Решение № 8199 от 20.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4054/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл.от АПК. Образувано е по касационната жалба на ЕТ „Валерия-Експрес-Ж. Цветков“, ЕИК 118009933, против решение № 3938/30.01.2026г. по адм. дело № 10041/2025 г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Решение Ж-750 от 07.08.2025 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране. С това решение КЕВР е прекратила образуваното по жалба вх. № Е-13-273-92/17.07.2025 г., подадена от ЕТ „Валерия-Експрес-Ж. Цветков“ срещу „Електроразпределение север“ АД. Касационните възражения на търговеца са свързани със съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилност и необоснованост на оспорения съдебен акт. Касаторът се оплаква, че съдът неправилно и в нарушение на процесуалния закон е отхвърлил или не е обсъдил изобщо направените от него възражения. Сочи наличието на противоречие с материално правните норми, което е довело до неправилност на решението. Иска отмяна на съдебния акт и връщане на преписката на административния орган – КЕВР, който да се произнесе по всички оплаквания, наведени от жалбоподателя. В съдебно заседание се представлява и поддържа с аргументи подадената касационна жалба. Претендира разноски по приложен списък. Ответната страна – Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), оспорва касационната жалба в съдебно заседание и с писмени бележки като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора възнаграждение за адвокат и претендира заплащането на разноски за настоящата инстанция. Ответната страна - „Електроразпределение север“ АД в писмен отговор аргументират възраженията си срещу касационната жалба. В съдебно заседание не се представляват. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в хода на делото по същество, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, КЕВР правилно е тълкувала и приложила разпоредбите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и съответната Наредба № 6/2024г. Върховният административен съд, Трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна и в срок, намира, че същата е допустима за касационно разглеждане. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ „Валерия-Експрес-Ж. Цветков“ срещу Решение № Ж-750 от 07.08.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Спорът пред КЕВР е бил свързан с отказ на „Електроразпределение Север“ АД да приеме 17 предложения за изменения в проект на договор за промяна на нивото на измерване на преноса на електроенергия до съществуващ обект. Основният мотив на АССГ е, че КЕВР правилно е разграничила регулаторните си правомощия от свободата на договаряне. Съдът е приел, че контролът на КЕВР се простира само до спазването на техническите параметри и срокове по Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Според АССГ, клаузите, касаещи извънтехнически отношения (неустойки, начин на плащане и др.), са предмет на свободно договаряне и КЕВР няма правомощия да се намесва в тях. За да достигне до този правен извод административният съд е приел от фактическа страна, че ЕТ „Валерия-Експрес - Ж. Цветков“ е клиент на „Електроразпределение Север“ АД за обект с абонатен № 12044012 в [населено място], обл. Силистра. Консумираната електроенергия се ползва за небитови нужди. На 23.01.2025 г. г-н Ж. И. Ц., представляващ дружеството, е подал Искане с вх. № 7132924 за промяна на страна на измерваме на консумираната електроенергия в обекта - от измерване на страна ниско напрежение (НН) на страна средно напрежение (СрН). На 05.03.2025г. Ж. Ц. подава жалба до дружеството относно ненавременно извършена услуга по подадено искане за промяна на страната на измерване. С писмен отговор от лицензианта на 02.04.02025г., е установено забавянето на отговор от негова страна, като е посочено, че на 03.04.2025г. ще се извърши проверка на адреса и ще се предостави становище по искането за промяна страна на мерене. На 30.04.2025 г., му е съобщено, че във връзка с подадено искане за промяна страна на мерене на електрическа енергия от НН на СрН, за обекта е изготвен договор за промяна на страна на мерене, като при проучването е установено, че трафопостът, към който е присъединен обектът му, електрозахранва и обект на друг клиент. Изготвяне на договора налага електрозахранването на другия обект да се измести и да се електрозахрани от друга точка на присъединяване, поради което е стартирана процедура по реда на ЗУТ за изграждане на необходимите съоръжения. Посочените обстоятелства са заложени в договора за промяна страна мерене. На жалбоподателя е представен за подписване договор за промяна на страна на измерване на електрическата енергия за промяна страна мерене. В чл.2 от същия е предвидено, че потребителят следва да извърши за своя сметка преустройство на собствените си присъединителни съоръжения, реконструкцията да бъде съобразена с габаритните размери на токови трансформатори, използвани от ЕРП Север, за реконструкцията да бъде изготвена пълна проектно-сметна документация и предоставена за съгласуване на ЕРП Север. Изброени са и 6 конкретни технически параметри и задължителни условия и изисквания на ЕРП към потребителя. В договора е предвиден и срок за изпълнение от страна на потребителя. Жалбоподателят е представил Искане за промени в проект на договор до „Електроразпределение Север“ АД с вх.№7248151/23.05.2026г. Поради липса на становище от лицензианта по посочените промени на договора, жалбоподателят е уведомил лицензианта за това и е поискал информация за етапа на преписката, както и че очаква отговор на заявлението. От „Електроразпределение Север“ АД по искане за промяна на договора на ЕТ “Валерия-Експрес-Ж. Цветков“ не е предоставен отговор до потребителя. Липсата на становище на електроразпределителното дружество по договора и желаните от потребителя промени в него, както и непредприемането на последващи действия по присъединяване на обекта към ниво средно напрежение са станали причина за сезиране на КЕВР. По жалбата на лицето Комисията е приела, че „предложените условия отговарят на реквизитите съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) и Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи (Наредба № 6). Поисканите от жалбоподателя промени са обект на двустранно волеизявление на страните, което изключва намесата на Комисията. Неприемането и невключването на предложените промени от страна на жалбоподателя в предложения Договор не биха променили условията и техническите параметри относно извършването на услугата за промяна на страната на мерене на обекта от НН на ниво СрН и не биха нарушили разпоредбите на ПИКЕЕ и Наредба № 6. Поради изложеното, КЕВР е прекратила образуваното по жалба вх. № Е-13-273-92/17.07.2025 г., подадена от ЕТ „Валерия-Експрес-Ж. Цветков“ срещу „Електроразпределение север“ АД производство. Недоволен от така постановеното решение, жалбоподателят е обжалвал административният акт пред АССГ, който също е отхвърлил жалбата. Решението е постановено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Настоящия съдебен състав напълно споделя изложените от касатора мотиви относно наличието на съществени процесуални нарушения допуснати от съда и Комисията за енергийно и водно регулиране, поради което следва да отмени съдебното решение и оспорения пред съда акт на КЕВР като върне преписката на административния орган за ново произнасяне по жалбата на лицето. На първо място, актовете на КЕВР трябва да бъдат „напълно мотивирани и обосновани“ съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК и правото на ЕС. Липсата на становище по основни възражения на жалбоподателя и неизлагането на конкретни правни и фактически основания се квалифицира като съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна (Решение № 8856 от 16.07.2024 г. по адм.д. 4467/2024 на ВАС). Така, КЕВР е длъжна служебно да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая съгласно чл. 35 от АПК. Това включва проверка дали предложени договорни клаузи, макар и извънтехнически, не противоречат на одобрените от КЕВР Общи условия (които са неразделна част от лицензията) или не създават дискриминационни условия, нещо което в настоящия случай не е направено ( в този смисъл вж. напр. Решение № 4469 от 26.04.2023 г. по адм.д. 8694/2022 на Върховен административен съд). На второ място, в практиката си Върховният съд забранява регулаторът да фрагментира спора. ВАС санкционира практиката на КЕВР да отказва произнасяне по същество, като препраща страните към други институции или към свободно договаряне, когато въпросът попада в нейния регулаторен обхват (Решение № 1118 от 31.01.2024 г. по адм.д. 9561/2022 на Върховен административен съд). Именно това е направила Комисията, прекратявайки производството пред себе си с мотива, че поисканите от жалбоподателя промени са обект на двустранно волеизявление на страните, което изключва намесата на Комисията. В допълнение, непроизнасянето на КЕВР по изрично направено искане от жалбоподателя в законоустановения срок се счита за незаконосъобразен мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и това е следвало да бъде установено от съда. Като не се е произнесъл по тези възражения на жалбоподателя, АССГ също е допуснал процесуално нарушение. Настоящият тричленен състав на ВАС, Трето отделение, намира, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила от страна на КЕВР, под формата на липса на мотиви (чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК). КЕВР не е изложила конкретни мотиви защо всяко от 17-те предложения за промяна в договора попада извън нейния регулаторен контрол. Общото позоваване на „свобода на договаряне“ е недостатъчно и не отговаря на изискванията на закона и установената съдебна практика за пълна и ясна мотивировка. АССГ е допуснал неправилно приложение на закона, като е приел, че подобни бланкетни мотиви са законосъобразни. Освен това е налице и неизпълнение на задължението за изясняване на фактите по спора, на основание чл. 35 АПК. КЕВР е следвало да провери дали предложените от жалбоподателя клаузи не противоречат на императивни норми, на одобрените Общи условия на лицензианта или на принципа за равнопоставеност на клиентите (стандарт за това доказване се съдържа например в Решение № 12595 от 22.11.2016 г. по адм.д. 9325/2015 на Върховен административен съд). Ако това е така, Комисията действително може да прекрати производството, но с подробни мотиви и анализ по исканията на лицето. Като е отказала да извърши този анализ, Комисията е постановила акта си при неизяснена фактическа обстановка, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и поради това преписката следва да й бъде върната за ново произнасяне. При новото разглеждане на преписката следва да се вземе предвид, че жалбоподателят е сезирал КЕВР и с твърдение за липса на отговор от страна на лицензианта. АССГ е приел, че по същество КЕВР е отговорила на това оплакване, но този извод е спорен. Доколкото не става ясно в пълнота от произнасянето на КЕВР какво е решението ѝ по това искане, е налице форма на немотивираност. С оглед на тези съществени процесуални нарушения, които възпрепятстват проверката по същество на материалната законосъобразност на акта, тричленният състав на ВАС намира, че решението на АССГ е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдът следва да отмени решението на АССГ и на КЕВР и да върне преписката на административния орган със задължителни указания да разгледа всяко от направените предложения, да изясни дали те попадат в обхвата на регулаторния контрол (включително съответствието им с Общите условия) и да постанови нов, подробно мотивиран акт. С оглед изхода на делото, искането на касатора за присъждане на разноски в настоящото производство следва да бъде уважено. Направеното възражение за прекомерност на адвокатските разноски е основателно и подробно мотивирано от ответника. Делото не се отличава с прекомерна фактическа или правна сложност, поради което за адвокатско представителство на касатора следва да бъде присъдена сумата от 511,29 евро, както и направените разноски за заплатена държавна такса в размер на 190 евро. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение