Решение № 7113 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1029/2009 г.

Решение № 7113 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1029/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение "Социално осигуряване" - София област против решение № 657/19.11.2008 г. по административно дело № 784/2008 г. на Административен съд София - област. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, И. П. К., от гр. К. счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. Производството пред административния орган е започнало по заявление на И. П. К., вх. № 2819 от 04.02.2004 г. на ТП "СО" - София-област за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Заявителят е представил военна книжка, вносни бележки-заверен стаж по §9, ал. 2 от ПЗР на КСО, трудова книжка № 237/20.06.1978 г., удостоверения - форма УП-2 № 546/25.03.2003 г. от ТД "Б." АД - с. Ч. и № 94-И-4/12.01.2004 г. на Община К. С писмо вх. № 74/27.02.2004 г. контрольор при ТП "СО" София-област е поискал проверка на верността на удостоверение УП-2 № 546/25.03.2003 г., издадено от ТД "Б." АД - с. Ч. В рамките на правомощията си по чл. 108 от КСО органите на НОИ са констатирали, че К. в качеството му на изпълнителен директор на ТД "Б." АД - с. Ч. за периода 01.01.1994-20.08.1999 г. е осигуряван незаконосъобразно като "работник 3-категория", а не съгласно заеманата от него длъжност. Съставен е констативен протокол вх. № 0912/23.06.2008 г., към който е приложен открит в трудовото досие на лицето оригинален договор за управление от 16.02.1994 г. (съставен на английски език, надлежно легализиран и приобщен към административната преписка). Въз основа на така установените факти в издадената на И. К. осигурителна книжка освен стажа, положен след 19.08.1999 г. по договор за консултантски услуги с "Ч. М." АД, с. Ч. (правоприемник на "Б." АД, с. Ч.) е нанесен и осигурителният стаж по договора за управление от 16.02.1994 г. С разпореждане № 4612047385/267 от 14.12.2004 г. - ръководител "ПО" при ТП "Социално осигуряване" София-област е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 04.12.2003 г. по §4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Определянето и извършено въз основа на общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд - 43 години, 02 месеца и 15 дни при индивидуален коефициент 2.943. С последващо разпореждане № 248а/29.08.2005 г. е допусната поправка поради грешка в сбора на осигурителния доход и изчисления въз основа на него индивидуален коефициент, който е променен от 2.943 на 2.957. И в двата случая пенсионните органи са отказали да зачетат като осигурителен доход реализирания за периода 01.01.1994-20.08.1999 г. над 8-кратния размер на минималната работна заплата. С решение № 31/31.07.2008 г. директорът на ТП на НОИ София - област е потвърдил разпореждане № 4612047385/248а от 29.08.2005 г. на ръководител "ПО". Посочил е, че законосъобразно е определена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на И. П. К., тъй като за процесния период осигурителният му доход е ограничен до максималния независимо, че същият значително го надхвърля и върху цялата сума са внасяни осигурителни вноски. Констатирал, е че осигурителят неправилно е начислявал последните и ги е превеждал върху цялото възнаграждение, вместо да ги ограничи до максималния размер на осигурителния доход за периода. В тази насока се съдържат констатации и в приложените по делото ревизионни актове за извършени финансови ревизии на "Б." АД, с. Ч. С решение № 657/19.11.2008 г. по административно дело № 784/2008 г. Административен съд София - област е отменил решение № 31/31.07.2008 г. на директора на ТП на НОИ София-област и е върнал преписката за постановяване на решение съобразно дадените указания. Посочил е, че преценката на правото на пенсия се извършва към момента на отпускането и съобразно с изискванията на действащото към този момент законодателство. Тълкувайки разпоредбата на чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е приел, че следва да се вземе предвид възнаграждението (доход, върху който реално са внесени осигурителни вноски) по трудов договор, неоспорен от органите по социално осигуряване. Изтъкнал е, че след като К. се е осигурявал като "работник 3-категория" по трудово правоотношение върху реалния си доход няма значение факта, че за лица по гражданско правоотношение законодателството е предвиждало таван на максималния осигурителен доход. Посочил е, че независимо от приетия по делото договор за управление на търговското дружество - осигурител релевантните за спора факти са, че осигуряването се е осъществявало по сключения трудов договор от 02.01.1994 г. Акцентирал е върху неоспорването на последния като доказателство и липсата на санкции от страна на органите на НОИ по извършените през годините ревизии по приходите и разходите на ДОО. Решението е постановено при нарушение на материалния закон и невярна преценка на фактите по делото. Наведените касационни основания за неточно прилагане на чл. 70, ал. 4 от КСО са неоснователни. Приетата пред първоинстанционния съд съдебно-икономическа експертиза дава заключение за точно изчисляване на индивидуалния коефициент по отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Спорът между страните е правно детерминиран и обвързан от отговора на въпроса - следва ли дохода на И. К. в качеството му на изпълнителен директор на ТД "Б." АД, с. Ч., в частта надвишаваща максималния осигурителен доход за периода 01.01.1994 - 20.08.1999 г., да се отчита при определянето на отпусната му пенсия. Настоящият състав счита, че представения договор за управление от 16.02.1994 г. е точно наименован и не сочи възникнало трудово правоотношение. Такова не е детерминирано и от индивидуализирания като трудов договор, сключен на 02.01.2994 г. Позоваването на него от страна на първоинстанционния съд е необосновано и незаконосъобразно. Това произтича не само от правната му природа, но и от изричната му отмяна с договора от 16.02.1994 г., където страните в раздел 5, т. 5.03 са постигнали съгласие, че всички техни предишни предложения за наемане на служба или "всякакви подобни споразумения следва да се считат за оттеглени с настоящия договор или прекратени по взаимно съгласие, считано от датата на сключването му". Основната особеност на трудовия договор е в предмета му. Чрез него едната страна (работникът или служителят) предоставя на другата (работодателят) за ползване работната си сила. Тъй като работната сила е неделима част от личността на работника или служителя, предоставяйки я за ползване, той се поставя в зависимост от работодателя - подчинява му се и се задължава да следва и изпълнява неговите указания при изпълнение на възложената му работа в рамките на определеното работно време, да се подчинява на общия ред, който работодателят установява за съвместната работа на наемните работници и служители. Трудовият договор е пряко обвързан от трудовата функция, която има сравнително траен и продължителен характер, а не се изчерпва с еднократно изпълнение и съдържа винаги многократно повторение на трудовите операции. В договора за управление от 16.02.1994 г. и в предшестващия го договор от 02.01.1994 г. страните са уговорили постигането на определен резултат. Изпълнителният директор, освен да ръководи дружеството е следвало да разработи цялостния план за възстановяване до експлоатация на рудник "Ч.", обогатителна фабрика "Ч.", хвостохранилище "Ч." и всички останали спомагателни цехове и цялостната инфраструктура на фирмата. Липсва зависимост и подчиненост, а задължението за лоялност към компанията е наложено като необходимост за постигане на целения резултат. Няма уговорено работно време, а почивките и отпуските са възможност обусловена от волята на страните, а не гарантирано право от действащото трудово законодателство. С оглед на гореизложеното изводите на съда, че трудов договор е действал през процесния период са неточни. Обстоятелството, че акционерното дружество - осигурител е внасяло осигурителни вноски върху целия размер на получаваното от К. възнаграждение е неотносим факт досежно възникналото за последния право на пенсия. Неотносимо е и заявяването му в Персоналния регистър към НОИ на длъжност, "работник - 3-категория" като неотговаряща на действителните осигурителни правоотношения. Ирелевантни за точното прилагане на материалния закон са и резултатите от извършените проверки на органите на НОИ, приключили с ревизионни актове досежно процесния период, макар и последните да са невярно коментирани в първоинстанционното решение. При всички тях са налице констатации за надвнесени осигурителни вноски. Изпълнителният директор на търговското дружество независимо дали е акционер или не, е подлежал на осигуряване по реда на раздел II от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение (Загл. доп. - ДВ, бр. 85 от 1993 г.). Съгласно чл. 13, ал. 1 от посочения подзаконов нормативен акт на задължително осигуряване за всички осигурителни случаи подлежат лицата, които са получили за работа без трудово правоотношение от предприятие възнаграждение, по-голямо от 25 на сто от минималната работна заплата за отделен календарен месец или по-голямо от минималната месечна работна заплата общо за една календарна година. Получаваният от К. доход надвишава многократно визираните размери и в качеството му на изпълнителен директор за него са били налице основанията за осигуряване по посочения ред. Съгласно чл. 14, ал. 1 от същата наредба осигурителните вноски за лицата по ал. 1 на чл. 13 са за сметка на предприятието и се изчисляват върху възнаграждението, получено по договора, но върху не повече от осемкратния (след 01.01.1999 г. десеткратния) размер на минималната работна заплата за страната за всеки месец по договора. Законосъобразно в този случай пенсионните органи са ценили частично удостоверение - форма УП-2 № 546/25.03.2003 г. от ТД "Б." АД - с. Ч., осъществявайки точно прилагане на относимите материалноправни норми. В тези случаи документът, въз основа на който се зачита осигурителен стаж и се изчислява размера на пенсията е осигурителната книжка на лицето. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина изрично предвижда, че за лицата изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества се издават осигурителни книжки, в които се вписват осигурителния доход, направените осигурителни вноски, изплатените парични обезщетения, помощи, както и добавки и помощи за деца. Достигайки до различни от направените изводи, административният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което оспорването на И. П. К. против актовете на органите на НОИ бъде отхвърлено. Неоснователно е искането на касатора за разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. За да е налично заявеното право е необходимо установяването на извършени разходи. Касае се за обективна и невиновна отговорност, която обхваща само направените разноски, чието присъждане законодателят е предвидил. Правилата на ГПК се прилагат в административното правосъдие само по неуредените в дял III на АПК въпроси - чл. 144 от АПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК е наименована "Отговорност за разноски" и урежда изчерпателно хипотезите за тяхната дължимост. В съдържанието и не е включено юрисконсултско възнаграждение и това не е пропуск. Юрисконсултът в държавната администрация и в другите държавни учреждения е държавен служител или по служебно правоотношение, или по трудово правоотношение и за положения от него труд получава заплата или трудово възнаграждение. Адвокатът не получава заплата или трудово възнаграждение и затова за своя труд той получава уговорен с договора за правни услуги хонорар, вкл. и когато поема защитата на държавен орган. В бюджета на държавния орган е предвидена заплатата или трудовото възнаграждение на юрисконсулта, но хонорарът на адвоката не е предвиден. Затова според чл. 143, ал. 4 АПК при отхвърляне на оспорването от съда той присъжда и възнаграждение за един адвокат, ако другата страна (административния орган) е ползвала такъв, но не присъжда юрисконсултско възнаграждение. Искането е неоснователно и при субсидиарно приложение на ГПК. Според чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Директорът на ТП "Социално осигуряване" не е юридическо лице или едноличен търговец, поради което заявеното по тази разпоредба искане е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение