Решение № 4812 от 18.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1447/2022 г.

Решение № 4812 от 18.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1447/2022 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от главен инспектор в Регионален отдел "Североизточна България" към Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" (ГД "НЯСС") при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор" (ДАМТН) и от старши инспектор в същата структура, чрез упълномощения старши експерт – юрист към ДАМТН, срещу Решение № 1 от 05.01.2022 г., постановено по адм. д. № 251 по описа на Административен съд – Търговище (АС – Търговище) за 2021 г. С него са отменени Задължителни предписания, дадени в Констативен протокол № 05-04-38 от 30.08.2021 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатация за язовир "Невски" в Община Попово и са определени срокове за изпълнението им, изготвен от настоящите касационни жалбоподатели. Наред с това, ДАМТН е осъдена да заплати на Община Попово направените по делото разноски в размер на 1 229,00 лв., които представляват възнаграждение за вещо лице и адвокатско такова. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост, а предвид изложените в нея аргументи – и поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че оспорените задължителни предписания, обективирани в констативния протокол, не съставляват индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Сочи се, че с тях са дадени предписания по техническата документация, а не по безопасната експлоатация на язовира. Оспорва се и направеният от съда извод, че актът е издаден в нарушение на чл. 26, чл. 34 и 35 АПК, както и приетото, че срокът за изпълнение на предписанията е кратък. Неправилно също така било и приетото, че язовир "Невски" всъщност е рибарник. Възразява се и срещу размера на присъденото адвокатско възнаграждение. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу оспорените задължителни предписания. Претендира се присъждането на деловодните разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационните жалбоподатели не се представляват. Ответникът – Община Попово, чрез упълномощен процесуален представител - адвокат Р. Денева, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор, а по същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Поддържаните аргументи са изградени върху правилно възприетото от съда, според ответника по касация, че язовир "Невски" не е язовир, а рибарник. В останалата част те преповтарят мотивите на първоинстанционното решение. Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение съобразно представените доказателства. Преди съдебното заседание е постъпила молба, към която е приложен списък на разноските. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред АС - Търговище е образувано по жалба, подадена от Община Попово срещу Задължителни предписания, дадени в Констативен протокол № 05-04-38 от 30.08.2021 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията, с който са дадени задължителни предписания за язовир "Невски" в Община Попово и са определени срокове за изпълнението им, съставен от старши инспектор и главен инспектор в Регионален отдел, ГД "НЯСС" в "Североизточна България". За да постанови обжалваното решение, АС – Търговище направил извод, че оспорените предписания са издадени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на изискванията за форма на административните актове и в нарушение на материалния закон. Като съобразил разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ съдът приел, че предписанията са издадени от компетентни органи, в рамките на законоустановените им правомощия по ЗВ, делегирани от председателя на ДАМТН. Изложил съображения относно техния характер и ги определил като индивидуален административен акт. Приел, че процесното хидротехническо съоръжение не представлява язовир, а рибарник, поради което не следва да му бъдат поставяни изисквания за язовир по смисъла на ЗВ. В допълнение посочил, че дадените предписания изискват ангажирането на значителен финансов ресурс, непредвиден в бюджета за 2021 г. и е невъзможно изпълнението им до 23.12.2021 г. Наред с това, съдът приел, че предписанията са издадени формално, в нарушение на чл. 26 и чл. 34 и 35 АПК – не били налице данни за уведомяването на Община Попово за откриване на производство по чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ и предстоящото издаване на акта; не били налице и данни за съгласуване на кратките срокове с възможностите на общината за извършване на предписаните дейности. В този смисъл нарушен бил общият принцип на служебното начало – правото на адресата на акта да му бъде осъществено процесуално съдействие от административния орган за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса било напълно пренебрегнато, тъй като на общината не била дадена възможност да изрази становище, да направи възражение, да представи доказателства. Отделно от това, предписанията били издадени при неизяснена фактическа обстановка, а свидетелство за това било и липсата на административна преписка (представените доказателства в съдебното заседание били изходящи от Община Попово). По подробно изложените в тази насока съображения и като отчел взетото решение от Общински съвет – Попово от 25.02.2021 г. по т. 31 от Протокол № 16 за изработване на техническа документация, съдът постановил обжалваното решение. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост. Неоснователни са оплакванията на касационните жалбоподатели относно характера на констативния протокол, в който са дадени задължителни предписания на Община Попово за изпълнение, а направените от първоинстанционния съд изводи по въпроса са правилни и са в съответствие с материалния закон. Актът, в който са обективирани предписанията, е издаден от административен орган и съдържа разпоредителна част, с която на Община Попово е разпоредено активно поведение, подробно описано в предписанията, като му е даден съответен срок за изпълнение и му е указано да докладва за изпълнението на ДАМТН. Направеното волеизявление е с властнически характер и създава конкретно задължение за адресата си. Така формулирана разпоредителната част на протокола в частта предписания изисква конкретно поведение от собственика на имота. Ето защо, оспореното предписание представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, във вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ и подлежи на съдебен контрол. Основателни са оплакванията на касационните жалбоподатели за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до постановяването на необоснован съдебен акт. Макар с определението от 27.09.2021 г. съдът да е дал указания на издателите на констативния протокол да установят фактическите основания за издаването му и изпълнението на законовите изисквания за това, в нарушение на предписанието по чл. 171, ал. 5 АПК не им е указал необходимостта от попълване на административната преписка с Протокол № 31 от 16.11.2020 г. за проверка на комисия по Заповед № 363 от 05.10.2020 г. на областен управител на Област Търговище, Протокол № 3 от 20.05.2021 г. за проверка на комисия по Заповед № 180 от 17.05.2021 г. на областен управител на Област Търговище (вкл. заповедите на областния управител) и Протокол № 05-04-16 от 04.04.2019 г. Наред с това, съгласно чл. 152, ал. 2 АПК органът изпраща жалбата или протеста заедно със заверено копие от цялата преписка по издаването на акта на съда, а съгласно ал. 4 от посочената разпоредба, ако това не бъде сторено, съдът изисква преписката служебно въз основа на копие от жалбата или протеста. Липсата на така посочените документи, респективно на данни стабилни административни актове ли представляват дадените предписания по чл. 138а ЗВ, изключва възможността за извършване на проверка, при така приобщените доказателства по делото, относно законосъобразността на оспорените предписания, обективирани в протокола от 30.08.2021 г. Извършеният в хода на първоинстанционното производство разпит на свидетели и приемането на заключение на съдебно – техническа експертиза по въпроса хидротехническото съоръжение рибарник ли е или язовир, се явяват неотносими (а предвид писмените доказателства по делото - и ненужни) и не могат да попълнят така констатираната от настоящия състав доказателствена липса. Предвид изложеното, допуснатите от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила са станали причина за постановяване на необоснован съдебен акт, който следва да бъде отменен. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на АС – Търговище при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. На първо място при новото разглеждане на делото съдът следва да даде указания за попълване на административната преписка чрез приобщаването на Протокол № 31 от 16.11.2020 г. за проверка на комисия по Заповед № 363 от 05.10.2020 г. на областен управител на Област Търговище, Протокол № 3 от 20.05.2021 г. за проверка на комисия по Заповед № 180 от 17.05.2021 г. на областен управител на Област Търговище (вкл. заповедите на областния управител) и Протокол № 05-04-16 от 04.04.2019 г. Наред с това, следва да съобрази дали посочените предписания са обжалвани, респективно да даде указания за представяне на доказателства в тази връзка и за резултата от евентуалното обжалване. Във връзка с констатациите за неизпълнение дадените с посочените протоколи предписания, съдът следва да даде указания за приобщаване към делото на специални знания с оглед извършване на преценка за изпълнение на предписанията по относими въпроси (относно свързаните с осъществяване на безопасна техническа експлоатация), като следва да има предвид и правомощието си по чл. 171, ал. 2, изр. второ АПК. След като пристъпи към постановяване на съдебен акт по същество, съдът следва да направи фактическите си изводи след извършването на анализ на всички относими към спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. При това следва да обоснове защо дава вяра на всички или на част от доказателствата, а на други не и да направи съответните правни изводи. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение