Решение № 414 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10588/2009 г.

Решение № 414 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10588/2009 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на ДНСК, София срещу решение от 28.05.2009 г. по адм. д. № 982/2006 г. на Софийски градски съд, АК, III"Б" състав. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу Заповед № РД-14-328/22.07.2005 г. на началника на ДНСК. Ответницата Ботева, в писмено възражение ангажира становище за неоснователност на касационната жалба, което се поддържа от процесуалният й представител и в хода по същество. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за частично основателна. С обжалваното решение, СГС е отменил по жалба на настоящата касаторка Заповед № РД-14-328/22.07.2005 г. на началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж, съставляващ " преустройство на ап. 2, ет. 1, бл. 11, ж. к. . "Лагера", изразяващо се в приобщаване на балкон към кухнята, остъкляване на балкон и изпълнена нова ВиК инсталация, изпълнен от Магдалена Ботева без строителни книжа. Прието е, че не е налице доказан незаконен строеж, тъй като се касае за текущ ремонт, както е установено от приетата по делото тройна съдебно-техническа експертиза, като липсват първоначалните проекти на сградата за точно установяване на промененото състояние на инсталацията. По отношение остъкляването на балкона и дейностите по приобщаването му към кухнята е установено, че попада в изключителната хипотеза на чл. 151, ал. 1, т. 3 и 4, тъй като е ситуиран към второстепенна улица и не е променено натоварването на сградата. Прието е по отношение на променената ВиК инсталация, че не са установени точните параметри на новоизградената инсталация, с оглед липсата на проекти на сградата, поради което в тази част оспорената заповед като необоснована е възприета като незаконосъобразна. Като краен резултат, съдът е мотивирал липсата на безспорно установен строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ, за който да е изискуемо издаване на строителни книжа по смисъла на т. 2, ал. 2, чл. 225 ЗУТ и разрешение по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 91 от 11.12.2003 г. и Констативен акт № С-4-1236 от 17.01.2005 г., послужили като основание за издаване на процесната заповед са оборени от правна страна в съдебната фаза на производството, а именно, че за установеното преустройство не се изисква издаване на строителни книжа, поради което е неприложимо основанието по т. 2, ал. 2, чл. 225 ЗУТ за издаване заповед за премахване на незаконен строеж. Установено е, че не се засяга съществено външната фасада на сградата, която е обща част, поради което не е изискуемо съгласие по чл. 185, ал. 2 ЗУТ и строителни книжа. Описаните строително-монтажни работи в експертизата сочат на ремонт на собствен обект, като единствено новоизградената ВиК инсталация е в противоречие с изискванията на Наредба 4/17.06.2005 г. на МРРБ, но разпореденото със заповедта на ДНСК премахване е незаконосъобразно, поради неустановеност на съществуващото преди преустройството местонахождение. Предвид това, изводът за липса на незаконен строеж, подлежащ на премахване по реда на чл. 225, ал. 1, във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. е в унисон с изяснената по делото фактическата обстановка. В тази връзка се явяват неоснователни доводите по касационната жалба за идентичността на такъв вид строежи (сгради) от 1970 г. и позоваването на индиректни данни на разположението на инсталациите в апартамента. Настоящата инстанция споделя извода на съда за приложимост на изкл. Хипотеза на т. 3, ал. 1, чл. 151 ЗУТ, съгласно която не се изисква разрешение за строеж при "вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата, не се извършват дейности, като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата и не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях". Процесното вътрешно преустройство на съществуващ жилищен обект, обективирано в обособяването на ново разположение и съоръжение, вътре в обема на обекта, без да се засяга конструкцията на основния строеж и без да се променя предназначението му, попада в изключението по чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ, поради което съдът правилно е отменил обжалваната заповед и решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение