Решение № 635 от 19.1.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7638/2022 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на Барловенто ООД, седалище и адрес на управление гр. Варна, чрез неговия пълномощник, срещу решение 740/25.05.2022 г. по адм. дело 1617/2021 г. на Административен съд - Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени издадената от административния орган заповед.

Ответниците по касационната жалба Динесо ЕООД, зам. кметът на община Варна и Балчик плаза ООД, чрез своите пълномощници намират касационната жалба за недопустима и неоснователна и претендират разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед 1783/29.06.2021 г. на зам. кмета на община Варна, с която на Динесо ЕООД и Балчик плаза ООД, собственици на ПИ /поземлен имот/ с идентификатор 10135.2570.13, е разрешено прокарване на временен път с ширина 3,5 м. през изграден на място път в ПИ с идентификатор 10135.2570.14 по кадастралната карта /КК/ на гр. Варна, Курортен комплекс Св. Св. Константин и Елена, собственост на Барловенто ООД, покрай южната граница на имота с общо засегната площ от 1095 кв.м. Размерът на обезщетението на собственика на засегнатия имот, попадащи в трасето на временния път е постановено, че ще бъде определен по реда на чл. 210 от ЗУТ, подлежащо на отделно обжалване. Отразено е, че временният път се прокарва до провеждане на отчуждителната процедура по отваряне на улица до имота по влязъл в сила ПУП-ПРЗ за района, като имота, през който се прокарва пътя не се отнема.

С обжалваното решение жалбата на дружеството е отхвърлена.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Административният акт е издаден от компетентен орган зам. кмета на общината, в условията на делегирани правомощия от кмета на общината със заповед 5515/31.12.2019 г., представена с административната преписка. Спазена е предвидената в закона писмена форма на заповедта, като същата съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Не е налице и съществено нарушение на административнопроизводствените правила или материалния закон. Въпреки направеното в заявлението искане за учредяване на право за преминаване през имот без път, в уточняваща молба на Динесо ЕООД е посочено, че се иска прокарване на транспортен достъп до собствения имот на заявителя, поради което административното производство е протекло по реда на чл. 190 ЗУТ. Видно от заключението на вещото лице, налице е предвиден път до лицето на имота по неприложен ПУП по заповеди от 2004 г. и 2005 г., който не е изграден. Според приетото първоначално заключение, остава недоказан доводът за наличието на достъп до процесния имот, който се използва. Спазена е процедурата по чл. 190, ал. 6 ЗУТ за отправяне на покана от заявителите до собственика на имота до собственика на засегнатия имот, след което е пристъпено към административно производство по издаване на оспорената заповед. Предвиденият от органа път следва съществуваща на място улица по одобрената улична регулация от о.т. 1 до о.т. 4 и се ползва за транспортен достъп от собственика на имота, а в останалата част представлява асфалтова алея, плочник и тревни площи. Съгласно експертите, с одобрения временен път не се засягат заварени сгради и постройки или трайни насаждения. При настъпване на евентуални вреди при изпълнението на пътя в закона е предвидена и специална разпоредба за обезщетяване на собственика на имота, върху който е учреден сервитут. Процесният маршрут на временен път съгласно заключението по първоначалната експертиза и становището и особеното мнение по т. 5 от тройната експертиза, е най-икономичен вариант, тъй като същият е проектиран като продължение на вече изграден път и алея, като не налага значителни допълнителни строителни дейности, засяга само един имот /този на оспорващия/ и е с най-малка засегната площ от 1095 кв.м., част от която е със същото предназначение. Административният орган е спазил и нормата на чл. 6, ал. 4 от АПК, доколкото е избрана най-благоприятната възможност за засягане на минимална площ от чужди имоти. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за неконституиране по делото като страна на собственика на ПИ с идентификатор 10135.2570.12, доколкото възможността с разрешения път да се осигурява достъп и до неговия имот не го прави заинтересована страна в настоящото производство.

Решението е обосновано:

Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че се касае за претенция за прокарване на временен път, който да осигури транспортен достъп на автомобили до имота на заявителите /ПИ с идентификатор 10135.2570.13/. От изслушаните и приети от първоинстанционния съд първоначална и тройна експертизи /в частност особеното мнение на два експерта по т. 5 от същата, тъй като в самата експертиза заключението е за невъзможност за определяне на най-икономичен път/ се установява, че вариантът, посочен от административния орган в оспорваната заповед, е най-икономичен и най-целесъобразен, като се използва прокаран път и съществуваща алея по неговото продължение за достигане до имота на заявителите.

Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му, че са налице приетите в заповедта правни и фактически основания за издаването й, се споделя и от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от ЗУТ урежда възможността за прокарване на временни пътища в случаите, когато урегулирани поземлени имоти съобразно подробен устройствен план имат лица по проектирани, но все още неоткрити нови улици, за да бъде осигурен достъп до съответните имоти. Целта на прокарването на временния път е да се осигури достъп до урегулирания имот за времето до реализирането на проектираната улица, без да се засягат сгради, постройки и дълготрайни декоративни дървета.

От заключенията на приетата първоначална експертиза и особеното мнение по т. 5 на двама от експертите по тройната експертиза се установява, че не съществува друг по-икономичен и по-целесъобразен вариант за осигуряване на достъп до ПИ с идентификатор 10135.2570.13. Също така предвиденият временен път през служещия имот не засяга заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета, а освен това следва съществуваща на място алея. Ето защо заповедта е обоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма. Заповедта удовлетворява заявлението, с която е сезиран административният орган и не съдържа разпоредителна част, допускаща право на преминаване през чужд имот, което е с по-широк обем от най-икономически целесъобразното. Другите варианти за достъп до имота, изследвани в заключенията на вещите лица, не се явяват по-икономично осъществими, доколкото засягат по-голяма площ от различни поземлени имоти и визират прокарване на път с широчина 5 м, за разлика от процесния път с широчина 3,5 м, частично следващ съществуваща улица и алея, поради което не са по-благоприятни по смисъла на чл. 6 АПК, както правилно приема и решаващият съд. Неоснователно е и възражението на оспорващия за нарушение на принципа за съразмерност, поради предвидено преминаване на временния път именно през собствения му имот. С проектираното трасе имотът му се засяга в минимална степен за целите на осигуряване на достъп до този на заявителите.

Предвид изложеното, спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна. Решенето е обосновано и съответно на приложимата правна норма и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответниците по касационната жалба Динесо ЕООД, община Варна /юридическото лице, в структурата на което е административният орган/ и Балчик плаза ООД следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски, както следва: 1. За Динесо ЕООД в размер на 500 лв. /петстотин лева/, представляващи възнаграждение за един адвокат по представен договор за правна защита и съдействие; 2. За община Варна в размер на 100 лв. /сто лева/, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение; 3. За Балчик плаза ООД в размер на 800 лв. /осемстотин лева/, представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,

ЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 740/25.05.2022 г. по адм. дело 1617/2021 г. на Административен съд - Варна.

ОСЪЖДА Барловенто ООД, седалище и адрес на управление гр. Варна, [ЕИК], да заплати на Динесо ЕООД направените пред касационната инстанция разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.

ОСЪЖДА Барловенто ООД, седалище и адрес на управление гр. Варна, [ЕИК], да заплати на община Варна направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100 лв. /сто лева/.

ОСЪЖДА Барловенто ООД, седалище и адрес на управление гр. Варна, [ЕИК], да заплати на Балчик плаза ООД направените пред касационната инстанция разноски в размер на 800 лв. /осемстотин лева/.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА/п/ РАДОСТИН РАДКОВ