Решение № 8627 от 14.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12987/2014 г.

Решение № 8627 от 14.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12987/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Енерго-Про Варна" ЕООД гр. Варна срещу Решение № 23/15.08.2014 г., постановено по адм. дело № 114/2014 г. по описа на Административен съд Русе. Претендира се обезсилването му като недопустимо, алтернативно отмяната му като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Ответната страна Георги Аврамов Чернев лично и чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на Георги Чернев мълчалив отказ на "Енерго-Про Варна" ЕООД за произнасяне по негово искане за извършване на административна услуга относно това, бъдещите консумации на електрическа енергия да бъдат изчислявани на две тарифи, на база отчитаната дневна и нощна консумация от електромера на абоната, като е върнал преписката за произнасяне по заявената административна услуга. За да постанови този резултат съдът е приел, че "Енерго-Про Варна" ЕООД, /включително чрез компаниите "Енерго про Продажби" АД и "Енерго про Мрежи" АД/ предоставя обществена услуга съобразно определението, дадено в § 1, т. 5 от ДР от Закона за администрацията, а по поисканата такава от Чернев не е налице произнасяне в законоустановения срок от "Енерго про Варна" ЕООД. Обжалваното решение е недопустимо като постановено по жалба, неподведомствена на съда и следва да бъде обезсилено, а делото - изпратено за разглеждане от надлежния орган: Георги Чернев е сезирал административния съд с жалба против мълчалив отказ на "Енерго-Про Варна" ЕООД да се произнесе по него искане от 14.02.2014 г. да се преизчисли консумацията му на електрически ток за периода 10.12.2013 г. до 9.01.2014 г. и бъдещите консумации да бъдат изчислявани на двете тарифи - дневна и нощна, на база отчитаните данни от електромера му. Жалбата против твърдения мълчалив отказ относно преизчисляване на консумацията на електричество за определен период е оставена без разглеждане и производството по делото прекратено в тази част с обжалваното решение. В тази му част решението, с характер на определение, не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на касационната жалба е решението в частта му, с която е отменен мълчалив отказ за извършване на административна услуга - бъдещите консумации на електроенергия да бъдат изчислявани по данните от електромера на абоната, по дневна и нощна тарифа. Неправилно с обжалваното решение е прието, че по направеното от Георги Чернев искане е налице формиран мълчалив отказ от извършване на административна услуга, подлежащ на разглеждане от съда. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ. Редът за разглеждане на жалбите е този, предвиден в Наредба № 3/21.03.2013 г., като в чл. 142, ал. 1, т. 2 от същата наредба са преповторени правомощията на КЕВР по чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ - разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ. Съгласно чл. 75, ал. 2, т. 1 от ЗЕ КЕВР провежда контрол за спазване на условията на издадената лицензия, като видовете такъв и функции по осъществяването му са разписани в чл. 76 от ЗЕ. В чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба № 3/2013 г. е предвидено, че общите условия са неразделна част от лицензията. При това положение, част от регулаторната функция на ДКЕВР включва разглеждане на жалби на клиенти срещу лицензианти във връзка с изпълнение на задължения по издадената лицензия, в това число и предвидени в одобрени общи условия. Елемент от тези условия е фактурирането на дължимите се от клиента суми въз основа на данните от измерването, както и съдържанието на фактурата, включващо и определяне на стойността въз основа на определените тарифни цени. Следователно оспорването на мълчаливия отказ е било подведомствено не на съда, а на КЕВР, на която е следвало да се изпрати служебно за разглеждане - чл. 130, ал. 3 и 4 АПК. Решението, постановено по него, е недопустимо и следва да се обезсили - чл. 221, ал. 3 АПК, а жалбата да се изпрати по подведомственост. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение