Решение № 7017 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1903/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Ф. К., със съдебен адрес: гр. София, [адрес], против Решение 25248 от 28.11.2024 г., постановено по адм. дело 8181/2024 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2153-21-162 от 19.07.2024 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София- град, с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане [номер]/2 от 31.05.2024 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Аргументира теза, че административният орган неправилно не е приложил императивната разпоредба на чл. 99, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съответно личната пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да бъде изменена от датата на заявлението 01.06.2021 г. Претендира се отмяна на атакуваното решение и вместо него - постановяване на друго, с което да се отмени оспореният административен акт. Претендира и разноски за касационната инстанция. Ответникът директорът на ТП на НОИ София-град, в писмени бележки, депозирани чрез ст. юрисконсулт К. Първанов, оспорва касационната жалба и с подробни аргументи намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, релевира възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното обжалване. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационното обжалване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да отхвърли жалбата на С. К., първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалния закон и административнопроизводствените правила. По същество е счел, че административният орган по пенсионното осигуряване правилно е приложил относимите нормативните разпоредби досежно момента, от който следва да се изплаща поисканата от Ф. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявлението му от 01.06.2021 г. Изложени са доводи, че след представяне на нови доказателства от жалбоподателя за внесени осигурителни вноски, личната пенсия на Ф. е изменена, считано от 01.02.2024 г. от датата на заявлението за преразглеждане на новите доказателства за осигурителен стаж и доход и на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО, вр. с чл. 99, ал. 2, т. 1 от КСО именно от тази дата пенсията следва да се изплаща в новия й размер. Настоящият касационен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд. По делото безпротиворечиво е установено, че със Заявление 2113-21-3488 от 01.06.2021 г. С. К. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е представил изискуемите документи за преценка на правото и размера на пенсията, съгласно чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). С разпореждане [номер]/2 от 23.06.2021 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, исканата пенсия е отпусната, считано от 01.06.2021 г. в минимален размер до определянето на действителния й размер по реда на КСО. С разпореждане [номер]/8 от 19.08.2021 г. пенсията е изменена, като е определена в действителен размер. В хода на административното производство и с оглед изясняване на фактическата обстановка е извършена повторна проверка от Дирекция Краткосрочни плащания и контрол за осигурителен стаж и осигурителен доход на самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2016 г. до 31.01.2021 г. Издадена е Сужебна бележка КВ-5-21-01586720/29.04.2024 г., от която е видно, че има внесени осигурителни вноски за времето от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г., поради което същият е зачетен за осигурителен стаж и осигурителен доход, а за периода 01.01.2021 г. до 31.01.2021 г. не са налице внесени осигурителни вноски, съответно стажът и доходът не са зачетени. Предвид горното, с процесното разпореждане [номер]/2 от 31.05.2024 г., личната пенсия на К. е изменена, считано от 01.02.2024 г. датата на заявление за преразглеждане на новите доказателства за осигурителен стаж и осигурителен доход, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква д КСО, при следните данни: зачетен осигурителен стаж от първа категория труд 07 г. 08м. 00дни, осигурителен стаж от трета категория труд 35 г. 07 м. 27 дни. Общият осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е 48 г. 05 м. 07 дни, базисен период за времето от 01.01.1997 г. до 31.12.1987 г. с осигурителен доход 13 113 лв. и за времето от 01.01.1997 г. до 31.12.2020 г. с общ осигурителен доход 111 057, 41 лв., а индивидуалният коефициент, от който е изчислен размерът на пенсията, е 0.916. Разпореждането е обжалвано по административен ред, като с Решение 2153-21-162 от 19.07.2024 г., директорът на ТП на НОИ- София- град е отхвърлил жалбата. Приел е, че влязлото в сила разпореждане по чл. 98 КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал, в хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО по заявление на пенсионера, когато са предоставени нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането от датата на предоставяне на доказателствата, т. е. от 01.02.2024 г. Изводът на пенсионния орган е изцяло възприет от първоинстанционния съд. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Спорът по делото се концентрира по въпроса дали в случай на налични в информационните системи на НОИ данни за осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице, пенсионният орган трябва, на основание чл.99, ал. 1, т.2, б. д от КСО и чл.41, ал.1, изр. трето от НПОС, служебно да следи за посоченото обстоятелство, тъй като определеният въз основа на заплатените осигурителни вноски размер на пенсията би се оказал по-нисък и поради това неправилен, в който случай, на основание чл.99, ал. 2, т. 2 от КСО, пенсията следва да бъде изменена от датата на нейното отпускане, или инициативата за изменението е предоставена на пенсионера, който, на основание чл.99, ал.1, т.1, б. а от КСО, следва да подаде заявление, с което да представи новите доказателства за придобития преди пенсионирането по-висок размер на осигурителния доход, в който случай, на основание чл.99, ал.2, т.1 от КСО, пенсията ще бъде изменена, но от датата на представяне на доказателствата. Както беше посочено по-горе, касационният жалбоподател счита, че пенсионните органи, в нарушение на материалния закон, неправилно са определили началната дата, от която следва да бъде отпусната пенсията. Счита, че в хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО, вр. с чл. 99, ал. 2, т. 2 от КСО, пенсията му следва да бъде изменена от датата на отпускането й. Видно от данните в административната преписка не се съдържат нови доказателства, представени от К. с молбата му от 01.02.2024 г., а в нея се сочи, че за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2012 г. са подадени дублиращи се декларации по чл. 5, ал. 4 от КСО с код на вид осигурен 12 и 22 , а осигурителната му книжка за периода 01.01.2009 г. 31.12.2009 г. е заверена на 19.04.2021 г. за годишен осигурителен доход 3 120 лв., което не съответства на наличните в регистрите на НАП и НОИ данни към момента на заверката; за периода 01.01.2010 г. 31.12.2015 г. осигурителната книжка не е заверена, въпреки направеното в тази насока искане. На следващо място е отбелязано, че по данни от НАП осигурителният му доход за периода от 01.01.2016 г. 31.12.2016 г. е в размер на 6 600 лв., а не 5 040 лв., както е прието от НОИ; за периода от 01.01.2017 г. 31.12.2017 г. е 7 200 лв., а не 5 520 лв.; за периода 01.01.2018 г. 31.12.2018 г. е 7 200 лв., а не 6 120 лв. Предвид това е поискал, на основание чл. 99, ал. 2, б. д КСО, пенсията му да бъде определена в правилния размер, считано от 01.06.2021 г. След извършена ревизия от НОИ през 2023 г. е извършена корекция, като осигурителната книжка на К. за периода 01.01.2009 г. 31.12.2016 г. е заверена за действителния осигурителен доход, като за периода 01.01.2016 г. 31.12.2020 г. е отчетен действителният осигурителен доход, върху който са внасяни осигуровки, т.е. неправилен е изводът на административния орган, че пенсията за осигурителен стаж и възраст на К. е изменена с разпореждане [номер] от 31.05.2024 г. поради представяне на нови доказателства за осигурителен стаж и доход. Молбата на К. касае изменение на размера на пенсията му за осигурителен стаж и възраст по КСО, който не е съобразен с наличните данни за установен осигурителен доход към 01.06.2021 г. датата на заявлението. Тези данни нямат характеристика на нови по смисъла на чл.99, ал.1, т.1, б. а от КСО, защото правилното определяне на осигурителния доход на С. К. е факт от значение за размера на пенсията, данни за който се съдържат в информационните системи на НОИ и е следвало те да бъдат съобразени от органа, без да е необходимо сезиране. Съгласно чл. 99, ал. 1 от КСО, влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, по инициатива на органа, който го е издал когато се установи, че пенсията е определена в неправилен размер (т. 2, б. д КСО). Според чл. 99, ал. 2, т. 2 от КСО, в тази хипотеза разпореждането за отпускане на пенсия се изменя или отменя от датата на отпускането или промяната. В конкретния случай К. е подал заявление за отпускане на пенсия на 01.06.2021 г. В заключение съдът счита, че установените по делото факти и обстоятелства, отнесени към разгледаната по-горе нормативна уредба водят на извод, че в информационната система/регистри на НОИ относно осигурителния доход на лицето се съдържат необходимите данни и административният орган е задължен да извърши правилна преценка относно осигурителния стаж и доход на лицето, като в молба от 01.02.2024 г. категорично не се съдържат нови доказателства, които да бъдат използвани за нова преценка на осиг. стаж и доход. Неполагайки необходимото усилие да съберат информация, респективно игнорирайки я, органите на НОИ са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила, което не е констатирано от първоинстанционния съд. Това определя и извода на касационния състав за неправилност на обжалваното съдебно решение, т.е. налице е касационното основание по чл.209, т.3 АПК, което обосновава и неговата отмяна. Преписката на С. К. следва да се изпрати на пенсионния орган за извършване на нова преценка съобразно указанията, дадени в мотивите на това съдебно решение. С оглед изхода на спора, на касатора се дължат претендираните разноски. На основание §1, т. 6 от ДР на АПК, Националният осигурителен институт следва да заплати на С. Ф. К. разноски в размер на 30 лева, представляващи държавна такса за образуване на касационно производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение