Решение № 16914 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2763/2013 г.

Решение № 16914 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2763/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Живел Агро" ООД - гр. Добрич, чрез процесуалния си представител адв. Светломира Желязкова, срещу решение № 3062 от 19.12.2012 г. на Варненски административен съд, по адм. дело № 3382 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение към ЕАД № 11BG002007H0000285/16.03.2011 г. с вх. № 4420-620-18/15.08.2012 г. на началника на МП "Варна Ферибот", с което на основание чл. 78, § 3, вр. чл. 32, § 1, буква "д", i), чл. 35, вр. чл. 4, § 5, вр. чл. 201, § 1, вр. чл. 214, § 1, вр. чл. 215, § 1, първо тире и чл. 221, § 1 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 г., е извършена корекция на декларираната митническа стойност със сумата 4 495,24 лв., в резултат на което са определени за досъбиране мито в размер на 134, 86 лв. и ДДС 926,02 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на закона - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е обърнал внимание на факта, че с подаването на ЕАД за допускане на свободно обръщение (внос) във Варна, стоката е придобила статут на "общностна", поради което и жалбоподателят повече не е обвързан с доказване на размера на транспорта, осъществен на територията на страната и за него не съществува задължение да посочва в декларация за стойността на стоката - D. V. 1. разходите за вътрешен транспорт, които да бъдат декларирани. Не било взето впредвид от съда, че условието на доставката е CFA, което означава условие доставка "франко превозвача" - без включени транспортни разходи в стойността на стоката. Касаторът излага пространни оплаквания за неправилно обсъждане различните текстове от Сборник с текстове по митническа стойност на Коментара на Митническия кодекс, а и позоваването от съда на чл. 164 от Регламент № 2913/92 касаторът счита за напълно необосновано, тъй като изброените хипотези в него не съвпадат с настоящия случай - стоката не е транспортирана с един и същи вид транспорт, а превозът й е комбиниран (морски и ж. п.), нито единичната цена е франко местожителството на клиента, нито транспортът е безплатен. Изложени са и подробни оплаквания, че съдебното решение е необосновано, тъй като при постановяването му съдът не бил разбрал и приложил правилно материалния закон и затова е достигнал и до погрешни правни изводи. Относно оплакванията за съществени нарушения на съдопроизводствените правила в касационната жалба се изтъква, че съдът не е обсъдил всички доводи на касатора, както и е санирал част от пороците на оспорения административен акт, без да има право да го прави. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на административния акт на митническия орган за промяна на декларираната митническа стойност и определените за досъбиране публични задължения. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митнически пункт "Варна - ферибот" в депозираното по делото писмено становище на юриск. Л. Дашина, я оспорва, като е направено и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Първоинстанционният съд е установил, че "Живел Агро" ЕООД е вносител на сложен фосфатен тор (superfos) -625000 кг. от Узбекистан при режим "допускане за свободно обръщение". Установено е също така, че вносът на процесната стока е заявен от пряк представител - "Паралакс Б" ЕООД с посочения по-горе ЕАД. Според съда, безспорно установено е, че условието на доставката е FCA и че "Живел Агро" ЕООД е сключил спедиционен договор с "Дискордия" АД. За установено е прието от съда, че в декларацията си дружеството е посочило, че стоката е транспортирана до границата на Република България с морски транспорт, като в клетка 31 фигурира транспорт на стойност 9 427 лв., за което е представена проформа фактура № 03200000096/8.03.2011 г. за осъществен международен железопътен транспорт. В клетка 46 на декларацията - статистическа стойност съдът е приел, че деклараторът е посочил 28 880,96 лв. с мито 3 %" в размер на 866,43 лв. и 20 % ДДС - 5 949,48 лв. Съдът подробно е обсъдил извършения от митническите органи последващ контрол на данните, които са декларирани от жалбоподателя на основание чл. 84в, ал. 2, т. 2 ЗМ, като е прието, че при извършената проверка в счетоводството му е осчетоводена фактура с различни от проформа фактурата номер и стойност, а именно фактура № 0320001482/28.02.2011 г. на стойност 9 817,30 щатски долара, като е прието от съда, че тази фактура е издадена от спедитора "Дискордия" АД с предмет "спедиторска услуга" по железопътен транспорт за процесния внос, но не е представена при декларирането нито в последствие. Съдът е възприел установеното от митническите органи, че стойността на международния транспорт посочената в последната фактура стойност, а не декларираната от дружеството по проформа фактурата и затова е прието, че законосъобразно е увеличена митническата стойност с разликата над декларираната стойност на транспорта и установената действителна стойност. Съдът се е позовал на чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 (Митнически кодекс на Общността), според който митническата стойност на внасяните стоки е договорната - действително платената или подлежаща на плащане, коригирана при необходимост в съответствие с чл. 32 и чл. 33 от Регламента, вкл. и с транспортните разходи. Направен е извод в обжалваното решение, че платеното възнаграждение на спедитора от купувача при клауза на доставката FCA следва да се включи в митническата стойност на вносната стока, а транспортните разходи, направени след пристигане на стоката на мястото на въвеждането на митническата територия на общността - гара Варна ферибот до местоназначението им - гара Добрич не следва да се включват в митническата стойност, само доколкото са разграничени от действително платената или подлежаща на плащане цена - чл. 33 от Митническия кодекс. В тази връзка съдът е обсъдил приложимите текстове от Коментар № 5 на Комитета за Митническия кодекс (Коментара), като по повод на това е счел, че за да бъде удовлетворено условието на даден елемент да е разграничен, е необходимо не само да се отправи искане чрез попълване на съответните клетки на декларация D. V. 1, но когато е възможно да се установи естеството на елемента и неговата сума в парично изражение. В контекста на обсъжданите от съда текстове на Коментара е направен извод, че в процесния случай разходите за вътрешния транспорт не са разграничени от общата сума, която е платена на спедитора и която включва, както неговата комисионна, така и разходите за международния транспорт. Обжалваното решение е правилно. Няма спор между страните по делото, че е осъществен внос на сложен фосфатен тор от Узбекистан, получател по който е "Живел Агро" ЕООД, като декларатор на представения пред митническите органи посочен по-горе ЕАД, "Дискордия" АД е спедитор чрез прекия представител "Паралакс Б" ЕООД. Спорът по делото се свежда до транспортните разходи по проформа фактурата посочена по-горе, която е представена при декларирана при вноса и осчетоводените от "Живел Агро" ЕООД в счетоводството си разходи за транспорт по цитираната фактура от 28.02.2011 г. В доклад № 6/1.08.2012 г., послужил за констатации на митническото решение, което е било оспорено пред съда, е посочено, че при поискване от "Живел Агро" ЕООД на обяснения от "Дискордия" АД, последният е обяснил, че проформа фактурата отразява транспорта от ж. п. станцията, упомената в договора до Варна Фериботна и не включва разходите за натоварване на вагоните и смяна на талигите на гара Фериботна, вътрешния транспорт от гара Фериботна до гр. Добрич и комисионната за спедитора "Дискордия" АД, за която последният не е дал информация, като е заявил, че тя е конфиденциална. Правилно първоинстанионният съд е обсъдил разпоредбите на чл. 29, § 1 и чл. 32 § 1, б. "а", "i" и "d" от Регламент № 2913/92, определящи договорната стойност като действително платената или подлежаща на плащане стойност, както и отделните хипотези, включващи и други разходи, които се прибавят към стойността по чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92. Правилно съдът се е позовал и на разяснението, съдържащо се в чл. 164 от Регламент 2454/93 за прилагане на Регламент № 2913/92, който пояснява, че при прилагането на чл. 32, § 1, б. "д" и чл. 33, б. "а" от Регламент № 2913/92, когато стоките са превозени по един и същ вид транспорт до място извън мястото на влизане в митническата територия на Общността, транспортните разходи се изчисляват пропорционално на разстоянието, изминато извън и в митническата територия на Общността, освен ако на митническите органи се докажат разходите, които биха възникнали според общата задължителна тарифа на навлото за пренасяне на стоките до мястото на влизане в митническата територия на Общността. Спорът в настоящия казус е дали са разграничени транспортните разходи по внасяне на процесната стока до територията на страната по смисъла на чл. 33, § 1 от МКО. Без съмнение транспортните разходи за вътрешен транспорт не се включват в митническата стойност, но само при условие, че могат да се разграничат от другите разходи - аргумент от чл. 33, § 1, б. "а" от Регламент № 2913/92. В този смисъл е и Решение от 15.07.2010 г. по дело С-354/09 г., а също и Решение от 5.12.2002 г. по дело С-379/00 на СЕС в Люксембург. Към момента на деклариране на процесната стока, такова разграничение не е направено, въпреки че към момента на подаване на ЕАД са били издадени и налични и фактурата от 28.02.2011 г. и проформа фактурата от 1.03.2011 г. Смисълът на разпоредбата на чл. 33 § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета, че определени суми не се включват в митническата облагаема стойност при условие, че са разграничени от действително платената или подлежаща на плащане цена, за да може въз основа на това разграничение да се извърши проверката на митническите органи по декларирания внос. В този смисъл е и цитираната от първоинстанционния съд разпоредба на чл. 62 от МК, съгласно която всички елементи формиращи стойността за облагане, вкл. и тези по чл. 33 § 1, б. "а" от МК, следва да са известни на митническите органи при подаване на митническата декларация - в противен случай не би могъл ефективно да се осъществи контролът при приемането на декларацията. След като фактурата от 28.02.2011 г. е била издадена към момента на ЕАД и е била редовно осчетоводена в счетоводството на получателя именно непредставянето й при декларирането е попречило на извършването на въпросната проверка. Отделно от това, приложение № 0095 към осчетоводената от касатора фактура, разграничаващо стойността на външния от тази на вътрешния транспорт, представлява частен документ без достоверна дата. Настоящият състав на касационната инстанция споделя и мотивите на административния съд и относно липсата на яснота относно размера на платената по вноса комисионна като косвен аргумент за липса на процесното разграничаване на транспортните разходи. Митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон, въз основа на обективна преценка на фактите и при обосновани фактически изводи. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Юрисконсултско възнаграждение за ответника по касационната жалба не следва да се присъжда, тъй като в касационното производство тази страна не е била представлявана от юрисконсулт. Предвид на изложеното и и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение