдебното производство макар и адресирана срещу мълчалив отказ законосъобразно е разгледана от първоинстанционния съд срещу постановеното решение № 310/29.09.2008 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване". По тези съображения развилото се съдебно производство и постановеното решение са допустими. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя съображенията на първоинстанционния съд досежно относимостта на положения от жалбоподателя осигурителен стаж след 31.12.2006 г. при изчисление на отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО е категорична в това отношение. Индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1.01.1997 г. по избор на лицето й от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Като такъв за втория базисен период законосъобразно е ценен този реализиран за времето от 22.01.1999 г. - 9.04.1999 г. когато Стоянов е работил по програмата за временна заетост към БТ и е бил осигуряван на основание чл. 71, ал. 5 от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта (отм.). По жалбата на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване". За да приеме, че пенсионните органи са изчислили неточно индивидуалния коефициент при определяне пенсията на Стоянов, административният съд неправилно и приложил правната норма, съдържаща се в разпоредбите на чл. 70, ал. 3 - ал. 5 от КСО. Законосъобразно е изчислил коефициента за периода до 31.12.1996 г., който като величина е равен на 1.698, но в нарушение на чл. 38, ал. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е определил този за базисния период след 1.01.1997 г., приемайки че стажа от 2 месеца и 18 дни, положен за периода 22.01.1999 г. - 9.04.1999 г. се равнява на 2 месеца и половина, закръгляйки по неправомерен начин. Процесният осигурителен стаж в точна десетична дроб е равен на 2,6 месеца. Оперирайки с тази величина съгласно чл. 70, ал. 4, т. 2 от КСО, съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето (159.71 лева разделен на 2.6 месеца) за периода след 31.12.1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период (175.96) е 0.349, а не 0.363 както е приел Административен съд София - град. Съгласно чл. 70, ал. 5 от КСО всяко от съотношенията по ал. 4 на чл. 70 КСО се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода: 1.698 х 36 месеца = 61.128 за периода до 31.12.1996 г. плюс 0.349 х 2.6 = 0.9074 за периода след 31.12.1996 г. Общият сбор от 62.0354 разделен на 38.6 месеца = 1.607 индивидуален коефициент на жалбоподателя, точно толкова, колкото са изчислили и пенсионните органи и с който точно е определен размера на отпуснатата ЛПОСВ. По изложените съображения първоинстанционното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Оспорените актове на пенсионните органи са законосъобразни и жалбата на Стоян Михалев Стоянов срещу тях следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение